Смяната на собствеността в ЦСКА направи далечна и тъмна Индия твърде актуална у нас.

На читателя вероятно ще му бъде интересно да прочете малко повече за футбола във втората по население държава в света, както и за родния щат на Прамод Митал. Или пък още нещо за самата Индия.

Дори и през ХХI век индийският футбол си остана загадка, въпреки че е най-популярния спорт сред зрителите на местно ниво. Да, индийците са известни пред света с крикета и хокея на трева, но цар Футбол успя да пробие и да се наложи и там - в гъстата азиатска джунгла.

Рекордното посещение на мач е от 131 000 зрители. Това се случва през 1997 година  на полуфинала за КБЛ (Купа на федерацията) между Ийст Бенгал и Мохун Баган. Срещата се играе на "Солт Лейк Стейдиъм" в Калкута.

Посещения от 70 000 - 100 000 са нещо нормално за Керала и Бенгал за двубоите от купата на Федерацията или за международния турнир "Неру". В по-малки футболни центрове като Гоа, Бангалор и столицата Делхи се събират по 25 000 - 30 000 за мачовете на Мохун Баган, Ийст Бенгал, Мохамдан Спортинг, ФК Кочин, а в миналото и на Хиберабад Сити Полис. 

Да, точно така - няма грешка в правописа... Единият от отборите носи екзотичното име ФК Кочин, което със сигурност ще влезе в родния футболен фолклор.

Въпреки масивната подкрепа на феновете, индийският футбол трудно прогресира. Нито един от местните клубове няма собствен стадион или достъп до фитнес зали. Дори и реномирани в страната клубове като Мохун Баган и Ийст Бенгал са взели игрищата си под наем от индийската армия. Основният фактор за това е, че за разлика от крикета футболът не е добре рекламиран. 

Друг минус е слабото представяне на международно ниво. За около десетилетие от 1951 до 1964 година Индия е сред големите сили в Азия, като триумфира със златен медал от Азиатските игри през 1951 в Делхи и 1962 в Джакарта (Индонезия). Освен това завършва на второ място на престижния турнир "Мердека" в Куала Лумпур (Малайзия) през 1959 и 1964 г. Печели и сребърните медали на Купата на Азия в Израел през 1964-а.

Точно в този период Индия завършва на четвърто място на олимпийските игри в Мелбърн през 1956 година и става първият азиатски отбор, достигнал до полуфинал на олимпиада.

На 1/4-финала Индия побеждава Австралия с 4:2, а централният нападател Невил Д'Соуза е първият и засега единствен азиатец, отбелязал хеттрик на ОИ. Най-любопитен е фактът, че на въпросните игри в Мелбърн индийците падат от България в спора за бронза Нашите печелят с класическото 3:0.

В периода 1948 - 1960 Индия участва с различен успех на всяка олимпиада. Отборът печели и четири пъти турнира "Куандрангюлар" (1952-55). На турнира участват Индия, Бирма, Шри Ланка и Пакистан.

В последните 40 години обаче успехите липсват. След 1960-а Индия не е играла на олимпийски игри, никога не се класира за световно първенство. От 1984 г. националите не са успявали да се класират за финалната фаза на Купата на Азия. Последният път, когато отиват на полуфинал, е на Азиатските игри през 1982 г. в Делхи. Единственият успех са бронзовите медали от Азиатските игри в Бангкок през 1970 г. и поделеното първо място на юношеския отбор с този на Иран на младежкия шампионат на Азия през 1974 г. 

Мнозина от индийските футболисти тогава са сред най-добрите в Азия. Жарнайл Синг, Чуни Госвами, П. К. Банержее, Т. Баларам, Питър Тангараж, Алтаф Ахмед и Юсуф Кан попадат в звездния отбор на Азия.

А Байчунг Бутия е първият индиец, играл сред английските професионалисти,след като в периода 1999-2002 година се подвизаваше във втородивизонния Бери. 

През 50-те в Индия има много талантливи играчи, но мачовете в местната лига са намалени на 70 минути, вместо световно приетите 90. По този начин международните срещи на отборите са обречени на провал. Освен това националните отбори на САЩ, Саудитска Арабия и Южна Корея играят по 25 мача на година, докато този на Индия само 10.

Преди Азиатските игри в Бангкок през 1998 г. индийските национали не изиграха нито една среща за периода септември 1997 - ноември 1998 г. Преди игрите в Абу Даби през 2000 г. пък заминаха за турнира, без да са записали контролна среща дори и с местен клуб.  
Проблемът има и финансова страна. Индийските играчи получават едва по 10 долара командировъчни на ден за пътуванията в чужбина.

Няма парични бонуси за покана в националния, а федерацията не успява да осигури спонсори. За разлика от крикета и хокея на трева. Но въпреки това футболната магия властва в Индия, тъй като стадионите се пълнят...

Местната легенда се нарича Сайлен Мана

Единственият азиатски капитан, избиран за един от 10-те най-добри капитани в света, е индиецът Сайлендра Нат- Сайлен Мана. Качествата му на водач на националния отбор му печелят признанието на английската Футболна асоциация, която през 1953 г. го включва в годишника си, посветен на световния футбол.

Мана е един от най-добрите защитници на Индия и е избран за Футболист на ХХ в. на страната. В кариерата си показва завидна вярност на един клуб. След като се присъединява към Мохун Баган на 18-годишна възраст през 1942 г., той остава футболист в клуба от Калкута до 1960 г., като в периода 1950-55 е капитан.

През 1961 г. е назначен за треньор на Мохун Баган, а  впоследствие работи и в администрацията на тима. Връзката между Сайлен Мана и "зелено-червените" прекъсва чак през 1990 г., а днес съблекалнята на футболистите на клуба носи името на легендата.

Митал и земята на махараджите

Новият шеф на ЦСКА Прамод Митал е роден на 1 септември 1956 година в малкото градче Сафалпур. То е разположено в щата Раджастан, който е най-големият в Индия (324,239 кв. км). Административният център е град Джайпур.

* На запад Раджастан граничи с държавата Пакистан, на югозапад с друг индийски щат Гуджарат, на югоизток с Мадя Прадеш, на североизток с Утар Прадеш и Харяна, а на север с Пенджаб.
* На територията на Раджастан се намира пустинята Тар, която е съвсем близо до родното място на Митал Сафалпур. В щата се намират реката Гагар и планинската верига Аравали.
* Раджастан означава Земята на махараджите. Оттук древните култури Мохенджо Даро и Харапа проникват в днешния индийски субконтинент. Първоначално областта се наричала Раджпутана и се състояла от 20 отделни княжества, ръководени от свърхбогати и ексцентрични раджи или махараджи.
* Най-забележителното развитие на Раджпутана било през седемте века (ХІІ-ХІХ), когато се формирали военните кланове на раджпутите, определяли историята на района няколко столетия. Били смели, войнствени, остроумни и претендирали, че са създали втората по ранг каста на Индия на кшатрите или военните. Според легендата корените на рода Митал са именно от тези кланове.
* Цветовете на Раджастан са като в пъстър калейдоскоп. Тар може да се определи и като най-цветната пустиня в света заради облеклата на хората, особено пищни и ярки по време на безбройните празници. Бижутата на раджастанките са масивни и много тежки - от злато и сребро. Тукашните сватби са най-живописните в света. Можете да видите как забулени жени танцуват танца бховай, като балансират със 7-9 наредени един върху друг медни съдове на главите си. Забележителни са барабанните танци, при които мъжете захапват голи, остри като бръснач саби и под задъхания ритъм жонглират с още 2-3 саби в ръце. Това е стар военен танц от времето на раджпутите.

КРАТКИ ДАННИ ЗА ИНДИЯ
* Разположена на полуостров Индостан. Има площ 3 287 600 кв. км
* Най-висок връх - Нанга Парбат (8 126 м)
* Климат - субекваториален, мусонен на юг и тропически на север.
* Основни реки - Ганг с притока Джамна, Инд, Брахмапутра, Нарбада, Годавари, Кришна.
* Население - 1 022 200 000 жители. Средна продължителност на живота - мъже - 62 г., жени - 64 г.
* Етнически състав - Индия е страната с най-много народи в света - 281 народи с численост над 5 хил. души, като 30 от тях са с над 1 млн. души. По-главните са хиндустанци, бихарци, бенгалци (западни), маратхи, гуджаратци, ория, пенджабци, раджастанци, асамци, кашмирци, телугу, тамили и др.
* Официален език - хинди, временно втори официален език е английският. Всеки щат има свой официален език - асамски (Асам), бенгалски (Западна Бенгалия и Трипура), гуджаратски (Гуджарат), хинди (Утар Прадеш, Мадхия Прадеш, Раджастан, Химачал, Прадеш, Бихар, Хариана), кашмирски (Джаму и Кашмир), маратхи (Махаращра), ория (Ориса), пенджабски (Пенджаб), английски (Нагалънд, Сиким, Мизорам) и др.
* Писменост - деванагари, бенгалска, грантха, арабска (за езика урду) и латиница.
Столица - Делхи (8 600 000). По-големи градове - Бомбай (или Мумбай - 13 млн.), Калкута (11 500 000), Мадрас (6 000 000), Хайдарабад (5 000 000) и др.
Административно деление - 25 щата и 7 съюзни територии (вкл. Делхи).
Парична единица - индийска рупия