Волята може да твори чудеса. Примерите за това във футбола не са един и два. Това, което стори амстердамския Аякс този сезон обаче рядко се вижда. „Божиите синове", както обичат да се наричат в холандската столица, завоюваха своята 31-а шампионска титла по един наистина приказен начин. Въпреки всички пречки, въпреки ударите под кръста и малшанса, в Амстердам нито за момент не забравиха кои са, и както се случва в приказките, в крайна сметка получиха своята награда.

За онези, които следят малко по-отблизо шампионата на Ниската земя, този трофей е изненадващ и в същото време - очакван. Този сезон Ередивизи за пореден път доказа, че може и да не е най-силното, но определено е сред най-интересните и най-равностойни първенства в Европа.

Цели шест отбора имаха реални шансове за златните медали няколко кръга преди края. Впоследствие именно Аякс обаче успя да се откъсне напред, благодарение победите над преките си конкуренти и невероятния рейд от общо 13 поредни успеха - серия без аналог във футболна Европа.

А началото далеч не предвещаваше този завършек. По едно време през зимата Аякс бе шести, на цели 13 точки от лидера в таблицата. Отборът играеше слабо и без вдъхновение, а анализаторите в Холандия побързаха да отбележат, че ще е хубаво, ако Аякс се докопа до Лига Европа.

Всичко в амстердамския колос сякаш вървеше с главата надолу. Първо дойде безпрецедентната борба за власт в Борда на директорите, където Йохан Кройф се противопостави на останалите членове, защото бяха поканили стария му враг Луис ван Гаал за спортен директор през главата му. Стига се дори до съдебно дело, спечелено, разбира се, от Кройф.

На практика Аякс нямаше клубно ръководство съвсем доскоро. В края на годината дойде и криминалното отпадане от Шампионската лига. Всички помним „знаменитата" победа на Лион срещу Динамо (Загреб) със 7:1 и смешните засади, които португалският рефер вдигаше в мача на Аякс срещу Реал. Продажността на хърватите и съмнителните решение на реферите постигнаха своята цел -  оставиха амстердамци извън Лигата на богатите.

За капак дойде и скандала в турнира за купата на Холандия. В края на декември фен нахлу на терена и се опита да ритне вратаря на АЗ Алкмаар Естебан. Едрият латиноамериканец видя навреме опасността и успя хубаво да нарита пияния тийнейджър. За тези си деяния той получи червен картон,което е напълно според правилата. Треньорът на АЗ Хертян Фербеек обаче прецени, че отборът му е ощетен и го извади от терена.

Местния футболен съюз  пък излезе с невероятното решение , мачът да се преиграе от 0:0, въпреки че преди  своеволното напускане на терена от страна на АЗ, резултатът бе 1:0 в полза на Аякс. Е, амстердамци, останали без никакви морална съпротива загубиха преиграването и отпаднаха и то този турнир.

Наред с всички тези  неуредици не бива да се забравя, че през целия сезон треньорът Франк де Бур не можеше да разчита на средно между 5 и 8 от своите титуляри заради различни контузии.

Стига се дотам, в реванша срещу Манчестър Юнайтед от Лига Европа, на терена да присъства левия бек на младежката формация Дико Коперс. На полувремето пък в игра се появи Дейви Клаасен, друго момче, което по принцип бе част от отбора до 19 години.

Именно на „Олд Трафорд" обаче Аякс показа, че класата е вечна. Въпреки жестоката кадрова криза, холандците спечелиха с 2:1 и оттам тръгна възходът към 31-ата титла.

Най-голяма заслуга за първото място безспорно има треньорът Франк де Бур. На бившият холандски национал явно е писано да прави нещата по трудния начин. Той стана шампион и миналия сезон, когато пое тима след продажбата на най-голямата му звезда Луис Суарес. Де Бур обаче наложи като титуляри момчета от юношеските формации като Ебесилио и Еркисен, които показаха, че младостта и ентусиазмът винаги побеждават.

Тази година не бе по-различна. Затрупан от проблеми от всякакво естество, Де Бур успя да предаде спокойствие и увереност на младия си отбор, което в крайна сметка му се отблагодари. И нещо много важно - този отбор не стана шампион с опълчение, шанс и подценяване от страна на противника, а с много футболни достойнства. 90 гола за 33 мача говорят сами за себе си.

Реално погледнато, в момента положението в Холандия е такова, че Аякс на практика може да изкара два отбора, които да са по-добри от конкурентите. ПСВ Айндховен, който прибързано бе обявен за фаворит с оглед на скъпата си селекция през лятото, ще драпа със зъби и нокти за второто място, което да му даде право да играе в предварителния кръг на Шампионската лига. Положението на тима на Станислав Манолев далеч не е розово. ПСВ получи безпрецедентна за Холандия финансова инжекция от Общината в размер на 40 милиона евро. Тези пари обаче ще трябва да се връщат, а без приходите от ШЛ, това ще стане много трудно.

Самият Манолев пък определено може да е разочарован от представянето си през сезона. Българинът дори загуби титулярното си място при новия треньор Филип Коку, като любопитното е, че ПСВ не разполага с друг десен бек! Вместо Манолев  бе предпочитан Атиба Хътчинсън, който номинално е дефанзивен халф.

Друг от временните лидери през сезона - Твенте, също няма повод да празнува. „Червените" се провалиха на финалната права, което бе донякъде логично. Ники Михайлов и ко измъкнаха страшно много мачове само на инат с голове в последните минути, нещо, което бе факт не само този, но и през последните два сезона. В Холандия обаче, ако чакаш до последната минута, за да си решиш мача, рано или късно ще си платиш. На Твенте се случи тъкмо това.

Що се касае до Михайлов, то българинът показа стабилна игра, но не бива да се подминават и спадовете в представянето му. Ники показа, че има чудесно заложби за вратар, но му е нужно време и опит, за да ги развие.  В мача от предпоследния кръг срещу Хееренвеен например, Ники получи четири гола, като поне при половината ситуации можеше да се намеси далеч по-добре.

Освен в Аякс, най-сериозни поводи за радост имат във Фейенорд. Ротердамци най-сетне показаха, че могат да се възродят от калта, където бяха паднали заради некадърна финансова политика. Под ръководството на Роналд Куман, отборът игра много приятен за окото футбол и по всичко личи, ще има шанса да се подвизава в Шампионската лига догодина.

Почти сигурно през лятото някой от най-добрите играчи ще напуснат Ередивизи. Това важи в най-голяма степен за капитана на Аякс Ян Фертонген, на когото всички предричат бляскаво бъдеще.

На Ниската земя обаче са свикнали да губят най-големите си футболисти, привлечени от високите заплати, които им предлагат в Италия, Испания, Англия... Техните заместници вече са почти готови, а след някоя и друга година, европейските „акули" на трансферния пазар ще се облизват за някой нов Суарес, Афелай, Снайдер или Фермален.  Или както пее Боб Марли в "3 little birds", неофициалния химн на Аякс - „Don't worry about a thing, 'cause every little thing gonna be allright".