Авторитетното френско издание "L'Equipe" публикува интервю със спортния директор на ЦСКА - Пламен Марков, в което бившият селекционер на България се върна в спомените за престоя си във Франция. Медията се свърза с Марков заради тазвечершната световна квалификация с "петлите".

Българското проклятие, което тегне над Франция

Българското проклятие, което тегне над Франция

Тази вечер "петлите" гостуват на "Васил Левски"

"Най-силният период в живота ми, беше когато подписах с Метц през 1985 година, когато президент беше Карло Молинари, чудесен човек. По онова време не беше лесно за един играч да напусне България. Правилата в Източна Европа бяха доста строги и не беше възможно да напускаш страната си преди да си навършил 28 години. Естествено, за мен това беше като сбъдната мечта. Не знам защо избрах точно Франция. Само година преди това бях получил оферта от Атлетико (Мадрид), но бях прекалено млад и нямаше как да замина.

В началото не ми беше никак лесно, тъй като не знаех езика. Въпреки това всички бяха много мили и ме приеха доста добре, но не се чувствах комфортно, тъй като нямаше как да комуникирам с тях. На терена обаче, всичко беше различно. Там се разбирахме. Все пак езикът на футбола е един. Още през първата година се превърнах в много ключов играч и треньорът разчиташе на мен. Отбелязах 8 гола. За чужденец, който все още се адаптираше, бе доста добро постижение. Дори не знам как успях да вкарам толкова попадения, все пак разполагахме с един от голмайсторите в първенството.

Не мога да кажа, че целият ми престой във Франция е протекъл невероятно, имаше и лоши моменти. Франция ми даде много като играч, защото успях да изпълня целта си и да завърша кариерата си извън пределите на България", споделя Марков.

Тази Франция не е като онази

Тази Франция не е като онази

У нас идва една от най-силните футболни формации въобще

Спортният директор на "червените" говори и за престоя си в Гренобъл: "Не бях заинтересован от това да седя на скамейката и да гледам как останалите играят. Не ме беше страх, но за мен най-важното бе да продължа да играя. Именно затова напуснах България. Подписах 3-годишен договор и се справях доста добре. Още на втората година от договора ми, получих шанса да започна треньорската си кариера. Това бе и най-интересното нещо, което ми се случи там. Единствено съжалявам, че дипломата ми не беше призната. Може би, ако нямах този проблем, щях да остана още известно време във Франция".