Станислав Манолев определено осъществи най-успешния трансфер на играч от българското първенство през това лято. 23-годишният благоевградчанин премина за кратко време дългия път от Литекс към европейски клубен шампион - ПСВ (Айндховен). Полузащитникът игра и в контролата между България и Латвия (1:0), в която бе един от най-добре представили се на терена. След срещата Манолев бе любезен да отговори на въпросите на „Топспорт", свързани с мача и с новия му тим.

- Станиславе, победихме Латвия, но само с 1:0. Как ти се видя срещата?
- Мисля, че направихме един много добър мач, с добра игра. Все пак противникът за 90 минути имаше само един удар към вратата. Това показва, че се справихме с тях. Съжалявам за това, че имаше малко публика.

- До скоро популярно бе мнението, че основният ни проблем е в защита. В изминалите срещи, както и в тази с Латвия, обаче показахме, че все по-трудно достигаме до гол. Смяташ ли, че имаме слабости и в нападение?
- За съжаление е вярно, че трудно достигаме до гол. Създаваме много положения, но ги пропускаме. Това показва, че има още много работа, която да бъде свършена, за да достигнем желаното ниво.

- Тотално превъзхождахте латвийците. Някои от твоите съотборници споделиха мнение, че трябва да се търсят много по-класни съперници за контроли. Ти какво мислиш за това?
- Бяхме няколко класи над Латвия. Не съм аз човекът, който ще определя съперниците за контролните мачове. Това зависи от други хора. Надявам се и в световните квалификации да покажем такова превъзходство, както в този мач.

- Излезе ли в мача с Латвия с по-голямо самочувствие предвид това, че си вече играч на отбор, носител на Шампионската лига, какъвто е ПСВ Айндховен?
- Определено имам по-голямо самочувствие в играта. Но, честно казано, съм леко уморен. Само за една седмица ми се насъбраха 3 мача и това няма как да не си окаже влияние.

- Твоят дебют с фланелката на ПСВ беше срещу Черно море (0:1). Тогава обаче получи червен картон. Смяташ ли, че прегоря за този мач?
- Сам си бях виновен за това изгонване. Определено се бях пренавил. Но според мен имаше и доста симулации от страна на играчи на Черно море. Не им се сърдя, понякога това е футболът.

- Оценяваш ли като „лош късмет" обстоятелството да направиш дебют за холандците точно срещу български отбор?
- Не, напротив. Радвам, се че първият ми мач за ПСВ беше срещу българи. Все пак съм свикнал с българския футбол. Играя тук от юноша и това ми помогна.

- Разкажи ни нещо повече за холандския футбол. Ти си от малко време там - само три седмици, но все пак си успял да придобиеш някакви впечатления...
- Може би е излишно да казвам, че холандският и българският футбол се различават много. Там се залага много на тактиката. Играе се на много по-високи обороти. Има и много по-добри футболисти.

- По принцип на всеки млад играч, който замине да играе зад граница, са му трудни първите месеци, които преминават в адаптация. При теб как стоят нещата?
- Вече свиквам с Холандия. Трябва ми, разбира се, още малко време. Колкото по-бързо привикна, толкова по-добре за мен. Щастлив съм, че не живея сам, а при мен е приятелката ми, която ми помага да не се чувствам самотен в чужда и непозната държава.

- Преминаването в ПСВ ли е най-щастливият миг в живота ти?
- О, да определено. Надявам се в бъдеще да имам и още по-големи.

- Какво от наученото като футболист в България ти помогна най-много в ПСВ?
- Много е ценно това, на което ме научиха всички мои треньори. Искам да им благодаря. Всеки един от тях изгради по нещо в моя стил на игра. В Литекс работех с наставник като Станимир Стоилов, който е на много високо европейско ниво. Той ме научи на такива неща, които и самите холандци правят в момента. Това ми помогна много.

- Преди да преминеш при холандците бе искан от други добри европейски отбори - от немския Кьолн и от английския Астън Вила. Не съжаляваш ли поне малко, че не заигра във Висшата лига?
- Желаеха ме, но преминах в ПСВ (Айндховен). Няма за какво да съжалявам. Радвам се, че имам възможност да играя в отбор, носител на Шампионската лига.