Днес от 18,00 часа българско време Ливърпул ще срещне Евертън в повторение на финала за Купата на Англия от 1989 г. Този сблъсък идва седмици преди 20-ата годишнина от трагедията на "Хилзбъро". Кошмарът беляза най-стария футболен турнир в света и историята на „червените” от Мърсисайд на 15 април през споменатата година.

Краткото пътуване на „карамелите” до "Анфийлд", където само преди 6 дни изтръгнаха 1:1 в шампионатния двубой от 22-ия кръг и оставиха врага под Манчестър Юнайтед в класирането, ще възроди спомените за един от най-сериозните инциденти в историята на футболната игра, случил се през сезона 1988/89 г. Кампанията тогава завърши със сблъсъка на двата мърсисайдски гиганта на финала за ФА къп на "Уембли" през май, спечелен от Ливърпул с 3:2.

Финалът бе перфектният начин да бъде почетена паметта на загиналите привърженици на „червените”. Трагедията предходи полуфинала на червените с Нотингам Форест на стадион "Хилзбъро" в Шефилд, когато при безредици на трибуните 96 привърженици на тима намериха смъртта си. Мачът бе прекратен заради ужаса в 6-ата минута, а в преиграването на 7 май „мърсисайдци” биха с 3:1.

Ливърпул е планирал поредица от събития за отбелязването да отбележи 20-ата годишнина и първият сблъсък от 1991-а с вечния градски съперник за ФА Къп дава допълнителни възможности. Преди 18 години Ливърпул и Евертън се изправиха един срещу друг в V кръг и двубоят трябваше да бъде игран три пъти, преди червените да излязат победители с 1:0.

Първото преиграване след 0:0 в редовния двубой обаче бе това, което хвана окото не само заради резултата 4:4 и общо четирите гола от Греъм Шарп и Тони Коти за „карамелите”. Вниманието се фокусира върху тази среща и поради факта, че Кени Далглиш подаде оставката си като мениджър след този мач, слагайки край на близо 15 години служба на Ливърпул.

Шотландецът неведнъж е посочвал трагедията на "Хилзбъро" като една от причините за шокиращото си оттегляне. Сега пък Джейми Карагър посочи значимостта на учаситето на отбора в тазгодишното издание на турнира и апелира към съотборниците си да спечелят купата в памет на жертвите.

"Хилзбъро" е нещо, което очевидно ни тревожи, твърди защитникът и втори капитан на тима. – Кошмарният спомен за 89-а придава допълнително значение на турнира за нас. Да успеем да спечелим ще бъде прекрасен начин да почетем паметта на онези, които загинаха. "Хилзбъро" често бе използван за полуфинали на ФА Къп през 80-те, а дори инцидентът при полуфинала между Ливърпул и Нотингам не е първият. При подобно стълпотворение и то при входа за същата трибуна, пострадаха 38 души по време на полуфинал между Тотнъм и Уулвърхемптън през 1981-а.

Впоследствие трибуната бе разделена на пет отделни части, отцепени от заграждения. Година преди трагедията Ливърпул и Нотингам се срещнаха на същия етап в турнира на същия стадион и след мача много привърженици на „червените” признаха, че са притискани опасно към загражденията. В навечерието на полуфинала през 1989-а Ливърпул дори подават официално оплакване.

Нужните мерки обаче не са взети, а обстоятелствата допълнително се усложняват от ремонтни дейности на магистралата през планинската верига Пенинс между Ланкашир и Йоркшир. Това води до закъснението на огромна група привърженици на Ливърпул и струването им пред трибуната в навечерието на мача. Въртележките на единствените два входа към трибуната забавят влизането, а, въпреки че феновете не са заели местата си, не е взето решение за отлагане на мача.

Възгласите от трибуните, когато футболистите на двата отбора се появяват на терена 10 минути преди мача и после при самия стартов сигнал, кара феновете отвън да се притискат още по-силно към входовете в опит да влязат по-бързо. В същото време фенове, на които е отказан достъп до стадиона заради липса на билети, не мога да напуснат зоната заради стълпотворението зад тях и създават допълнителни пречки. Търсейки изход от кризата, полицията и организаторите отварят множество врати, предвидени за изходи, на които няма въртележки.

Хиляди фенове се насочват към тях и се оказват затворени в капан в тесен тунел под терасите, а след изхода от тунела в и без това препълнените две от пет клетки на трибуната, докато останалите три са почти празни. Влизащите не са наясно с проблемите в клетките. Обикновено полицията и стюардите биха затворили изходите, ако клетките са препълнени и биха насочили зрителите към съседните клетки, които на този етап обаче се оказват недостъпни.

Първоначално проблемът дори не е забелязан в останалата част от стадиона, да не говорим на терена, докато вниманието е погълнато от мача, който вече се играе. Едва в 6-ата минута реферът Рей Люис е посъветван от полицията да прекрати срещата, тъй като част от феновете, за да не бъдат премазани, вече са започнали да се катерят по предпазната стена.

В централните клетки обаче запалянковците са така наблъскани, че много от тях загиват от липса на кислород, а други са премазани. Междувременно на терена полицията прави кордон, за да продължава да отделя феновете на Ливърпул от тези на Нотингам и това води до стълпотворение на самото игрище. 94-има загиват на място. Четири дни по-късно 14-годишен фен почива от травмите с в болница, а пълният брой жертви нараства на 96 през 1993-а, когато един от пострадалите издъхва, след като близо 4 години е бил в кома.

Трагедията, разбира се, имаше своя отзвук не само в Англия. Срядата след инцидента се игра полуфинал за КЕШ между Реал (Мадрид) и Милан и в 6-ата минута на двубоя реферът прекрати мача, за да бъде отдадена почит с минута мълчание, по време на която феновете на Милан изпяха химна на Ливърпул "You'll Never Walk Alone" („Никога няма да вървите сами”). Двата мърсисайдски клуба – Ливърпул и Евертън се обединиха в мъката си, което даде нов повод да наричаме дербито между тях "приятелско".

Привържениците на „сините” се присъединиха към съперниците си в бойкота на "Сън", който в деня след трагедията излезе с огромно заглавие "ИСТИНАТА", като се разказваха нелепи истории за пияни фенове на Ливърпул, които са нападали и удряли полицаи, пожарникари и медицински лица, оказвали помощ на пострадалите. Едва през 2004 г. "Сън" публикува извинение, в което нарече начина, по който отрази събитията "най-голямата грешка в историята на изданието".

Фенове на двата клуба в съвместна инициатива почетоха жертвите скоро след трагедията, полагайки шалове и на Ливърпул, и на Евертън по целия път през парка Стенли от "Анфийлд" до "Гудисън Парк". Преди две години привържениците на „сини” и „червени” отново показаха, че ценят преди всичко играта и живота, отдавайки заедно почит на убития при огнестрелен инцидент 11-годишен възпитаник на академията на Евертън Райс Джоунс.

Ливърпул покани родителите му и по-големият му брат на свой мач в Шампионската лига. Днес те отново ще покажат приятелството си в името на загиналите преди 20 години. И от гърдите ще се изтръгне сподавен стон, наречен „Хилзбъро”...