Назначаването на Хуанде Рамос начело на Тотнъм даде повод отново да се заговори за бума на испанските футболни специалисти. Но истината всъщност е доста по-различна. Митът за тактическите гении от Иберийския полуостров се дължи на успехите на Рафаел Бенитес и Жозе Мауриньо, но по-популярният, по-категоричният и по-харизматичният от тях двамата е не испанецът, а португалецът, макар че за разлика от Рафа той вече загуби работата си.

В първия си сезон, след като изостави Валенсия и пое Ливърпул, Бенитес спечели Шампионската лига, а две години по-късно класира отново отбора си на финал в турнира. Рафа добави към биографията си още няколко отличия с Ливърпул, като Суперкупите на Европа и Англия, но единственото наистина значимо между тях бе ФА къп през 2006 г.

Ако Тотнъм се обърне към опита на Ливърпул, налице е очевидният риск отборът да продължава с репутацията си на турнирен боец, но не и на тим със сериозно шампионатно присъствие. Точно така изглежда Ливърпул при Бенитес. Мърсисайдци спечелиха четири елиминационни надпревари и загубиха още три финала. В годината на евротриумфа обаче останаха пети в Премиършип и в следващите две години така и не успяха да надскочат третата позиция.

Няколко пъти в последните сезони се забеляза тенденцията в навечерието на мачове в Шампионската лига, Бенитес да жертва двубои от първенството и да оставя основни играчи резерви. Това се повтаря и сега с уточнението, че за разлика от преди схемата не работи, защото този сезон Рафа е на път да се провали
и в Англия, и в Европа. Неделното дерби с Арсенал и щастливо измъкнатата точка нагледно демонстрират изоставането на Бенитес от прогресивните тенденции в Премиършип. Добрата новина за Ливърпул е, че от годините си във Валенсия Рафа загуби два финала в Шампионската лига, но има и репутацията на шампион.

Лошата новина за Тотнъм е, че Хуанде Рамос идва с досие на специалист по турнирите, но губещ в шампионата. На този етап това е незадоволително за "шпорите", които в два поредни сезона завършиха пети в класирането. Единствената стъпка нагоре за тях оттук нататък не би била някой символичен трофей, като "Карлинг къп" или купата на УЕФА.

Дори ФА къп би била само полустъпка в правилната посока, чиято крайна цел е Топ 4 в Премиършип и в някой хубав ден - титлата.
Ако представянето на Рамос в Англия е точно толкова огледално в сравнение с испанската му кариера, както при Бенитес, "шпорите" могат да са щастливи, защото Рамос може да трансформира турнирите успехи в шампионатни.

Разбира се, личното досие на треньор, който смени 9 клуба за 15 години, преди да постигне действителен успех, има и своите тъмни моменти. И поводът за оптимизъм в Тотнъм съвсем не е националната принадлежност на новия мениджър.
Досега испанските треньори имат сериозно присъствие единствено във Франция с уговорката, че присъствие съвсем не значи успех. Ако изключим Бенитес, единственият друг испанец, ръководил клуб в някое от най-големите първенства, е Луис Суарес, който на три пъти бе толкова неуспешен начело на Интер,
колкото бе успешен като играч на клуба. Той опита безуспешно късмета си в още няколко италиански клуба, като Сампдория, Комо и Каляри.
За пионер на странстващите испански треньори може да се приеме Бенито Диас - бивш играч на Реал Сосиедад през 30-те години. Гражданската война го заварва във Франция, където от 1937 до 1942 г. води Бордо, за да стане първият професионален треньор в историята на френския клуб. След края на войната Диас се връща в Испания, където близо десетилетие ръководи Реал Сосиедад.

През 50-те и 60-те френската лига става дестинация и на Салвадор Артигас в Рен и Бордо, Санти Уртисбереа (Бордо), Луис Касоро (Монпелие) и Сегундо Паскуал (Страсбург). Луис Миро пък ръководи Марсилия няколко месеца през сезон 1962/63 г. Хавиер Клементе също се провали на "Велодром" през сезона 2000/01 г., а понастоящем е селекционер на Сърбия и не успя да класира отбора на Евро 2008.
Друг баск Чаби Аскаргорта може да се смята за посланик на местната треньорска школа. Той е бивш селекционер на Боливия и Чили, беше начело на Йокохама Мариносп (Яп) и Чивас (Гуадалахара, Мекс) както и спортен директор на китайския Гуан.

Други испански специалисти, които ръководиха национални отбори, са Антонио Лопес и Хосе Луис Ернандес. Лопес е бивш селекционер на Боливия, където води и местния Боливар. Ернандес пък бе начело на Коста Рика и потърси късмета си в клубни отбори от Салвадор и Гватемала.
Чарли Рексач и Бенито Флоро тренираха съответно Йокохама Маринос и Висел Кобе в Япония.

Настоящият наставник на Сарагоса Виктор Фернандес също напусна Испания за кратко, но без да излиза от Иберийския полуостров. Специалистът се пробва начело на Порто и не е единственият, опитал в съседна Португалия. Фернандо Кастро Сантос и Алберто Аргибай бяха начело на Спортинг Брага, Пако Солер води Бейра Мар, а Хосе Антонио Камачо сега е треньор на Бенфика. И тук обаче успехът липсва.

Виктор Фернандес например ще се запомни с това, че бе начело на отбора в единствения сезон от последните 5, в който клубът не спечели титлата...
В последните години гръцките клубове започнаха да търсят услугите на испански специалисти. Виктор Муньос застана начело на Панатинайкос, Кике Ернандес - на Арис, а бившият треньор на Барселона и Бетис Лоренсо Сера Ферер е начело на АЕК и се очертава като един от най-успешните испански треньори в чужбина с доброто представяне на тима в Шампионската лига миналия сезон и очевидната заявка за титла през този.

Впрочем, дори в Примера дивисион доминиранат чужденци. В последните 20 г. до Лео Беенхакер, Джон Тошак, Юп Хайнкес, Фабио Капело, Гуус Хидинк и Карлош Кейрош, испанците, ръководили Реал (Мадрид), се броят на пръсти. Доминацията на чужденците в Барселона е факт още от края на 60-те. Покрай Вик Бъкингам, Ринус Микелс, Ханес Вайсвайлер, Удо Латек, Сесар Луис Меноти, Тери Венейбълс, Йохан Кройф, Боби Робсън, Луис ван Гаал, Радомир Антич и Франк Рийкард, на треньорския пост ръка едва хванаха Луис Арагонес, Лоренсо Сера Ферер и Чарли Рексач.

През сезон 1972/73 г. съотношението испански треньори - чужденци в Примера бе 10:8. През 1988/89 бе 11:9. През кампаниите 94/95 и 95/96 имаше равенство, а чужденците имаха превес в сезоните 97/98 и 98/99 - 9 срещу 11. От началото на новия век се наблюдава превъзходство на испанските треньори, но от най-добре представящите се отбори този сезон Реал М, Барселона, Виляреал и Атлетико (М) се ръководят от чужденци, а Валенсия е на път да се присъедини към таза компания...