Сигурно всеки си има компания, с която дългосрочно следи футбола, гледа мачове, заяжда се с привърженици на други отбори, хваща се на басове и изобщо живее с играта. Футболът е социален феномен, който събира хора, които мислят в една и съща посока. Без да искам, попаднах в една такава "чужда" (имам предвид не моя) среда.

Беше съвсем случайно и да си призная, в такива случаи винаги ми е интересно. Естествено всичко се въртеше около парите за трансфери. "Ако им дадат 150 милиона за Кака, Берлускони ще го занесе на ръце до Манчестър!". Това беше изречението, което се оказа ключово в един разговор по януарската тема "Трансферен прозорец".

Парите и футболът
Дълги години любимата ни игра беше просто един спорт, в който отборите в началото на сезона имаха равен шанс да спечелят титлата. Е, поне извън България, това със сигурност можеше да се види. Футболът бе прекрасно забавление, но нямаше тази значима роля, която придоби в последните 10 години. За мен тази игра винаги си е била номер 1, но в интерес на истината често ходех и на баскетбол, и на волейбол (помня няколко мача като правостоящ в зала "Христо Ботев"), дори на хокей.

Изведнъж обаче футболът дръпна напред и остави другите спортове зад гърба си до такава степен, че и в нашата професия вече има разделение на футболни и спортни репортери. И всичко започна, когато успешно бе комбиниран интересът на хората към тази игра, заедно с естественото любопитство на всеки човек към парите.

Комбинацията футбол - много пари явно е невероятна. Играта генерира около и в себе си цяла индустрия, когато тези две неща се обединиха. Сега от любимия ни спорт може да печели всеки - от президента на футболния клуб, през агентите на играчите, самите състезатели, та дори и феновете посредством букмейкърските къщи.

Мислех, че това е краят на подобна тенденция, но всъщност въпросната индустрия явно вече е толкова добре развита и в нея работят доста изобретателни хора, защото дори и във времена на финансова криза, когато думата "инвестиции" е изтрита от доста речници, се поддържа интересът към въпросната симбиоза "пари-футбол" и се завъртат едни милиони в сделките за играчите без значение дали наистина ще се дават, или не. Важното е да се говори за тях.

Случаят "Кака"
Само забележете какво идва като информации около интереса на Манчестър Сити към Кака! Ден първи. Специална делегация на английския клуб пътува за Милано. Всъщност става дума за трима души, но "делегация" звучи много по-вълнуващо.

Ден втори. Има оферта от 100 милиона английски лири към клуба и 75 милиона към играча в годишни заплати. Милан отхвърля сумата.

Ден трети. Берлускони казва, че се притеснява дали Кака няма да иска сделката да се случи. Казано по друг начин, това може и да значи следното - "тия пари много ми харесват и много искам някой да ме накара насила да ги взема, така че феновете да не ме обвинят, че продавам най-силния си играч!". Забележете какво твърди играчът. "Искам да остарея в Милано!"

Ден четвърти. Агентът на Кака, който случайно му е и баща (между другото, ако сте баща на момче, което се занимава с футбол, почвайте да учите мениджмънт и вадете лиценз за футболен агент. Това е толкова задължително, колкото и синът ви да ходи всеки ден на тренировки), твърди, че сделка може и да има, но при определени условия, които са следните:
1. Шейх Мансур да остане собственик и да продължи масивните си инвестиции.
2. Манчестър С до две години да влезе в Шампионската Лига.
3. Робиньо да не бъде продаван.
4. Кака да запази правата върху имиджа си.

Ако някое от тези условия се промени в определен момент, се задейства клауза, според която Кака може да напусне срещу определена сума, която намалява в бъдеще. Явно бащата и самият играч също са изкушени от заплатата (твърди се, че е 260 хиляди паунда седмично), обаче ги е страх да не отидат в клуб, който няма да е на върха.

Малко съм притеснен, защото нищо не се казва за човека, който поддържа тревата на "Ийстландс". Той какво трябва да прави, за да не напусне Кака? А мениджърът дали трябва да му носи закуската сутрин? Чудно ще ми е какво ще стане в ден пети! Това ми изглежда нелепо. Може и да са само спекулации, но самият факт, че ни занимават една седмица с подобна приказка, явно показва, че нашата любима игра нещо не е наред. И ако си мислите, че това, което чуваме за Кака, е най-нестандартното, то изчакайте малко.

Търговецът "Роналдо"
Кристиано Роналдо вече бил сключил уговорка с Реал (Мадрид). Ама откъде разбрахте? Ами регистрирана е търговска марка "CR9" в Португалия. Има дори специален спонсорски договор с една банка, която ще получи ексклузивните маркетингови права на играча, ако премине на "Сантяго Бернабеу".

Веднага се завъртат из медиите едни 100-120 милиона все едно са джобни пари и историята е готова. И естествено седмична заплата от 220 хиляди паунда, която е два пъти повече, отколкото е настоящата му на "Олд Трафорд". Тук изкуството на създаване на интерес вече е достигнало своето съвършенство, защото дори не се изисква изявление на футболиста или на неговия агент. Може аз да съм я регистрирал тази марка в Португалия, не виждам какво ще ми попречи да го направя.

Бекъм и Аршавин
В сравнение с Кака и Роналдо Бекъм и Аршавин изглеждат като бедни сирачета. Но и техните сделки са извор на невероятни съждения. На обувките на Бекъм имало изписано името на Милано, което автоматично означава, че той може да остане повече от периода му под наем.

Самият англичанин бил планирал само едно появяване пред медиите засега, което също значело, че той ще се съсредоточи върху играта си с цел да остане по-дълго. Как ви звучи това? Вълнуващо, но доста несериозно.

Аршавин пък толкова иска да отиде в Арсенал, че щял сам да плати 5 милиона паунда от трансфера. После пък щял да изиска от англичаните да му увеличат заплатата така, че в периода на договора му да се покрие този разход. Добре де, не е ли по-лесно направо Арсенал да ги плати тези пари?

И всички тези слухове идват от футболни агенти, президенти, играчи и така нататък. Само кратко отклонение, Филипе да Коща направи много смел опит да ни вкара и нас, българите, в тази схема, обаче се вижда, че на нашата си история не достига драматургия. А и пари. Друго си е да кажеш, че португалецът не иска 1 милион от единия клуб и е взел милион и половина от другия. А то най-вероятно става дума само за четирицифрена сума. Но айде да не искаме всичко изведнъж. Важното е, че и ние си имаме трансферна сага. Малко сме като жабата и коня, ама нищо, важното е да сме вътре в слуховете.

Хайде стига!
Спирам. Ако човек задълбае в историите, които ни се поднасят всеки ден, може да добави още много примери. Според мен обаче този трансферен прозорец бавно, но сигурно се превръща в трансферно безумие. Мисля, че на всички е ясно, че пари има в няколко клуба, а останалите само си играят на разговори, за да поддържат имиджа си. Защото, ако не си замесен в преговори за някои от големите сделки, губиш актуалност. Спомням си как в Реал (Мадрид) имаше цяло заседание на шефовете за поведението на клуба по време на този прозорец. Не за стратегията или нещо друго, а за поведението. Един вид, ние може да не сме в играта, но трябва да се говори за нас. И не е само Реал.

Пак се връщам на онази компания, за която ви говорех в началото на текста. След изречението за 150-те милиона следващото беше. "Това не може да стане, стига с тези глупости, я ми кажи снощи" и темата беше сменена. Струва ми се, че бавно, но сигурно една част от хората, които обичат футбола, започват да се отегчават от тези трансфери.

И за да не се получава това естествено полудяване през януари и периода юли - август, е далеч по-хубаво да се опростят нещата. Ако един клуб има нужда от попълнение, да се договори с друг и да го взима.

Простите неща са далеч по-ефективни и ясни. Имаш пари, искаш играч, който някой е готов да ти продаде - взимай го! Защо трябва да чакаш до януари или до юли-август? Да, може би трябва да има известни ограничения. Примерно всеки футболист ще има право в рамките на една година да играе само за два клуба, за да не се стига до комични сделки. И със сигурност, ако си играл в един клуб в европейските клубни турнири, не можеш пак там да участваш с друг.

Но тези неща са ясни и прости. А сега тази индустрия, която вече живее около футбола, генерира интерес повече към себе си и всичко неща, които се случват извън терена, вместо да се наслаждаваме на това, което става на него. Нещо е сбъркано с този трансферен прозорец и е редно някой да го оправи!