Бившият полузащитник на Левски Владислав Радимов направи скандални разкрития за престоя си в България пред „Спорт-експрес". Настоящият капитан на руския шампион Зенит говори за нощните си подвизи по време на престоя си в Левски. Роденият на 25 ноември 1975 година халф бе на "Герена" през сезон 2000/01.

- Владислав, преди бяхте казали, че животът рано или късно си взима всичкия кредит, който е давал. Още ли смятате, че е така?
- Да. И все пак би било грях да се оплаквам от кариерата си. Повикаха ме за първи път в националния отбор, когато бях само на 18 години, а последния си мач изиграх на 31. Не се отдава на всеки да играе 13 години в националния отбор. Аз съм един от малкото, които играха в първия шампионат на Русия и до този момент все още съм във футбола. Често казват, че нямах късмет в Испания.
Да, не станах Карпин или Мостовой, но аз също имам запомнящи се мачове. Просто по онова време бях по-мек, не се нервирах, че оставам резерва. А повечето от титулярите успяха. Вместо това аз направих грешка и отидох в Динамо. По онова време треньорът на Сарагоса ми беше казал: "Ние имаме 42 мача на сезон само в испанското първенство. В поне 20 от тях ще си абсолютно сигурен титуляр". Аз обаче бях твърдо убеден, че трябва да играя във всичките 42 срещи. След това направих още една грешка - развалих нещата със Сарагоса и се набутах в българския Левски. Начинът на живот, който водех тогава, беше пълен провал. Не излизах от нощните клубове, напивах се до припадък.


- Страшно. Как така?
- В България бях само 120 дни. Почти всичките ми минаха в алкохолен несвяст. Утре си на тренировка, а предната вечер си в някоя дискотека. Там си поръчваш двоен
джин с тоник и няколко девойки.
Представяте ли си как съм изглеждал на тренировките. Честно да си кажа, тогава исках да сложа край на кариерата си. Слава Богу, намериха се хора, които ме измъкнаха от калта.


- Кой?
- Това беше Ткаченко. Затова и сега работя с него. Герман ме взе от Левски и ме заведе в Самара. Там приятелите ми ме изпращаха всеки път, следяха ме да не кривна в някой нощен клуб. Ткаченко и генералният директор на Динамо Дима Иванов ме подкрепяха в този труден момент. А имаше и такива, които ме зарязаха веднага след като провалих нещата със Сарагоса и като се разведох с първата ми жена. За мен говореха: „Разведе се, провали живота си, затъва все повече, какво да го съжаляваме". После, като се върнах в националния отбор и станах капитан на Зенит, тези хора се върнаха при мен. Но аз зная, че не трябва да им вярвам и да разчитам на тях. А има и такива като Хохлов, на който,
ако му поискам $100 000, земята ще преобърне, но ще ги намери и ще ми ги даде назаем.


- Какво щяхте да представлявате сега, ако Ткаченко не ви беше уговорил да отидете в Самара?
- Не мисля, че ме очакваше нещо добро. Направете си сами сметка - аз бях един от най-добрите играчи в Русия. Ако бях отишъл в Испания, щеше да бъде друго. Тогава всички ме смятаха за един от най-талантливите млади играчи на Русия. Сравняваха ме с Дел Пиеро и Де ла Пеня. Обаче ме връхлетяха проблемите, нещо се счупи при мен.


- Пресата в България непрекъснато пишеше против вас и Константин Головской?
- От една страна те доста преувеличаваха, но от друга - не. Бяха ни дали на мен и на Костя служебни автомобили. Върнахме се от някакво пътуване с отбора, автобусът ни докара до стадиона. Метнахме се на колите и тръгнахме към казиното. После се появи проблем - спря ни полицията. Ровихме по джобовете, отнякъде изнамерихме 10 германски марки. Всичко останало беше по картите ни, нямахме кеш.


- Опитахте се да се разберете с полицаите нормално?
- Да. Но като си отворихме устите, те моментално надушиха алкохола.
Обясняваме им: "Ама ние сме от Левски", а те: "Ооооо, и сте се напили дажеее. Е, сега ще ви арестуваме вече!" Даже не се сетихме да си вземем ключовете от колите, зарязахме ги със запалени двигатели и си плюхме на петите. Побягнахме. Полицаите бяха сащисани. Докато се опомнят, ние се метнахме в едно такси и драснахме. Като се усетиха ченгетата, скочиха в полицейската кола, пуснаха лампата и сирената и подгониха нещастния таксиметраджия. Настигнаха ни и ни спряха. Приближиха се до нас и ни викат: "Слизайте от таксито, дайте по 10 марки и се махайте!". Това и направихме. По този начин се развличахме всеки ден. Не ни беше скучно.


- Коя е най-голямата сума, която сте дали в казино в България?
- 16 000 долара... А знаете ли защо ме изгониха от Левски?


- Защо?
- Бяхме на лагер в Швейцария. Третият ни треньор имаше рожден ден. Пихме по глътка шампанско. Имаше една бутилка за всички. После гледахме видео по стаите. Стана ни скучно. Мислехме си: "Защо ли седим така тука?" Решихме да излезем и да напазаруваме нещо за пиене. А долу, във фоайето, виси да ни пази бодигард. Вика ни: "Връщайте се по стаите си, не може да излизате!" Какво мислите, на наше място би направил всеки руснак?!


- Би се сбил.
- Така е. Костя Головской грабна някакъв стол и го метна с все сила по него. Аз също не си губих времето. Пазачът ни нападна, извика и помощ от гаража. Гонихме се и се бихме из целия хотел. На следващия ден треньорът научи всичко.


- И ви изгони от отбора?
- Правилно! Аз имах договор до края на годината, но го прекратиха. Костя обаче имаше за 3 години и се смилиха над него. При мен беше лесно, аз бях ерген. А Костя живееше с едно българско момиче. Тя прочете във вестниците, които пишеха, че в нашата стая тогава имало четири проститутки.


- А така ли беше?
- В този високопланински швейцарски хотел беше невъзможно да намериш четири проститутки дори на теория. Историята имаше и продължение. На сутринта ни донесоха билети, трябваше да летим за София. С прекачване. А в подобна ситуация какво би направил всеки руснак?!


- Би се хванал за бутилката.
- Точно така! А на аерогарата в София ни чака тълпа журналисти. Костя все още беше футболист на Левски, затова се дръпна от тях и се измъкна. А аз бях наясно, че с българския футбол вече съм се простил завинаги и реших да се наприказвам хубаво. Избълвах всичко, каквото ми хрумна. И събрах тълпата около мен. Истинска пресконференция. Засипаха ме с въпроси. "Вярно ли, че с вас е имало четири проститутки?" "Вярно е", отговорих им аз и продължих да се гавря с тях: "Така като ме гледате, не ви ли приличам на достатъчно способен човек, който може да бъде
с четири жени едновременно.


- Тогава се отказахте от футбола въпреки проблемите, а сега страхувате ли се от подобна мисъл?
- Договорът ми със Зенит изтича в края на тази година. И не изключвам възможността този сезон да е последен в кариерата ми.


- Сега по-интересно ли живеете?
- Най-накрая срещнах жената, с която ми е много интересно да живея. С Таня Буланова имаме сходен мироглед и близко чувство за хумор. Имаме фантастично семейство. Прибирам се у дома - тъщата готви в кухнята, в краката й се гали любимият ни котарак, който е най-мързеливото същество на планетата и само рибките в аквариума ни може да го накарат да направи рязко движение. Моето задължение е да нахраня рибките и да си играя с детето. Много ми харесва този живот!