Докато "Франс Футбол" и ФИФА даваха отделни награди за най-добър футболист на годината, нещата изглеждаха ясни. Всъщност, от футболната централа преоткриха през 1991 това, което в редакцията на световното списание "Франс Футбол" бе измислено през 1956 година като анкета за най-добър футболист на Европа.

Значимостта на анкетата на списанието е безмерно по-голяма. Самия факт, че се помнят всички носители на трофея като се започне от първия - сър Стенли Метюс. Докато за първия в анкетата на ФИФА през 1991 Лотар Матеус... се помни, че е взел "Златната топка" през 1990 година.

И понеже с всяка изминала година трепетите за първия във ФИФА бледнееха пред тези за носителя на трофея от "Франс Футбол", от Централата решиха да сложат кадифена ръка върху вота. Омесиха нещата и размиха една традиция. А именно гласуването да бъде само от журналисти. Бяха добавени треньори и капитани на национални отбори.

И се получи манджа с грозде. Да отворим една скоба. Нашите треньори и футболисти също се опитват да си внушат, че българската награда за футболист на годината, определена от тях след края на всеки шампионат, е по "ценна" от по-старата, определяна от журналистите.

Но колко пъти самите треньори и играчи са проявявали открита нервност и бойкот, защото имената им ги няма тъкмо в журналистическата анкета в края на годината. А другата си е някакво утешение. И никой не се сърди дали го има сред призьорите или не. И тук се помни и тежи много повече старата журналистическа анкета, отколкото новата на треньори и играчи. Освен и те да вземат пример от ФИФА и да обединят двете награди...

Да се върнем към наградата за 2010, която оттук нататък ще бъде вече награда на ФИФА "Златна топка". И след като от 1956 досега гласуването за въпросната "Златна топка" бе само на журналисти, сега вече се включват треньори и капитани на национални отбори. Избирането на Лионел Меси за футболист на 2010 година е голям шамар за световния шампион Испания.

Изборът трябва да се основава върху това не кой е най-добър футболист в света в момента, а какви успехи е постигнал даден играч през годината. Ако е за най-добър, то в следващите пет-шест години Лео Меси и Кристиано Роналдо трябва да си "менкат" първото място. С какво Меси заслужи като успехи първото си място през миналата година? С елиминирането на полуфинал за Шампионската лига от Интер ли? Или с разгромната загуба с 0:4 на четвъртфинала на световното от Германия?

Ако е заради титлата с Барселона, по тази логика Дидие Дрогба направи дубъл с Челси в Англия. Като котдивоареца, който игра и на Мондиал, стана шампион на Висшата лига и взе стародавната Ф.А Къп, а не Карлинг Къп. При това тук не споменаваме Уесли Снайдер, който за разлика от Меси има финал от Световно и требъл с Интер. Като победата в Шампионска лига е първа за "нерадзурите" от 1965 година насам.

А има и друго възможно виждане на нещата. Защо  "Златната топка" да не бе отишла в Диего Форлан? Та той буквално сам заведе колегите си вратарят Муслера и полевите играчи  Суарес, Кавани, Абреу и сие до полуфинал. Нещо което вехтия световен шампион Уругвай не бе изпитвал от 1970 година, когато стана четвърти. А от тогава е все в миманса и както тази година вкусва мондиали след чутовни баражи.

Но още когато наградиха Форлан като най-добър футболист на Световното в ЮАР бе почти ясно, че ще бъде отсвирен за първото място в смесената вече анкета. Да не говорим, че Форлан спечели с Атлетико (Мадрид) и първото издание на Лига Европа, както и Суперкупата на Европа в Монако срещу носителя на требъл Интер. В общи линии ако Форлан бе взел "Златната топка", щеше да повтори донякъде нашия Христо Стоичков. При Ицо също натежа четвъртото място с България.

Даже Камата в същата 1994 година загуби финала с Барса от Милан в Атина с категоричното 0:4. Но за разлика от Меси бе стигнал до финал, а не до полуфинал. Защо отличието на Меси означава шамар за Испания? Защото поредният носител на "Златна топка", който е излъчен от испански тим, е чужденец. Самотно изключение продължава да прави единствено Луис Суарес с приза от 1960 година.

С избирането на Меси гласно бе признато, че Шави-та, Иниест-и, Пике-та, Ви-и и други са невероятен колектив от изключително добре смазани световни винтчета, но бледнеят като отделни личности. Парадоксално, но май единствените такива в Ла Фурия са Карлес Пуйол от Барселона и Икер Касияс от Реал. Но кой би гласувал за защитник при наличието на наистина световни халфове като Шави и Иниеста. Да не говорим за вратар. И тук единственото изключение си остава Лев Яшин носител на приза през 1963 година.

С избирането си за втори път като носител на "Златна топка" Лео Меси достигна Алфредо Ди Стефано (1957, 1959), Кевин Кийгън (1978, 1979) и Карл-Хайнц Румениге (1980, 1981). С оглед на това, че аржентинеца е едва на 23 години пред него се очертава реалната възможност да задмине тройните носители Йохан Кройф (1971, 1973, 1974), Мишел Платини (1983,1984,1985) и Марко Ван Бастен (1988,1989,1992).  Ще бъде любопитно да се види дали "джобния" Меси ще изравни рекорда от три поредни трофея на Платини. Или дори да вземе ценния приз четири пъти поред.

И тук вече следва зародилия се спор дали Меси вече е по-добър от Марадона при условие, че все още няма световна титла като играч. И тук пак възрастта му се явява сериозен коз. На 27 години Меси ще бъде в Бразилия, на 31 най-вероятно в Русия и евентуално на 35 в Катар. Колкото и да се струва невероятно на бразиломаните, но Меси може да триумфира тъкмо в Меката на кръвния враг.

Да не забравяме историята от 1950 година, когато пред 147 000 зрители на "Маракана" в Рио де Жанейро Уругвай потапя в мъки домакина Бразилия след 2:1. Ако този път бразилците са си научили житейския урок, то остават две потенциални световни титли за Меси в Русия през 2018 и Катар 2022.

Да се върнем към анкетата. Да, Меси е Месия на новото футболно време, но все пак "Златната топка" се дава за успехи през годината. Ако проследим  призьорите на "Златната топка", към които се е устремил Меси и може да ги задмине по брой на отличия общия белег между всички е, че нямат спечелена световна титла. Така е с Ди Стефано, Кийгън, Карл-Хайнц Румениге, Кройф, Платини и Ван Бастен. Ще се разбере дали Меси ще бъде изключението от тази изключителна футболна кохорта.