Кой знае как би се развила кариерата на Жил Вилньов в Макларън, но именно там, по време на състезанието в Силвърстоун, канадецът прави впечатление на Енцо Ферари. През септември се стига до договор, което кара Жил да се премести със семейството си в Кан - вече в качеството на пилот на Ферари, какъвто остава до края. Така се стига до съкровените думи на Жил Вилньов:


"Ако някой ме попита какви са трите ми желания, които имам, веднага ще му кажа: "Първо - да се състезавам. Второ - да се състезавам във Формула 1. Трето - да се състезавам във формула 1 за Ферари."

Така и става. Жил наследява във Ферари Ники Лауда. Вилньов завършва девети в шампионата през 1978 година, но записва първата си победа. Канадецът се бори с колата, тя се чупи, често попада в аварии и това го кара да отстъпи на опитния Карлос Рейтеман. Много се учи през този сезон. Рискува с избора на гуми за Гран при на Канада и печели първата си победа в кариерата именно пред родна публика.

Жил Вилньов 1979

През 1979 година съотборник на Жил става Джоди Шектер. Канадецът може да спечели титлата през този година, но формално №1 във Ферари се е водил Шектер. В Монца на Вилньов напомнят стария принцип в "скудерията" - стартиралият първи, финишира първи. Двамата завършват сезона с равен брой спечелени състезания, но шампион става Шектер, който има четири точки повече.

През следващите два сезона Ферари остава в сянката на Уилямс. През 1981 година Вилньов триумфира в Монако и Испания. През този сезон партньор на Жил става Дидие Пирони. Двамата стават големи приятели, въпреки че първоначално предупреждават Вилньов за тежкия характер на Пирони. През този сезон Жил е сочен за фаворит, отборът го поддържа безусловно, а построеният от Харви Постълтуейт болид Ферари 126С2 кара всички да очакват добър резултат.

Жил Вилньов и Дидие Пирони - 1982 година

В Имола, 15 кръга преди края на четвъртото Гран при за сезона, отпада лидерът Рене Арну. Във Ферари казват на пилотите да не бързат, за да си гарантират по този начин дубъл - Вилньов е първи, Пирони се движи втори. Пилотите обаче разбират това по различен начин - Жил намалява скоростта, а Дидие ускорява. Жил веднага реагира, като си мисли, че Дидие просто прави шоу за публиката и също увеличава скоростта, а след това намалява.

Въпросът с победителя изглежда решен, защото Вилньов пък води. В последните обиколки Пирони отново атакува Жил, изпреварва го, и го блокира до края на надпреварата, като не му позволява да финишира първи. На подиума двамата не си подават ръце. Жил се чувства излъган и си дава дума да не проговори на французина.

Катастрофата в Золдере

Две седмици по-късно, опитвайки се да спечели спора за квалификацията със своя съотборник, Жил се врязва в Марха на Йохан Маса. Ферарито излита, а от силния удар Жил изхвърча от болида като къса безопасните колани. Лекарите действат бързо, а на пистата даже идва медицински хеликоптер и то за броени минути. Жил е транспортиран в болница в безсъзнание, а по-късно същата вечер умира.

Специален самолет на канадските ВВС пренася тялото на Жил в родината му. На погребението в Бертивил неговият бивш партньор Джоди Шектер произнася трогателните думи:


"Никога няма да забравя Жил по две причини. Първо, той бе най-бързият пилот в историята на автомобилния спорт. Второ, той бе истински мъж, най-добрият, който съм срещал в живота си. Той не си е отишъл от нас. Паметта за това, което той постигна, което успя да направи, винаги ще бъде с нас..."