„Анчелоти? Остава при нас", заяви след елиминирането от ШЛ президентът на Милан Силвио Берлускони. Опитният политик много добре знае, че не сега бе моментът да „отреже" главата на треньора.

Може би не случайно бившият премиер употреби глагола „остава" - специалистът може да остане треньор, но може да бъде и на друга работа в клуба. „За дълги периоди от мача не можахме да видим топката" - и това ако не е камък в градината на спеца...

За Берлускони обаче бе ясно, че във вторник вечерта се случи неизбежното. След уникалната серия от 12 клубни финала за 22-годишното му президентство, „червено-черните" знамена трябва временно да се свият. Болезнено е, когато се целиш в Москва, изведнъж да превключиш на вълна четвърто място в Серия „А"...

„Догодина ще се върнем още по-силни", бодряшки обяви вицепрезидентът на
„росонерите" Адриано Галиани. Може, но с друг отбор. И за по-сигурно - с друг треньор.

За седемте си сезона начело на Милан Анчелоти успя веднъж са стане шампион. При положение че разполагаше с готов отбор и доказани футболисти. Когато бе нужно постоянство в разстояние на 9 месеца, „росонерите" издишаха. Съвсем друго бе представянето в Европа - там мачовете бяха десетина, а и понякога късметът помагаше. Преди шестата ШЛ през 2003 г., на 1/4-финал Милан прие Аякс след 0:0 в Амстердам.

На „Меаца" Анчелоти бе пред инфаркт, преди Томасон да направи 3:2 в 90-ата минута. После на 1/2-финала само капризът на жребия се оказа решаваш в сблъсъка със съгражданина Интер - 0:0 като домакин и 1:1 като гост. Преди триумфа в Атина през 2007 г., Милан мина през „иглени уши" срещу Селтик на 1/8-финала - 0:0 и 1:0 след продължения, след като шотландците в Милано бяха на косъм от отбелязване на гол.

Грешката на Анчелоти бе, че не освежи през годините състава, осланяйки се на славните ветерани. За да стигне в момента до Милан на крайностите - току-що излезлите от пубертета Палоски и Пато от една страна, а от друга - „пенсионерската" гвардия начело с легендата Паоло Малдини. Футболът може да е игра, но се подчинява на правила и закони. Не можеш да „замразиш" даден играч и след това да го пуснеш в решаващ мач и да разчиташ на него.

Постепенно Милан се превърна в предвидим отбор, способен единствено на турнирни успехи при изригване на някоя индивидуалност. А за проблемите в атаката изведнъж се оказа, че панацеята е 18-годишният пъпчивко Пато. Талант с безспорни качества, който ако не го щадиш, лесно може да бъде пометен от мелницата в калчото. Джилардино е вкарал 7 гола в първенството този сезон, но нито един в Милано. Индзаги пък е с отличния показател от 4 гола в 5 мача в ШЛ, но в Серия „А" се е разписал веднъж.

В последните си 5 срещи, Милан записа 4 ремита и само веднъж вкара 2 гола в един мач. Затова отпадането от Арсенал не може да бъде обявено за случайно.