Английското издание "Дейли Мейл" нареди класация на 10 национални отбора, оставили следа в историята, носени на гърба от един-единствен звезден играч.
Повод за изготвянето на десетката е португалският тим, който стигна световното с головете на Кристиано Роналдо (4 в двата баража срещу Швеция).
В класацията изненадващо се чете и името на Христо Стоичков, който според авторите и превърнал България в "отбор от един играч" на световното преди 19 години.
"Водени от брилянтния Стоичков, българите стигнаха полуфинал на мондиала - пише в статията. - Той вкара 6 пъти на световното, а още 10 пъти отбеляза в квалификациите за Евро 96, където българите също се представиха добре."
Явно в Англия са забравили, че и друг българин бе в идеалния тим на САЩ '94 - Красимир Балъков, а и в отбора ни личаха доста сериозни фигури, дали сериозен принос за медалите. С един играч няма как да биеш Аржентина и Германия...
Други тимове, наредени (някои доста несправедливо) в списъка, са Румъния (с Джика Хаджи), Португалия (с Еузебио от 1966 г.), Финландия (на Яри Литманен) и Швеция в последното десетилетие, водена от Златан Ибрахимович.
Най-интересно е присъствието на световния шампион за 1986 г. Аржентина, обявен за отбор само от един играч - Диего Армандо Марадона.
shadow
на 22.11.2013 в 13:16:59 #22Няма как да се случи един футболист да носи цял отбор на гърба си. Ако беше така, Уелс щяха да са на световно сега. Стоичков е жива легенда и беше огромен, но гръбнакът на отбора беше също класа, макар и съставен наполовина от играчи от А-група.
LORD_SLIM
на 22.11.2013 в 13:02:55 #21Всичките ни играчи бяха много добри,естествено най-добър беше Стоичков-страхотна класа,страхтона кариера.
mc solaar
на 22.11.2013 в 13:00:50 #20т.е. отиде ,но не игра
mc solaar
на 22.11.2013 в 12:53:40 #19Илиян Илиев беше наистина класен игра4 ..но какво да кажем за един Николай Илиев ?? който беше супер-интелигентен и интересен защитник , а дори не отиде на световното.. тогава играеше в Болоня -Серия А /редовно срещу Милан, Наполи, Интер/ , а в един приятелски ма4 срещу Германия ли, Холандия ли , такъв гол с тупалка им метна за победата ,4е още се помни имахме супер-класни футболисти, може би им липсваше малко рутина, манталитет и бяха готови даже да играят финали на големи първенства
Batigol
на 22.11.2013 в 12:48:36 #18Didоgun, подкрепям те с две ръце. И да не забравяме, че великан като Любо Пенев имаше малшанса да не играе на световното. Изобщо имахме отбор мечта. Конкуренцията беше жестока. Жалко, че тогава в държавата ни цареше тотален хаос и не можахме да хванем този подем. Като деца ги боготворяхме тези момчета. Ставахме и си лягахме с мисълта за нашите идоли. Всеки искаше да стане новия Ицо, Краси, Данчо, Трифон, Боби и т.н. Ако имахме държавна политика за това, най-вероятно щяхме да имаме нови такива герои.
Didоgun
на 22.11.2013 в 12:41:16 #17Абе 94-та ако си спомняте №6 в класацията за футбалер на годината стана Илиян Илиев. Такъв футболист в момента е мечта да имаме в националния. А тогава не можеше и до резервите да припари. И то не е щото Чичо Митко е имал някакво негативно отношение към него. Просто нямаше начин. А Илиян беше играч отвсякъде.
Batigol
на 22.11.2013 в 12:35:18 #16Факт е, че Ицо превеше разликата. Играч от световна величина, един от символите на световния футбол през 90-те. Но имаме и отбор. В съвременния футбол има тотална липса на креативни халфове, а ние тогава имахме двама. Имахме и Туньо отзад, който беше безкомпромисен и грешки просто не правеше. Един невероятен играч като Ивайло Йорданов дори не беше твърд титуляр. За какво да си говорим, имахме отбор готов световен шампион. Във всеки един играч, независимо титуляр или твърда резерва имаше класа. Сравнени със сегашните ни звездички, тия момчета бяха истински лъвове. Че Боримиров като се върна в Левски на почти 40 години беше най-добрия играч в А група. По-рано Бончо Генчев пак на дърти години правеше каквото си иска с противниковите защити с фланелката на ЦСКА. Емо Кременлиев, играл някога в Левски, завърши кариерата си като капитан на ЦСКА. Отново бе най-добрия.
Batigol
на 22.11.2013 в 12:35:01 #15Факт е, че Ицо превеше разликата. Играч от световна величина, един от символите на световния футбол през 90-те. Но имаме и отбор. В съвременния футбол има тотална липса на креативни халфове, а ние тогава имахме двама. Имахме и Туньо отзад, който беше безкомпромисен и грешки просто не правеше. Един невероятен играч като Ивайло Йорданов дори не беше твърд титуляр. За какво да си говорим, имахме отбор готов световен шампион. Във всеки един играч, независимо титуляр или твърда резерва имаше класа. Сравнени със сегашните ни звездички, тия момчета бяха истински лъвове. Че Боримиров като се върна в Левски на почти 40 години беше най-добрия играч в А група. По-рано Бончо Генчев пак на дърти години правеше каквото си иска с противниковите защити с фланелката на ЦСКА. Емо Кременлиев, играл някога в Левски, завърши кариерата си като капитан на ЦСКА. Отново бе най-добрия.
mc solaar
на 22.11.2013 в 12:34:44 #14така е ,май Кройф беше казал , 4е играта ни е един добре организиран ХАОС имахме здрава за6тита + 3-4 полу-гениални и непредвидими игра4и , имахме и доста късмет
Didоgun
на 22.11.2013 в 12:23:34 #13Играта 94-та германците я характеризираха с термина "организиран хаос". Интересното е, че колкото пъти след това на спокойствие съм гледал четвъртфинала с Германия, все по-сериозно впечатление остваше у мен, че немците нямаха никакъв шанс да спечелят тогава. Просто българите бяха феноменално добри в практикуването на този "организиран хаос", много обигран и балансиран отбор + това ръководен от супер щанаджия като Чичо Митко. Аржентината от 86-та беше по-зле като имена от нашите през 94-та. Но Дон Диего все пак е най-великият в тая игра.
Tong
на 22.11.2013 в 12:03:41 #12Факт е, че може много да се говори по темата, но тъй като нямам толкова време, просто ще заключа, че не намирам за коректно спрямо другите играчи подобно твърдение (дори да е така), защото в крайна сметка футболът е колективен спорт в който индивидуалностите трябва да се сглобят в работещ екип. 94-та година това се получи. Приносът на Ицо може да е огромен, но фактът е, че тогава гледахме един добре смазан отбор, а не само феноменален Стоичков - което продължи и следващите 3-4 години. Само искам да вметна, че същината на написаното от мен се отнася и за другите отбори, посочени в статията, а не само за нашия отбор.
Golden boy
на 22.11.2013 в 11:40:19 #11Istinata e 4e Stoichkov napravi razlikata da sme edin ot nai silnite i bez nego njamashe da postignem nishto na onova svetovno vapreki che celia otbor beshe ot dobri futbolisti
Tong
на 22.11.2013 в 11:38:36 #10Той не е бил нито обединител, нито сплотител - просто беше страхотно класен и с невероятна спортна злоба, с която, без да иска, заразяваше и съотборниците си. ======= Един чорбар, за да можеш да заразиш някого, той трябва да е податлив, все пак - трябва и да има нещо в него. Не отричам по никакъв начин качествата на Стоичков, като допълвам, че според мен много се подценяват качествата на другите. Коща игра в Байерн и Порто - и мисля, че стана и шампион с тях. Бала беше основният играч на Спортинг (Лисабон) (а после колко време игра и в Щутгарт), Любо беше топ играча на Валенсия, с които стана шампион, както и после в Атлетико (Мадрид). Не коментирам другите, играли и играещи по това време в чужбина... Това ако не са сериозни визитки... Все пак става дума за 4 играчи играли в отбори от най-високо ниво и ставали шампиони с тях. Да, Ицо взе златна обувка, златна топка, КЕШ, стана голмайстор на световното, но както отборът трябва да му е благодарен, така и той трябва да е благодарен на отбора за последното. Моите искрени уважения към играча Ицо, но твърдение, че е бил човек-отбор, омаловажава приноса на останалите от отбора. Особено на тези, които по това време имаха достатъчно сериозни кариери в реномирани първенства.
mc solaar
на 22.11.2013 в 11:22:30 #9а ако не беше Костадинов , и Пенев , и Кремелниев преди това - тоя отбор даже нямаше да се класира за световно ...
Tong
на 22.11.2013 в 11:19:38 #8един чорбар, в казаното от теб има много резон, но то не значи, че Ицо ги е носил на гърба си - да си лидер в отбора и да го носиш на гърба си са различни неща. Всеки отбор си има нужда от лидер - дори и испанците
Иначе, така казано, съм съгласен 
Що се отнася до това как ни отнесоха шведите, там първо нашите бяха напълно демотивирани (не ги оправдавам - просто беше видно), а и при нас е характерна черта, че всеки иска да носи байряка, така че вероятно пак са се поразделили на групички...
mc solaar
на 22.11.2013 в 11:09:01 #7глупости ,само 1 играч
затова италианците ни излъгаха лесно , а шведите ни направиха за смях - повярвахме си , 4е имаме играч-отбор .. ама за да има играч- трябва да има отбор 
Tong
на 22.11.2013 в 11:08:39 #6Всеки има право на мнение, но без Емо Костадинов и Любо Пенев изобщо нямаше да сме на световно! Балъков по нищо не отстъпваше като професионализъм и класа на Ицо. Двамата бяха еднакво полезни, защото единият създаваше положения, а другият ги реализираше. Лечков никога няма да забравя как правеше немците луди и какъв гол им заби след центриране на Янков! Стоичков вкара супер гол на Мексико, но кой му даде супер паса? Кой спаси 2 дузпи срещу мексиканците? С колко човека се отбранявахме през повечето време срещу Аржентина преди Ицо да мушне за 1:0 (и още повече след това???). Значи Ицо ако беше играл със сегашните ни играчи щеше да е същото, така ли? Сменяме Туньо с Иван Иванов и получаваме същото? Или Кременлиев и Цанко с братята Миневи? Или пък Гаджев вместо Фара? Лечков и Балъков не знам само с кого ще ги сменим, че май в момента играем без халфове, ама нищо - ако има един като Ицо, халфове не ни трябват - с него ни е гарантирано 4-то място... Аман от фантазии и легендаризиране... Истината е, че имахме ОТБОР убиец и само краткото разсейване в средата на първото полувреме и съдийските грешки ни спряха по пътя към финала. Ицо нямаше да може да направи нищо без Данчо, Краси, Любо и Емо - пък ако ще да има хъс за 11 човека - хъсът е важен, но само с хъс не се играе. Ех, сега да имаше такива играчи...
Didоgun
на 22.11.2013 в 10:42:46 #52. introducer | 22.11.2013 09:33 Според някои непотвърдени източници точно заради Богдан Дочев финала на САЩ 94 не беше Бразилия- България -------------------------------------------------------------- Според моето зрение пък е заради Жоел Киню. На майка му в гъза да го ръгна, овалян в шурка и пясък. Въпреки че гениалният Роберто Баджо тогава ни размята защитата като лайнян вестник из драки, паднахме по нечестен начин.
Adams 6
на 22.11.2013 в 10:24:59 #4Глупав, неточен и пристрастен коментар на драскача който е писал статията, за класацията предполагам, че е доста точна. Амбицията, спортната злоба и желанието за победа на Ицо теглеше не само националният, а се усещапе и в Барса. Дон Диего влачеше Аржентина на поне 2 световни, и Наполи също. Ибра, Роналдо, Хаджи са същите. На драскача му забивам писалката в задника.
Tong
на 22.11.2013 в 09:49:34 #3Поредната глупава статия. Ако всички англичани мислят така, става ясно защо английският национален отбор е толкова зле - няма как един играч да носи на гърба си цял отбор - все пак насреща си има 11 противникови играчи. Всички изброени индивидуалности са големи играчи, но да се твърди, че отборите им дължат всичките си успехи на тях, е - меко казано - смешно. Посочените играчи са до един офанзивни - ами къде остават дефанзивните играчи, без които отборът е просто загинал??? Футболът е колективен спорт и само балансираните отбори успяват - това е!