Ел Класико остана за „домашна ракия". Директивата на УЕФА, на финала в Мюнхен да играят Реал и Барселона не успя.

Още жребият за четвъртфиналите и съответно за полуфиналите бе така изтеглен, че двата испански гранда да изиграят мачовете-реванш от последното каре на свой терен. Само че Барса срещна неудобният Челси, а Реал своя германски призрак Байерн.

Още не бяха изиграни четвъртфиналите, а цялата футболна централа на УЕФА като на партиен конгрес тръбеше директивата колко хубаво би било на финала в Мюнхен да играят Реал и Барселона.

Наистина, откакто във формата на Шампионската лига участва повече от един отбор от една страна, щеше да бъде прецедент Барса и Реал да играят на финал в Шампионската лига.  Но в последно време всеки сблъсък между двата гигантски клуба се превръща в такава реклама, че понякога човек го е страх да си отвори хладилника, да не би оттам да изскочат вкупом Меси и Роналдо.

И неволно, на много хора им се прииска да не бъде точно този финал. Феновете, на които им бе писнало да очакват „Ел Класико", бяха склонни дори на частичен финален вариант. Примерно Челси -Реал или Барса - Байерн.

С финал между Байерн и Челси се получи максимума от нежеланието да се гледа вече втръсналото „Ел Класико".

Интересна ще бъда реакцията на Пеп Гуардиола и Жозе Моуриньо. Дали големите треньори ще продължат да ръководят сегашните си отбори. И ако Специалния още не се е наиграл начело на Реал, то за Пеп няма да е изненада, ако реши да поеме нов клубен или национален отбор.

По този начин Барса може да навлезе в четвърта своя ера след Кройф, Рийкард и Гуардиола. Някои специалисти прибързано решиха, че ерата Барселона се е сгромолясала след елиминирането на полуфинал от Челси. Сякаш преди две години Барса не загуби на същото ниво от Интер.

Нито Реал, нито Барселона трябва да бъдат отписвани след сегашните си неуспехи. За легендарни клубове отпадането на полуфинал е просто един неприятен спомен и поредната амбиция да се опитат да наложат своя диктат над футболна Европа.

Що се отнася до финала между Байерн и Челси, емоциите за финалистите са от различен характер. За баварците, които четири пъти са притежавали купата с големите ушички(1974, 1975, 1976, 2001) това е сгоден случай да задминат Аякс и Барселона, които също са били четирикратни носители на най-големия европейски клубен трофей. И да се наредят до петкратния му носител Ливърпул. От друга страна голямо вълнение за Байерн е да играе за най-големия клубен трофей насред Мюнхен.

В личен план сигурно няма по-щастлив човек от Франк Рибери, който изпусна заради наказание финала за Шампионската лига в Мадрид през 2010 година между неговия Байерн и Интер, загубен с 0:2.

Рибери взе вече частичен реванш от това, че го нямаше преди две години на „Бернабеу". Тази година се класира за финала точно на този легендарен стадион със своя Байерн, който изхвърли Реал след продължения и дузпи.

Четири години след нещастно изгубения финал след дузпи в Москва срещу Манчестър Юнайтед, отборът на Челси пък отново ще преследва най-престижния клубен трофей. Купата от Шампионската лига се е превърнала в натрапчива мисъл за благодетеля на лондончани Роман Абрамович.