Португалия пренаписа историята си като футболна нация в неделя. Селесао не бе побеждавал Франция от 1975-а и нямаше никакъв международен трофей, мнозина очакваха провал и този път. Но краят бе различен.

При загубата от Гърция на финала на Евро 2004 Португалия сякаш бе пропиляла най-добрия си шанс за успех. Дори със световния шампион Луис Сколари начело тимът не успя да спечели в Лисабон, а тази трагедия бе типично португалска.

Някога тази страна бе една от най-могъщите в света благодарение на своите мореплаватели, построи цяла империя, но с годините вървеше надолу като нация. Днес, борейки се с икономическата криза, културата на тази страна до голяма степен е белязана от фатализъм и съжаление, носталгия и загуби. Традиционната й музика фадо (в превод – съдба) обобщава всичко това. Песните са пропити от отчаяние и съжаление. В баровете и ресторантите повечето португалци слушат фадо и плачат.

И преди финала на Евро 2016 същата бе съдбата и на футболният им тим. Макар да имаха талантите на „златното поколение“ на Фиго, Руи Коща, Деко, Рикардо Карвальо плюс младия Роналдо през 2004-а, всичко свърши в сълзи на „Луш“.

12 години по-късно това се промени. В деня на финала с Франция „А Бола“ излезе с корица „Ние ще победим“, а на последна страница имаше карикатура, в която мъж обяснява на бръснаря си как тимът е играл слабо на Евро 2016. „Мълчи – отговарят му. – Португалското фадо е заспало. Не искам да го събудиш“.

В понеделник португалците се събудиха усмихнати. Този път нямаше трагичен край, нямаше фатализъм. Песимизмът бе отстъпил на оптимизма – тимът бе победил, дори без най-добрия си играч. И този път те са шампионите на Европа.

Това е значим обрат на съдбата, а Роналдо е начело на промяната. Макар да излезе от терена накуцвайки и в сълзи, при все че два пъти да се опита да продължи, неговата заслуга бе ключова. Израснал в бедност на остров Мадейра, Кристиано пристигна на континента 11-годишен, забелязан от скаутите на Спортинг. 20 години по-късно неговата амбиция и отдаденост го отведоха до три „Златни топки“, три триумфа в Шампионската лига и още куп трофеи. Както никой друг, той показа на сънародниците си, че всичко може да бъде постигнато – а съотборниците му го направиха без него. И Роналдо бе там, край тъчлинията, излайвайки инструкции към съиграчите и надъхвайки феновете в ролята на втори треньор до Фернандо Сантош. Десният бек Седрик Соарес призна как на почивката именно той е вдигнал духа им с пламенна реч: „Думите му бяха фантастични.

Даде ни много увереност. Каза: „Слушайте, момчета, сигурен съм, че ще победим, така че излезте и се борете“. И ние показахме, че когато се бием като един, сме много по-силни“.

За Роналдо само победата има значение. В музея му в Мадейра 31-годишният нападател гордо е изложил своите „Златни топки“, няма нито една от сребърните. Те не значат нищо за него.

Мнозина критикуваха прагматичния стил на Португалия на Евро 2016, след като тимът на Сантош излезе от групата с три равенства и записа само една победа в редовните 90 минути за целия турнир. Треньорът обаче създаде връзки и дух, които малцина други отбори във Франция имаха. Използва всички полеви играчи, всеки помогна с нещо. Резервите му бяха с решителен принос – Куарешма вкара на Хърватска, Едер – на Франция.

Сантош и Роналдо, които за кратко работиха заедно в Спортинг през 2004-а, помогнаха на нацията да изтрие болезнените спомени от преди 12 години. Сега те са шампионите на Европа.

Вече няма да има фатализъм, носталгия, съжаление. Подобно на Роналдо, португалците могат да плачат този път само от радост.