Роберто Баджо вчера навърши 40 години. Най-обичаният италиански футболист за последните 20 г. обаче се е изолирал от играта. Покрай емоциите от спечелването на четвъртата световна титла от "адзурите" миналото лято в Германия мнозина бивши национали бяха извадени от "нафталина".

Те коментираха, съветваха, прогнозираха. Но не и Баджо, който игра на три мондиала и почти докосна трофея в САЩ'94. Будиста вече е без емблематичната си опашка, грижи се за земята си и следи отдалеч най-популярната игра.
 
Кой би очаквал подобна метаморфоза с всеобщия любимец? 16-годишен, когато дебютира в Серия "С" през юни 83-а на мача Виченца - Пиаченца (0:1), на следващия ден в "Гадзета дело спорт" фамилията му бе сбъркана - Маджо.

Какво да се прави - това са рисковете, когато информацията се диктуваше по телефона. Така или иначе дългокосото и къдрокосо момче в крайна сметка стигна до върховете във футбола и спечели сърцата на запалянковците. Когато подписа с Интер, в следващите 2-3 дни 10 000 тифози на "нерадзурите" си купиха абонаменти.

Баджо бе класиран на четвърто място след Марадона, Пеле и Еузебио в анкетата по интернет на ФИФА за футболист на столетието. Роби бе предпочетен пред легенди, като Алфредо ди Стефано, Йохан Кройф и Мишел Платини. Французинът, който отскоро е президент на УЕФА, със зле прикрита ревност характеризира Баджо като "9 и половина", имайки предвид емблематичния №10, който и двамата носиха в Ювентус.

Селска идилия

Последната публична изява на Будиста бе на 12 януари в Креацо, предградие на Виченца. В 19,30 часа Роби влезе в х-л "Ас", където бе отседнал тимът на Бреша преди гостуването на ст. "Ромео Менти". За около половин час Баджо се видя с някои от бившите си съотборници. В неделя всекидневникът "Бреша оджи" информира читателите си за един Роберто, отдаден на селското стопанство. "Сега съм селянин, подрязвам растенията, притежавам гори и се грижа за тях. Мога да карам и трактор", споделя футболистът, по чиято игра бяха луднали не само в Италия.

"Баджо изобщо не е напълнял - споделя присъствал на срещата в Креацо. - Но си е отрязал опашката. Вече няма фигурата на професионален футболист, но изглежда много добре и е във форма. Каза ми, че си е направил спортна площадка и я използва редовно. Не мисля, че ще играе повече футбол, дори и с приятели. Той е един скромен и внимателен човек. Преди вечеря се забавлявахме отлично - много се шегувахме и смяхме. По-младите играчи ни гледаха със зяпнала уста".

Под обсада

40-годишният юбилей на Баджо създава доста работа на мениджъра му Виторио Петроне. "Получихме над 200 заявки за интервюта и не знам какво ще правим. Специално около 18 февруари си взимам почивка и семейно ще отидем някъде далече от всички", обяви агентът. "Трябваше в съкратени срокове да завършим сайта на Баджо. Не гарантираме обаче всекидневно поддържане, защото интересът е огромен и въпросите са много. Трябва да помислим за някаква реорганизация", споделя Петроне.

А какво прави Баджо? "Гледа си живота, поддържа се физически и ловува. Следи мачове по телевизията, информиран е, но нищо повече", завърши мениджърът.

Поезия

Лучо Дала, който посвети на Роби Баджо една песен в албума си "Luna Matana", казва: "Като гледаш играта на Баджо, се връщаш в детството си. Той прави от невъзможното възможно. Той е като сняг, който се сипе над една врата, отворена към небето".
Поетът Джовани Рабони (1932-2004) също бе вдъхновен от "Божествената опашчица". Във "Възхвала за Баджо" може да се прочете:

Появява се като един лъч
(повече лазер, отколкото човек)
и в пеналта дузпата е неизбежна

Отчаяни

Баджо маниаците са отчаяни. Роби е като певицата Мина - нито дава интервюта, нито се появява по телевизията. Баджо дори е по-зле от Мина - за разлика от нея, дори не пише за списание. Във форума на сайта robertobaggio.org (различен от официалния му сайт, който сега е в реконструкция), могат да се прочетат доста отчаяни мнения. Myoho75: "Ситуацията за мен е притеснителна. Роби напусна и ни остави в някаква дупка. Дори успехът на световното първенство в Германия не можа да ни зарадва истински и щастието ни не бе пълно. Защото ни липсва Роби Баджо, той и само той е капитанът на "скуадра адзура".
Има и други, като Давиде, който не вижда лъч надежда: "Не очаквам да се появи друг Роби по футболните терени".

Профил
Роберто Баджо е роден на 18 февруари 1967 г. в Калдоньо, край Виченца. Висок е 174 см и тежи 73 кг. Играл е последователно за Виченца (1982-85, 36 мача, 13 гола), Фиорентина (1985-90, 94 мача, 39 гола), Ювентус (1990-95, 141 мача, 78 гола), Милан (1995-97, 51 мача, 12 гола), Болоня (1997-98, 30 мача, 22 гола), Интер (1998-00, 42 мача, 9 гола), Бреша (2000-04, 95 мача, 45 гола). Вкарал е общо 318 гола (205 в Серия "А"). За националния отбор има 56 мача и 27 гола. 9 пъти се е разписвал на мондиали (1990, 1994, 1998).

Успехи
Шампион на Италия - 1995, 1996
Купа на Италия - 1995
Купа на УЕФА - 1993
"Златна топка" на "Франс Футбол" - 1993
"Златен Онз" - 1993
Играч №1 на ФИФА - 1993
Второ място с Италия на Мондиал'94
Трето място с Италия на Мондиал'90