- Г-н Червенков, здравейте, честита Нова година, къде ви намирам?
- Здравейте, вече съм си в България, върнах се и искам да си почина след работата ми в Шотландия.

- Как всъщност се стигна до напускането ви от мениджърския пост в Хартс? Резултатите на тима ли бяха причината за раздялата?
- Резултатите бяха първият повод. Това, което също натежа доста, бе че в клуба се случваха неща, които не ми харесваха. Бях поставил искания за определени промени в работата, за привличане на играчи, които бях набелязал, но не видях да има каквото и да е развитие по тези въпроси и бях принуден да напусна.

- Няма как да не ви попитам за статута ви в шотландския клуб. В България имахме информация, че сте мениджър на Хартс, но в същото време липсваше официална информация за това.
- Всичко това бе заради работната виза. Нямах такава, тъй като за да може един треньор да поеме отбор от шотландския елит, то той трябва да притежава лиценз ПРО, който аз нямам. Просто местните закони не позволиха официално да бъда воден като мениджър.

- А какъв бе официалният ви пост в клуба?
- Водех се спортен консултант по футболните въпроси. Но практически аз бях мениджър, аз отговарях за целия спортно-технически процес, всички решения взимах също аз, така че работата ми не се различаваше по нищо от тази на колегите ми в Селтик и Рейнджърс, например.

- Вие сте първият българин, който е начело на отбор от Острова, как преценявате нивото на треньорите в Шотландия?
- Доста е добро, смея да твърдя, че работата им доста се доближава до тази на мениджърите във Висшата лига. Някои от тях, като наставника на Рейнджърс Уолтър Смит например, имат опит и в Премиършип, така че за тях няма разлика и работят по същия начин, както и в Англия. Треньори на отборите са доказани имена, бивши футболисти, няма случайни хора.

- Какво е нивото на Шотландското първенство през вашите очи?
- Това е един шампионат, който много се подценява в България. Нещата са изключително близки до Висшата лига - и като организация, и като условия за подготовка и игра, и като атмосфера. Стадионите винаги са пълни на всеки един мач. Капацитетът на нашето съоръжение бе 18 000 зрители, но за абсолютно всеки един мач той бе пълен докрай. За хората става истински празник и те с нетърпение чакат следващия мач, за да могат да подкрепят любимците си. Когато се играе футболна среща, това е ден, посветен само и изключително на футбола.

- Има ли по-големи очаквания към чужденците, които са мениджъри на местните отбори?
- За мен определено бе голямо изпитание да бъда мениджър на Хартс. Горделивите шотландци трудно приемат факта, че един чужденец, и то неизвестен, управлява техния отбор. Мога даже да кажа, че усещах една завист от страна на местните.

- Има ли шанс друг българин да води отбор от Великобритания?
- Разбира се, ние разполагаме с много добри специалисти, които са подготвени във всяко едно отношение. Единственото, което е нужно, е да им бъде даден шанс, както стана с мен. И смятам, че ще се справят не по-зле от колегите от Западна Европа.

- Смятате ли, че въобще е възможно някога да бъде разбит двуполюсния модел Рейнджърс - Селтик?
- Разбира се, аз имах такава амбиция, но както казах по-рано, исканията ми не бяха приети. Продадохме много основни футболисти - вратарят ни Крейг Гордън бе продаден са Съндърланд за рекордните 9 млн. паунда, разделихме се с нападатели, халфове - все основни играчи, без които нямаше как да бъдем на нивото на грандовете.

- Как приемат местните наличието на толкова много чужденци в отбора и то предимно от Източна Европа?
- Ами това е политика на клуба, собственикът Владимир Романов е решил така и хората се съобразяват с това. Мога да кажа, че литовецът е човек, който много обича футбола. Аз работих с много различни националности в Хартс - над 10-15! Това също затруднява тренировъчния процес.

- А какъв е бюджетът, с който разполага Хартс?
- Е, разбирате и сам, че не мога да ви кажа това. Във всеки случай обаче, много по-голям от този, с който разполагат българските грандове. И като казвам "много", това значи наистина много по-голям.

- В България в момента е доста наболял въпросът с базите и условията, при които се подготвят младите футболисти. Какво е положението в Шотландия?
- Разликите са толкова чудовищни, че просто не мога да направя сравнение! Условията са прекрасни, клубовете имат уникални бази - на голяма площ, с много затревени игрища, такива с изкуствена трева последно поколение и по най-новите стандарти, нещата са много, много, много по-напред от тези, които сме свикнали да виждаме в България. Можете да питате и Бранимир Костадинов, който се подготвя в школата на Хартс за каква чудовищна разлика става въпрос.

- Националният отбор все още няма селекционер, какво е мнението ви - българин или чужденец трябва да бъде начело?
- Категорично българин. Чух, че се спряга името на Пламен Марков, ако ръководството на Българския футболен съюз прецени, че той има сили да води отбора, ще се радвам за него. Пламен е един от хората, за които твърдя, че имат качествата да работят в чужбина без никакви проблеми.

- А смятате ли, че вие имате сили да поемете тима?
- Не, в момента е твърде рано, за да бъда селекционер.

- Какви са впечатленията ви от престоя ви в Каунас?
- Литовското първенство е едно много силно първенство, много тежко. Подготовката на отборите започва в началото на декември, а през март започва шампионатът, като мачовете се играят нонстоп до ноември. Страхотно изтощително е, играе се истински футбол, мачовете са честни, което между другото забравих да добавя и за Шотландия. За разлика от България, където всички знаем какво е положението...

- В България се знае малко за Павел Ковачев и Бранимир Костадинов - двама български таланти, които отрано заиграха в чужбина. Смятате ли, че те имат сили да заиграят в по-голям тим от Западна Европа?
- И двамата са изключително дисциплинирани и отдадени на футбола момчета, амбицирани са да успеят. Аз смятам, че те първо трябва да се наложат в мъжките състави на отборите, в които играят, а чак след това да мислят за друг отбор. Те обаче имат страхотни качества и им пожелавам един ден да играят в най-големите отбори в Европа.

- Собственикът на Хартс и Каунас Владимир Романов е човекът, който решава всичко в двата клуба. Доколко съобразявахте работата си с него, месил ли ви се е някога по какъвто и да е начин и изобщо какъв човек е той?
- Ще кажа само няколко думи за него - той създава много добри условия за работа. Романов е човек, който страшно много обича футбола, интересува се от отборите си, какво става там, като един фен. Винаги е близо до тима и знае какво се случа вътре в съблекалнята.

- Следите ли ситуацията в ЦСКА, отбора на сърцето ви?
- Никога не съм прекъсвал връзка с ЦСКА. Знам всичко, което става не само на Армията, но и в българския футбол като цяло. Нещата в ЦСКА в момента са много добре, което ме радва. Тимът е убедителен лидер в класирането, върви уверено към 31-ата шампионска титла навръх 60-годишнината си.

- Димитър Бербатов в момента е в центъра на вниманието в цяла Европа. Какво е вашето мнение - трябва ли да остане в Тотнъм или мястото му е в някой от грандовете на Стария континент?
- Бербатов трябва да заиграе в по-силен отбор. Бях в Англия и трябва да ви кажа, че там изключително много го уважават. Отделят му много внимание, тъй като виждат какви качества притежава. Към Мартин Петров, Стилиян Петров и Валери Божинов също се отнасят така, между другото.

- Какво е вашето бъдеще, имате ли вече предложения за работа?
- За момента всичко, което искам, е да си почина. Искам да си поема глътка въздух, а след това ще видим. По-нататък вече ще разговарям къде ще продължа да работя.