Новината за смъртта на Йохан Кройф нямаше как да не засегне и доскорошния президент на УЕФА Мишел Платини (60 г.). Бившият №10 на Ювентус не крие, че винаги се е възхищавал на лидера на Аякс и лалетата. Кройф бе създателят, голмайсторът, водачът и човекът с характер. Но Платини не смее да се сравнява дори за секунда с "Йохан Първи". Играч, а след това и гениален треньор, Кройф винаги е бил луд по футбола.
Мосю Платини, как реагирате на смъртта на Йохан Кройф?
- Чувствам голяма тъга, защото той бе мой идол, а също и приятел. Живях с Йохан от малък. Прехласвах се по най-добрия играч в света, възхищавах му се и като треньор на Барселона. Той даде стил на този клуб и въведе цяла философия. Като президент на УЕФА му дадох награда за всичките му заслуги към футбола (на 16 февруари 2014 г. в Амстердам). Бяхме близки, обичах го много, изпитвах огромно уважение. Неговата смърт е голяма загуба. Той обожаваше тази игра, ядеше футбол.
Кои са първите ви спомени от него?
- Четвъртфиналът на Аякс срещу Бенфика (1968/69 за КЕШ). Холандците биха с 3:1 в Лисабон, след като бях загубили с 1:3 у дома. Играха трети мач в Париж, Аякс го спечели с 3:0 (един гол на Кройф), но след това на финала загуби от Милан (1:4). Изживях цялата епоха на неговия отбор - с трите му титли на Европа - 1971, 1972, 1973. После го гледах как играе и в Барса.
Защо го избрахте за ваш идол и се идентифицирахте с него?
- Не се шегувайте, аз изобщо не можех да играя като Кройф. Йохан бе много по-бърз от мен. Бяхме различни, но той предизвикваше емоции в мен. Холандецът бе най-добрият играч за всички времена. Гледам съм го по всички стадиони да излиза винаги на битка, не губеше кураж, тичаше, вкарваше паметни голове и вдигаше титли.
Кройф също бе и лидер, който говореше много и напътстваше съотборниците си. Същото бе и с вас.
- Това не е избор. Ставаш лидер, когато другите искат от теб да поемеш тази роля. Кройф имаше харизмата да бъде шеф тази невероятна генерация.
Тоталният футбол на Аякс също ви съблазни...
- Беше нещо ново. Заради това Франция привлече Щефан Ковач (селекционер от 1973 до 1975). Когато бе на дъното, френският футбол се вдъхнови от стила на Аякс, който бе по-физически. Кройф имаше всичко, беше хипер играч. Бореше се, имаше феноменален удар, играеше с двата крака, биваше го и с глава, вкарваше много, дори отнемаше топки. Знаеше да прави всичко.
Какво мислите за кариерата му като треньор, по време на която издигна в култ владението на топката?
- Той въведе играта на Барселона. Малцина са треньорите, които са вдъхновили стил в историята на футбола. Трябва да си над всички, за да го направиш. В Барселона той наложи този начин на игра и взе подходящите играчи, които можеха да се адаптират. Създаде и Ла Масия - школата на Барса.
Кройф бе известен и заради по-особения си характер...
- Не познавам голям играч, който да не е имал лош характер. Длъжен си да имаш характер, особено ако трябва да си лидер. Няма как да си водач и да си страхлив.
Включително и вие сте имали понякога лош характер...
- Да, потвърждавам го, но с Йохан се запознах по-късно. Той ми стана приятел и не бих казал, че е лош характер. Но когато си на 25 години и трябва да печелиш всички мачове, на моменти е нормално да си ядосан.
Не ви ли е разочаровал някога?
- Не. Нито като играч, нито като човек. В началото му се възхищавах. След това се запознахме и работихме заедно. Той искаше да даде на бъдещите генерации шанс да играят футбол, при това добър. Кройф е в паметта ми от 50 години и ще остане там завинаги, до смъртта ми. Той е най-добрият в историята на футбола.
