Асоциацията на българските футболисти обяви победителите в анкетата "Футболист на футболистите" на церемония в хотел "Кемпински Зографски" в столицата.
Допитването е до професионалните футболисти и треньорите в България.
Сред гостите бяха президента на Бъларския футболен съюз Борислав Михайлов, треньор №1 на България за 20 век Димитър Пенев, футболист №1 на България за 2005 година Димитър Бербатов, кметът на София Бойко Борисов, председателя на Асоциация на професионалните футболисти Дончо Донев и члена на Изпълкома на Българския футболен съюз Емил Костадинов.
Очаквано приза "Футболист на футболистите" получи полузащитникът на Левски Даниел Боримиров.
В тройката влязоха още двама футболисти на шампионите, Станислав Ангелов и Димитър Телкийски.
"За мен това е огромно признание, тъй като съм избран от колегите ми и не може да се говори за пристрастия към някой клуб при гласуването. Ще играя най-малко дотогава, докато Михаел Шумахер не спечели осмата си световна титла във Формула 1", коментира Боримиров.
За треньор №1 в първенството, победител в анкетата на Асоциацията на българските футболисти стана наставникът на "сините" Станимир Стоилов. След него останаха треньорът на Черно море Ясен Петров и настанвикът на Литекс Люпко Петрович.
Победител в анкетата за най-добър млад футболист стана нападателят на Левски Валери Домовчийски, който изпревари Ивелин Попов от Литекс и Цветан Генков от Локомотив (София).
Полузащитникът на ЦСКА Христо Янев взе наградата "Кавалер на честната игра", а бранителят на Литекс и националния отбор Росен Кирилов бе отличен за цялостен принос във футбола.
№1 в Източната "Б" футболна група стана голмайсторът на Марица (Пловдив) и групата Георги Христов.
Отличието за Западната "Б" футболна група получи нападателя на Конелиано Мирослав Манолов.
Специален приз за проявено мъжество и характер получи Добромир Орловски от Локомотив (Пловдив). Футболистът получи това признание заради това, че спаси преди няколко месеца давещо се дете в река Марица.
MAKAROV
на 02.06.2006 в 18:45:49 #116umen 02.06.2006 18:39 Еми ограни4ен си ти, все пове4е се убеждавам в това!Както виждаш, нищо против не съм казал за Бербатов.Но ти реши да смениш темата, защото не си въобще информиран по слу4ая : Боримиров - Мюнхен 1860 и като цяло престоя му в Германия!
Бекон
на 02.06.2006 в 18:41:21 #115redordead, ама наистина си кристален идиот! Ами панелката скапана в която живееш да не би да е изградена върху твоя собствена зема!? Земята е общинска, но сградата (в случая част от нея) си е твоя!!! Ами ние да не искаме земята там!? Ние искаме право на строеж на стдион. Земята да си остане общинска, за какво ни е!? Да не сме лакоми 4ерепи, да искаме Борисовата градина + Панчарево (в реални граници) + 20лв. за билет!?
redordead
на 02.06.2006 в 18:36:41 #114само дето на първият мач на Левски-Спартак отиват 30 000 човека...нал дето уж били против обединението!
Бекон
на 02.06.2006 в 18:34:39 #113redordead, хубаво, че пишеш за коя година става дума и за кой отбор, та всичко е ясно! Естествено, че с това обединение този слуб се пълни с комунисти и ченгета. Парадокса е, че публиката си е на Левски и е против ченгетата!!!
redordead
на 02.06.2006 в 18:34:08 #112Никога не сте имали това място, било ви е предостваено от общината, ето ти малко да се побразщваш: Историята: “При създаването си през 1914 г. ССК "Левски" няма свое игрище. Заниманията на младите футболисти на клуба се водят върху един терен, наречен "Могилката", с размери 80x40 м. Днес това е градинката пред 22 СОУ, недалеч от Националният дворец на културата. Малко по-късно, 1919 - 1920 г., тренировките на тима се пренасят на плаца на VI Софийски полк, до кръстовището на бул. "П. Евтимий" с бул. "Витоша", т.е. точно на мястото, където сега е монументът "1300 години България". Едва през 1924 г. столичната община отпуска терен за построяване на игрище на ССК "Левски" върху празно, незастроено място, вдясно от р. Перловска, преди Орлов мост. Теренът, който по това време е накрая на града, представля сметище в което софийската община изхвърля боклуците на столичани... Най-после през 1934 г. стадионът е напълно готов.” Изводи: Първо, онова, което столичната община отпуска на ССК Лефски, през далечната 1924г., е било не в центъра, а в края на града и към онзи момент е било използвано за сметище. Второ, мястото, отпуснато на Лефски за футболно игрище от столична община, не е било нито подарено, нито закупено. Онова, което е било издигнато там и което няма нищо общо със съвременната ни представа за подобно спортно съоръжение, е било изградено върху терен на общината, този терен е продължавал да принадлежи на общината, Лефски е нямало как да притежава нотариален акт върху изграденото и в един момент застрашително рушащо се там, така че да има възможност някога или дори много след това да претендира за каквото и да било. Съобразно тази особеност още през 1934г. столичната община подготвя решение за отнемане на игрището с цел изграждане от една страна на алеи за разходки, а от друга за предоставяне на част от терена на намиращия се в съседство стадион Юнак. Надигналата се в пресата протестна вълна осуетила това намерение. Интересното е обаче, че най-старият столичен клуб ФК 13, чието игрище също се е намирало до Перловската река, но откъм строителния техникум, не успява да избегне тази участ. В тази връзка е добре да бъдат цитирани спомените на Емил Николов, споделени в книгата му “Един зрител си спомня”: “Родоначалникът на българския футбол софийският ветеран ФК 13, докато получи място за игрище надживява няколко кметове. Но и след като безценен младежки труд превръща едно бунище в китно място за игри и здраве, като гръм от ясно небе идва решението на столичния общински съвет (протокол № 91 от 20 август 1928г.), с което се отнема игрището му, получено през 1924 до игрище Юнак. Ощинският съвет го отнема и го дава на съюза Юнак. В резултат на оплакванията на ФК 13 се дава право да използва игрище Юнак под наем.” Този факт е интересен не само сам по себе си. Интересен е най-вече с оглед на непобедимия лефскарски рефлекс “сините” да се изживяват като вечно и единствено репресираните в тази игра у нас. Какво е представлявал стадионът на футболния клуб Лефски по онова време сме в състояние да научим от един “син” функционер, Стефан Нойков, от книгата му “С Лефски по дългия път през времето”: “Добре помня дървените трибуни, бетонените ложи кутийки, високата постройка на централната трибуна с канцеларията, съблекалните и домакинството...Теренът беше землен, лете по него се вдигаха облаци прах и преди по-важни мачове го поливаха с лейки, през дъждовните дни – гъсти, лепкави калища. Скромно беше това игрище, но такива бяха и другите.” Интересно е да се знае и как е протичал строежът на въпросното съоръжение. Пак Стефан Нойков: “През 1926г. Теренът и част от трибуните са готови... Мечтаната баня на централната трибуна е построена, но парите стигат дотук, пукнат лев не остава за душове, казанчета и други дреболии, без които не може.” Емил Николов: “Усложнените проекти за оскъпяването и създаване на възможност за гешефти на игрището “Лефски” предизвикваха веселото подмятане около “строежа” – Направено е изчисление от дружеството на запалянковците, че ако се построят толкова стълби, колкото проектът има, на строителната комисия няма да стигне и целият терен за футбол.” Третият момент, касаещ и в крайна сметка предопределил съдбата на игрище Лефски, е, че пространството между езерото Ариана и строителния техникум не е било достатъчно за построяването на два стадиона – на национален такъв и на стадион на футболния Лефски. Този факт може да бъде потвърден, както и понастоящем визуално, така и чрез онова, което Емил Николов споделя в книгата си “Един зрител си спомня”: “Дори от официално зарегистрираните в кадастралната служба и означени върху общинските карти игрища – Лефски – 22 000 кв.м, Славия – 15 000, Спортклуб 30 000, Ботев 30 000, само игрището на АС 23 покрива размерите на едно що-годе модерно спортно съоръжение.” Този момент е до такава степен съществен и обективен, че много преди народната власт да посегне на игрище Лефски столичната община е разбирала проблема и се е опитвала да го разреши. През 1928г., когато е отнела игрището на най-стария софийски отбор, ФК 13 и го е дала на Юнак и през 1934г., когато е имала намерение да отнеме и игрището на вечно и единствено “репресираните” в този спорт у нас. В края на 40-те години обаче проблемът вече не е могъл да бъде отлаган. Заради две обстоятелства. Заради амортизацията на двете игрища, Юнак и Лефски, за които сме били злъчно подигравани дори и от съседните на нас страни още през 30-те години и заради темповете, с които София е започнала да расте. В този момент фатално за Лефски се оказало това, че се намирал в съседство с игрище Юнак, което е имало статут на национален стадион много преди комунистите да дойдат на власт. Като потвърждение на горните разсъждения е добре да бъде посочено къде в София е играл националният отбор и колко зрители са били в състояние да побират съоръженията. Първият домакински мач на националния отбор се е състоял на 25 май 1925г. на игрище Юнак, срещу отбора на Румъния и е бил загубен с 2:4. На трибуните е имало 10 000 зрители. Оттогава насетне, до 1931г., България е изиграла 8 мача на игрища Славия и Лефски, които са успявали да приютят до 15 000 човека. На 17 май 1931г. мачът срещу Б отбора на Италия, завършил 2:2, е върнат отново на стадион Юнак и е бил гледан на живо от 20 000 софиянци. През 1934 до средата на 1935г. срещите на националите, 3 на брой, се играят на стадион АС 23, успявал да привлече до 15 000 зрители. От 16 юни 1935г. или от мача срещу Гърция, спечелен с 5:2 та чак до 1949г., когато е започнал да се изгражда националният стадион Васил Левски, България играе всички свои срещи на игрище Юнак като най-посетеният двубой преди 1944г. е бил срещу Югославия – 25 000 човека, игран на 24 юни 1935г. и завършил 3:3. Ако теглим чертата и ако направим единствено възможния от парада на горепосочените факти извод, няма как да не успеем да стигнем до следното. Отнемането на игрище Лефски се основава на няколко неоспорими обстоятелства. Първо, теренът между езерото Ариана и строителния техникум не позволява строителството на две модерни спортни съоръжения. Второ, земята, върху която е построено игрище Лефски, не е била негова собственост, била е собственост на софийската община, която още от средата на 30-те години е търсила възможности да построи точно там едно по-адекватно и по-крупно съоръжение, отговарящо на амбицията столицата да бъде облагородявана, а стадионът да бъде в състояние да покрива нуждите на растящия град. Тази перспектива и тази идея точно там да бъде построен национален стадион, е била налице и много преди комунистите да решат да сложат ръка на амортизираното и рушащо се игрище Лефски и е произтичала не от друго, а от статута на намиращия се в съседство стадион Юнак, на който през годините националният отбор е играл своите срещи. Винаги, когато това е било възможно. Такива са фактите и съобразно тях такава е истината. В тази истина са налице множество обективни фактори, предрешили местонахождението на “синия” стадион и не съществува и най-малък помен за някакви съзнателно осъществени репресии. Напротив, в крайна сметка именно народната власт успява да свърши това, което в царска България никой не е успял да свърши. Да построи на “сините” ритнитопковци стадион красавец в китния столичен квартал Подуяне за какъвто първопроходците и опиталите се да построят нещо сами в царска България са могли единствено да мечтаят.
redordead
на 02.06.2006 в 18:31:49 #111ЩАСТИЕТО НА „СИНИТЕ” СВЪРШВА СЛЕД СМЪРТТА НА ВОЖДА, А НОМЕНКЛАТУРАТА СЪСИПВА ЖИВОТА НА ГЕОРГИ СОКОЛОВ С Батето срещу комунизма, с ВИС-2 срещу групировките Между спорта и политиката има съществена разлика. Но в обърканите мозъци на почитателите на отбора от „Герена" понятията се преплитат по начин, който ражда бисери от типа на: „...Ако ЦСКА стане шампион, България няма да бъде приета в НАТО..." с автор Жаклин Михайлов. Или признанието на бившия вицепремиер Евгений Бакърджиев: "...Когато Иван Костов поиска да кажа на Чорни да спре финансирането на Левски, аз подадох оставка..." Затова не бива да се учудваме, когато чуем левскарите да творят, че комунизмът ги е репресирал по времето, в което техен шеф беше зетят на Тодор Живков - Иван Славков. Или когато виден фен на Левски, облечен в синя фланелка с надпис ВИС-2, да участва в шествие срещу намесата на групировките в българския футбол. Но походите и шествията на левскарите не започват от Томас Лафчис. Винаги верни на... управляващите През 1949 г. голяма група състезатели на Левски по различни видове спорт покорява връх Мусала в чест на 70-годишнината на Сталин. През първия ден на похода тридесет спортисти на "сините" изкачват Мусала, носейки портрети на "Бащата на народите". Те носят и бюст на генералисимуса, за да го поставят на най-вискоия връх на Балканите по случай неговата 70-годишнина. Това става съвсем скоро след като левскарите са приели името ДСО "Динамо". Походът започва на 23 октомври, деня, в който е публикувана наредбата за новата система (пролет-есен) за провеждане на футболните първенства във връзка със създаването на ДСО (доброволни спортни организации). След като през първия ден върхът е изкачен. През втория "сините" монтират изнесения на Мусала бронзов Бюст на вожда и намиращата се там наблюдателница. В украсеното с портрети на Сталин помещение „сините" изнасят вдъхновена литературно-музикална програма. Планината се оглася от тънките младежки гласове, а погледите на спортистите са вперени в бюста и портретите. Пприликите с погромаджийските изпълнения на «синята» агитка като щурмови отряд" на СДС са случайни... Любопитно е, че в двете последвали първенства по футбол шампиони са представи тели „Герена”. Динамо (Левски) - дружестното, изпяло толкова вдъхновени песни пред портретите на Сталин. Когато през 1953 г. генералисимусът умира, настъпва един период от 12 години, в който„Сините" не могат да се доберат до титлата... Следващото първо място на тима от Подуя не идва чак през 1965 г. малко след едно посещение в кабинета на Тодор Живков, осъществено от известни културтрегери и общественици, привърженици на Левски. Бай Тошо е човекът, който провежда в България"априлската линия", насочена срещу култа към личостта на Сталин. Но портретите на връх Мусала отдавна са забравени, Левски има сериозни проблеми. ЦСКА се опитва да вземе Жоро Соколов (Йогата) от «Герена”. Соколето с радост приема предложението на "червените", които го привикват в спортната рота. Тогава известните актьори Георги Калоянчев и Константин Кисимов, режисьорът Рихард Езра и някои други представители на артистичните среди, обединени от "синята идея", посещават Тодор Живков в кабинета му. Тато си мисли, че ще му бъде изнесено представление, и не е далече от истината. Само че темата е неочаквана за първия партиен и държавен ръководител. Но човекът от Правец може да разрешава всякакви проблеми, включително и тези на Левски. Особено когато е доволен от изиграното му шоу... "Езрата дотърча при мен с някаква хартийка и ми даде да я подпиша. Като разбра какво е станало, баща ми каза, че съм направил голяма грешка. И досега съжалявам за подписа си"- споделя повече от тридесет години по-късно Георги Соколов. Той очевидно е бил подведен от "творческата интелигенция" да парафира някаква изфабрикувана от негово име молба до Първия и така и не успява да осъществи мечтата си да играе на "Армията". След няколко сезона той се опитва да поправи допуснатата грешка. През 1969 г. Йогата поиска да премине в ЦСКА След обединението на Левски и Спартак Сф Йогата реши, че най-после е дошъл моментът да заиграе в ЦСКА. Журналистите бяха обявили Гунди за най-добрия футболист на България и Левски, но Соколето беше на съвсем друго мнение. В същото време треньорите на "армейците" искаха Жоро да заиграе при тях, а един привърженик на ЦСКА - Васил Жеков, събра няколко хиляди подписа от привърженици, желаещи Соколов да стане футболист на най-големия български отбор. Йогата се заканваше, че ще накара защитниците на "сините" да опасат тревата на стадион "Васил Левски", а тези, които се грижеха за терена на националния стадион, бяха сериозно загрижени. "Не ставам за МВР и затова ще отида в ЦСКА!" Соколов обяви пред ръководството на МВР, което бе взело под крилото си обединеното дружество Левски-Спартак,че не е подходящ за офицер от милицията поради репутацията си на хулиган и антикомунист. "Заради това ще отида да играя в ЦСКА" - казал Йогата. Но на вътрешния министър Ангел Солаков това не му хареса. И висшата номенклатура направи всичко възможно, за да прекрати кариерата на 27-годишния футболист. Треньорите и привържениците на ЦСКА се опитаха да помогнат на един много талантлив играч, който не е бил нито партиен член. нито комсомолец, нито пионер, нито чавдарче. Но объркалите футбола и политиката високопоставени левскари не им позволиха. Защото силните на деня от върховете на партийната власт си бяха избрали "любимец", който отговаряше на тогавашните политически реалности в България. И не можеха да допуснат.Георги Соколов да свали от пиедестала Гунди, и то с червената фланелка...
Бекон
на 02.06.2006 в 18:31:48 #110redordead, ние сме си имали стадион, където сега е "Васил Левски". Държавата ни го взима и не ни дава нищо, нито пори, нито терен. Ако дедо ти е има магазин на Витошка, или си го връщаш, ако съществува, или ти дават примерно на Графа, за обещетение, подобен магазин. Това е същото. А отбор на ченгетата вече няма, така че този стадион искаха да го съборят. Ние искаме да ни го дадат като обещетение, но ако питаш мен, по-добре да си ни върнат мястото до националния
redordead
на 02.06.2006 в 18:28:24 #109ДЕЛОВИ ПРЕЗИДИУМ на ХІV отчетно-изборна конференция на ДФС "Левски-Спартак" /данните са от 1987 год./ 1.ГЕОРГИ ТАНЕВ - член на ЦК на БКП, министър на МВР 2.СТОЯН СТОЯНОВ - член на ЦК на БКП, І зам. министър на МВР 3.МИНЧО ЧУНТОВ - член на ЦК на БКП, секретар на ГК БКП 4.ТРЕНДАФИЛ МАРТИНСКИ - к.член на ЦК на БКП, председател на ЦС на БСФС 5.ген.лейт. Ив.Димитров - к.член на ЦК на БКП, зам.министър на МВР 6. ген.КОЛЬО КОЛАРОВ - член на ЦКРК, зам.министър на МВР 7. ХРИСТО МЕРАНЗОВ - зам.зав. отдел "Организационен" на ЦК НА БКП 8.АЛЕКСАНДЪР ЕМИЛОВ - І секретар на РК на БКП - МВР 9.ТОДОР МОДЕВ - І секретар на ОбК на БКП І "Подуене" 10.БОЙКО КАДИЙСКИ І секретар на ОбК на БКП "Триадица" 11.НИКОЛАЙ ДАНКОВ - І секретар на ОбК на БКП "Оборище" 12.НАРЦИС ЗЛАТАНОВ - І секретар на ОбК на БКП "Лозенец" 13.ГРУЮ ЮРУКОВ - зам. предс. на ЦС на БСФС 14.АСЕН ДАМЯНОВ - секретар на РК на БКП - МВР 15.ДИМИТЪР ВЪЛЧЕВ - секретар на ОбК на БКП "Триадица" 16.ОГНЯН БОГДАНОВ - секретар на ОбК на БКП "Лозенец" 17.ПЕТЪР КОЕВ - секретал на ОбК на БКП "Подуене" 18.БОРЯНА ВЕЛЕВСКА - секретар на ОбК на БКП "Оборище" 19.ГОСПОДИН ЧОЛАКОВ - председател на Координационния съвет на софийските дружества 20. ВАНЯ ГЕШЕВА-ЦВЕТКОВА - олимпийски шампион 21.ЙОРДАНКА ДОНКОВА - олимпийски шампион 22.ЛЮБОМИР ГЕРАСКОВ - олимпийски шампион 23.БОЯН РАДЕВ - герой на социалистическия труд 24.ЕНЮ ВЪЛЧЕВ - герой на социалистическия труд 25.ИВАН АЛАДЖОВ - герой на социалистическия труд 26.ИВАНКА ХРИСТОВА - герой на социалистическия труд 27.НЕШКА РОБЕВА - герой на социалистически труд 28.ЯНКО РУСЕВ - герой на социалистическия труд 29.БОРИСЛАВ ЛАЗАРОВ - председател на дружеството 30. АСЕН МЛАДЕНОВ - І зам. предс. на дружеството 31. НИКОЛАЙ НЕДКОВ - зам.-предс. на д-вото 32.ВЛЪЧКО ПИРОВСКИ - зам.предс. на д-вото 33.СТОЯН ХРАНОВ - зам. предс. на д.вото 34.ДАНАИЛ НИКОЛОВ - председател на ФК "Витоша" 35.ПЕТЪР КОЛЕВ - председател на КВСМ "Лека атлетика" 36.КИРИЛ МАСЛЕНКОВ - председател на КВСМ "Борба" 37.ЛЮБОМИР НАЧЕВ - председател на ДРК 38.ВАСИЛ ПОПОВ - председатер наа рдителския комитет на ССУ "ген.Емил Марков" 39.ГЕОРГИ ДИМИТРОВ - треньор по лека атлетика 40.НИКОЛАЙ КАРАМФИЛОВ - треньор по спортна гимнастика 41.НИКОЛАЙ ИЛИЕВ - футболист на №1 на д-вото 42.ИВАН СЛАВКОВ - председател на БОК /Слава Богу бивш! 43.СТЕПАН ПАВЛОВИЧ ДЗЮБА - зам. представител на КГБ 44.БАНЧО БАНОВ - писател 45. ЮЛИУС ЛЕМП - майор от МВР, понастоящем заемащ платена длъжност в ДЗИ и любимец на Миша Чорни, заместник на Наско Раев по промването на мозъци в синия клуб." "
Бекон
на 02.06.2006 в 18:26:11 #108крали марко, Гунди не са ни дали насила, защото той си е бил наш. А че е имало насилие - административно, това е неоспорим факт. Не може партия или правителство да преименува футболен отбар в някоя нормална страна, да обединява отбори и други такива глупости!! Не го е правил даже Хитлер в Германия. Но явно системата за промиване на мозъци е работила доста добре, щом последствията (ти и такива като теб) са на лице!
redordead
на 02.06.2006 в 18:24:32 #107Абе Беконе, питам те, за какво претендурате сега за стадион раковски след като той е бил на Спартак след като уж вие сте били против това обединение?
MAKAROV
на 02.06.2006 в 18:23:13 #106umen 02.06.2006 18:09 MAKAROV 02.06.2006 17:55 ..Въпросът не е защо са го изгонили от посредственото тимче на 1860... Доста си ограни4ен, пи4!Казвам ти някои факти, които са действителност, а ти само повтаряш като развален грамофон едно и също!Боримиров сам си тръгна от отбора, защото не вървеше!А това, 4е не е отишъл в друг тим от бундеслигата, с оглед на възрастта му (34год) е нещо нормално!Все пак не можем да сравняваме бг - шампионата с бундеслигата като ка4ество на игра!Но Боримиров доказа и в ма4овете в Европа, 4е още не е за пенсиониране, както ви ще на вас!
Бекон
на 02.06.2006 в 18:20:50 #105redordead, това става, след обединението с отбора на ченгетата през 1968г. Те са били за "Левски-Спартак" - отбора на Народната милиция. Трябва да си наистина "дед", за да не схващаш разликата!
redordead
на 02.06.2006 в 18:18:59 #104Беконе - и след това безумно обединение, плоучавате Стадион раковски + 4 национала от Спартак, това как ти се струва, като репресия ли? Ами като сте недовлни защо сега претендурате за Стадион Раковски бе?
Бекон
на 02.06.2006 в 18:17:43 #103"През есента на 1944 г. комунистическата власт прави нова регистрация на спортните клубове, след масова чистка на ръководствата им и принудителни обединения. "Левски" е обединен с Пощенски спортен клуб (ПСК), който дни преди това е преименуван от "Кназ Кирил" на ПСК. Новият клуб е с наименование ПСК "Левски". Под това име той съществува една година, след което отново е със старото си име, но вече като физкултурно дружество - ФД "Левски" - София. През септември 1949 г. се извършва коренно преобразуване на физкултурното и спортното движение у нас. Всички спортни дружества от териториален, преминават на ведомствен принцип. Това става въз основа на решение на ЦК на БКП от 27.07.1949 г. "Левски" е преименуван в "Динамо" и става ведомствен клуб на пощенци и работещите в областта на леката и хранителната промишленост. Наименования по подобен съветски образец получават и другите клубове - "Торпедо", "Строител", "Спартак", "Червено знаме", "Урoжай" и т.н."
Бекон
на 02.06.2006 в 18:16:00 #102"1968 г. е поредното безумно реорганизиране на спортните клубове у нас. Обявената цел е чрез обединяване на клубовете да се създадат по-мощни спортни единици, които да издигнат нашият спорт на европейско и световно равнище. Решението на ЦК на БКП е "Левски" да се обедини с клуба на МВР - "Спартак". Всички спортисти са военизирани, името на новия клуб е безсмисленото съчетание "Левски-Спартак". Така продължава до юни 1985 г."
redordead
на 02.06.2006 в 18:12:37 #101Бекон, занчи Борис Велчев, Цола Драгойчева и Ангел Солаков са били против партията ли? Абе лумпне, то ако някой е смятал така, щяха да ви заличат от лицето на земята, а не да сте подлога на най-влиятелното министерство в държавата...то и досега получавате медали от МВР...
Бекон
на 02.06.2006 в 18:10:46 #100крали марко, това става след насилственото обединение със Спартак, отбора на ченгетата и то след оново 7:2. Комунягите не са били глупави - така който и от двата отбора и да бие, все са били на далавера...
Бекон
на 02.06.2006 в 18:08:13 #99Ами 11 левскари постигнаха не малко в Европа тази година... Мен това ме кефи, а не продажби, защото искам да си гледам моя отбор, а не Барса и Челси. А вие сте сергия! Не продавали в Турция!? Продавате, пък и подарявате! Да не говорим за Гърция и втората им дивизия. Там са всичките ви бивши "звезди"!
Бекон
на 02.06.2006 в 18:02:51 #98umen, само от Левски не са взимали в ЦСКА. Смятали са ги за врагове на партията
redordead
на 02.06.2006 в 18:01:08 #97Бекон, дори Ицо да е бутан - да не би някой друг да е вкрал вместо него над 100 гола за Барса? Айде некой лецкар като псотигне дори малко в Европа пак се обади!