Антоан кой? Гризман или Грийзмън? Но той французин ли е, защо играе цял живот в Испания? Това са само част от въпросите, които предизвикваше споменаването на Антоан Гризман само до преди 2-3 години.

По това време звездното противопоставяне между Кристиано Роналдо и Лео Меси вече беше преминало границата на нормалното. Всъщност това се случи още през 2010 г., когато рекламите и продадените фланелки се оказаха по-важни от постиженията на терена и Златната топка беше отнета от ръцете на Уесли Снайдер, за да я вземе аржентинецът. Първичната реакция на неутралните зрители беше, че е извършен пладнешки обир, но емоциите бързо се трансформираха в ода за великия Меси 4 години по-късно Аржентина стигна финал на световно не заради Лео, а въпреки него. Той стана най-добър футболист на турнира, но го беше срам да се качи на трибуните и да си вземе наградата. Няколко месеца по-късно Кристиано вдигна Златната топка. Това шега ли е?

И доскоро изглеждаше, че няма какво да разбие двуполюсния модел в класацията. Меси и Роналдо ще получават признанието за най-добър футболист, каквото и да направят и каквото и да не направят на терена и извън него. Те са лицето на световния футбол и темата друг да получи наградата беше табу.

Но се появи Антоан. Страхотният сезон с Атлетико Мадрид накара всички да говорят за голаджията на Франция. Никой обаче не смяташе, че той ще се окаже толкова стабилен психически и ще издържи на цялото напрежение и очакванията към него на световното. И той го направи - качи Франция на гръб и я закара на финала
Гризман блести ярко в отбор, пълен със звезди - нещо, което в последните години се удава само на Меси и Роналдо. Финалът в неделя отваря отлична възможност за първи път в това десетилетие някой да отнеме най-ценната индивидуална награда от титаните. Шанс за това има само той - Антоан, който разби статуквото за доброто на футбола.