Отборът на Левски се превърна в типичен тотаджийски тим. Вековниците редуват силни със слаби игри, което ги прави напълно непредсказуеми както за любителите на залозите, така и за собствени си фенове. На „Герена" вдигнаха самочувствието до небесата, след като си издействаха добър турнирен резултат срещу Лудогорец и сякаш повярваха, че ще спасят трагичния си сезон с Купата на България. Въжделения без никакво покритие, ако съдим от представянето на левскарите в столичното дерби срещу Славия.

Безидейни, мудни и неориентирани, това са само част от епитетите, които мога да използвам за играчите на Стойчо Стоев. С подобни изяви, така мечтаната купа едва ли ще бъде „синя". За да победиш Лудогорец се изискват сериозни футболни аргументи такива, каквито не бяха демонстрирани от вековниците в горещия съботен следобед.

Ако се абстрахираме от жестоката финансова криза, в чисто спортно-технически план, грандът има няколко много сериозни пропуска.

На „Герена" липсва човекът, който умее да изнася топката. Футболист, който да бъде свръзката между отбраната и нападението. Подобна функция има Владимир Гаджев, но към днешна дата националът не се радва на най-добрите си дни, бидейки бледа сянка на онзи футболист, който преди години скъса мрежата на Лил с гениално попадение от над 25 метра. Заместникът му в мача срещу Славия-Стефан Велев бе трагичен. Опорният халф губеше почти всяко единоборство в центъра, а пасовете му бяха повече от спорни. Доста често той бе преминаван с лекота от съперников състезател, илюстрирайки идеално неговата статичност  и слаба тактическа подготовка. С организирането на атаки дори се нае Божидар Стойчев, който обаче е на приливи и отливи. Бившият ас на Берое имаше няколко много силни отигравания, а впоследствие ставаше за смях срещу мощния и бърз Радослав Василев.

Изненадващо защо, Мигел Бедоя все още започва като титуляр за Левски. Испанецът е изключително странен футболист. Несъмнено има необходимите технически качества, ала физиката му е под всякаква критика, ставайки лесна жертва за някой безскрупулен представител от родната „А" група. Позицията му е само и единствено зад централния нападател, където може да захранва с отлични пасове колегите си в нападение. Лично за мен, когато става дума за опорен халф, мястото до Владимир Гаджев трябва да бъде заето от далеч по-подготвени играчи за този пост като: Роман Прохазка или Радослав Цонев. Словакът по неволя се превърна в десен бек, където се представя на прилично ниво. Проблемът там е, че алтернативата му-Сашо Александров не демонстрира нищо позитивно. Срещу Славия той бе един от най-слабите на терена. БГ Дани Алвеш не подпомагаше достатъчно колегата си в атака, а в отбрана бе доста скован и на няколко пъти сбърка елементарни топки.

Ще се спра и на Либан Абди. Сомалиецът е абсолютно копие на съотборника си Луис Педро. Двамата имат сравнително добра техника, но прекаляват до крайна степен с индивидуалната игра. Заради пустата си лакомия, африканецът пропусна да вкара чист гол срещу Лудогорец, а подобна ситуация имаше и в мача срещу Славия. Критики според мен заслужава и Божидар Краев. Врачанинът сякаш си повярва повече от необходимото. В големи периоди от мачовете Божи се изолира от случващото се на терена. Юношеският национал трябва да поработи доста сериозно върху своята техника, тъй като изпитва известни слабости в ситуации „едно в едно" срещу бранителя.

Левски трябва да забрави за националния трофей, ако разчита на настоящата форма, в която се намират Лукаш Гикиевич и Валери Домовчийски. Полякът трудно се аклиматизира на „Герена", в доста от игровите ситуации той се разминава сериозно с идеята на своя съотборник. Силен е в играта с глава, но за сметка на това е много статичен. Трудно си намира свободни пространства, а това го лишава от интересни комбинации с неговите колеги.

Домо пък задряма в жесток „зимен сън". Валери тича много, но сякаш в това няма никакъв смисъл. Шутира изключително рядко, а действията му по терена за пореден път доказват, че той не е типичният централен нападател. Винаги играе идея по-назад от стандартния стрелец, което лишава Левски от необходимата агресия и комбинативност в сърцето на съперниковата отбрана.

В момента  вековниците имат двама читави футболисти, които могат да поведат своите колеги срещу Лудогорец. Това са Боян Йоргачевич и Антонио Аниете. Стражът се оказа далеч по-добра алтернатива от несигурния Пламен Илиев, като сърбинът е с основен принос за положителния резултат постигнат в Разград. За това може би помогна и специалната светена вода, която Боян използва за късмет от белградския храм "Света Петка". Аниете пък е сърцето на „синия" отбор. Андалусецът играе с невероятен хъс и успява да зарази с ентусиазма си всички свои съотборници.

За да бъде елиминиран разградският тим обаче се изисква сериозна отборна работа. Момчетата на Стойчо Стоев са задължени да изиграят мача на сезона си, за да се доближат максимално близо до своята мечта. Евентуален провал пък ще бъде последният пирон в ковчега на Левски, а футболисти и ръководство ще трябва да дават сериозно обяснение на феновете. Само че този път,  шаблонните оправдания на старши-треньора и Гонзо едва ли ще бъдат приети...