Свикнали сме да възприемаме интернет като отворено и свободно пространство. Но всъщност 14 души го контролират. Да, звучи като история от книга на Дан Браун, но всъщност е истина: целият интернет се пази от седем ключа, които са в ръцете на едва 14 души.

В края на 2016 година немалка част от интернет просто изчезна - или по-скоро бе недостъпна. Става въпрос за гиганти като Amazon, Twitter, Netflix, Spotify и много други. Причината бе, че хакери атакуваха компанията, наречена Dyn, с толкова много трафик, с колкото сървърите ѝ не успяха да се справят.

Dyn е огромен доставчик на нещо, наречено Domain Name System (DNS), което "превежда" интернет адреси, като например money.bg, което е лесно за помнене от хората, в цифри - IP-адресът, който компютрите разбират.

Dyn е просто един от доставчиците на тази услуга, но атаката показа колко точно разчита интернет на нея. Ако контролираш DNS, практически контролираш целия интернет.

На най-високите си нива DNS се пази от шепа хора, наричани криптоофицери.

От 2010 година насам, на всеки три месеца, те се събират на нещо като ритуал, на който ключовете се проверяват и обновяват.

Хората, които участват в церемонията, са част от организация, наречена Internet Corporation for Assigned Names and Numbers (ICANN). Ако някой получи достъп до данните ѝ, той ще контролира интернет - например ще може да изпраща хората към фалшиви копия на банковите сайтове, вместо към истинските.За да защити системата, организацията е измислила начин как да я подсигури, но без да дава твърде много власт в ръцете на един човек. Тя избира седем души, на които дава по един ключ. И избира още седем резерви, които също получават такъв. Церемонията изисква поне три от ключовете, които да отключат оборудването, което защитава DNS.

Физическите ключове отключват кутии, които имат дигитални ключове върху смарт карти. Нужни са няколко от тях, за да се получи достъп до устройството, което генерира основния ключ, който представлява компютърен код.

Сигурността на самото събитие е забележителна. Участниците минават през серия от заключени врати, като използват кодове и сканиране на биометрични данни, за да стигнат до стая, в която никаква електронна комуникация не може да съществува.

Цялото събитие минава по строго определен ред, като освен това се записва. Точните стъпки са ясни предварително, така че участниците (освен хората, които държат ключовете, има и други лица от ICANN и гости) да знаят, ако се случва нещо нередно.