Toва не е рецензия за едноименната екранизация от трилогията на Томас Харис за доктор Ханибал Лектър. В сюжета на филма страховитият естет убиец помага на полицията да залови друг опасен татуиран психопат с объркана душа. В нашия случай футболните капацитети също смятаха героя ни Гарет Бейл за объркан и ненадежден, но истината е, че макар и татуиран и мълчалив, също като героя на Ралф Файнс, той им доказа в типичния си стил - без думи, а с голове (три във всеки един двубой на Уелс във Франция), че обърканите всъщност са те.

Футболното джудже на Евро 2016 Уелс размаза Русия с 3:0 в последния си мач от група В, сензационно я оглави, изпревари Англия и се класира за пръв път в историята си на осминафинал в турнира.

Най-накрая всичко свърши, облекчение за Гарет Бейл, който преживя толкова много заради вълните от скептицизъм и критики към личността му. Най-сетне уелският дракон можеше спокойно да излезе от скривалището си, да разпери крила и да избълва от ноздрите си победоносно огън, с който да изпепели представите на всички псевдоексперти, фенове и анализатори, които се съмняваха в класата му.
Единствен той от тези, които наричат човек отбор, като Кристиано Роналдо (Португалия) и Златан Ибрахимович (Швеция), вгради ярката си футболна индивидуалност в колектива на Уелс.

Гарет показа, че е израснал до нивото на изкусен диригент който задава ритъма на съотборниците си на терена. Те от своя страна усещат положителната му спортна вибрация и чистосърдечност и с настроение изпълняват зададения от него такт. Роналдо? Той парализира Португалия с претенциите си за личностна изява на гърба на другите португалски национали и затова те не го харесват. Ибрахимович? Той също сковаваше Швеция със себичността си и нерядко със силата на юмруците си, затова и съотборниците му се страхуваха от него. Виж, Уелс е друго нещо. Едно „джудже”, защитавано от могъщ дракон за 100 милиона благодарение на добродетелите му и най-вече на способността му да обединява.

Когато през лятото на 2013 г. президентът на Реал Мадрид Флорентино Перес представи Гарет Бейл като поредното звездно попълнение в състава на "белите", всичко изглеждаше в реда на нещата. Но като обяви сумата по трансфера му, която бе 91 млн. евро, кошмарът на уелсеца започна. „Честитките” в офисите и имейлите в електронната поща на Белия балет не закъсняха. Че Перес е грандоман, това го знаеха всички. Но да плати тази колосална сума за един бивш ръгбист, сравнително неизвестен футболист, който само тича и се подпира на десния си крак, се счете за ерес в Испания. От която би се изчервил дори страховит представител на Испанската инквизиция от средните векове.

Във Франция някои ревнаха: „Бейл струва повече от репродукция на „Мона Лиза”. Феновете на Кралете бяха бесни. Британец в Реал? Не, благодаря. Те отлично помнеха провала на скъпия защитник Джонатан Уудгейт, купен контузен, който изигра точно един мач, получи червен картон, контузи се отново и си замина скоропостижно за Острова. Ами Майкъл Оуен, носителят на Златната топка за 2001 г.? Трябва да си наистина непоправим оптимист, за да плащаш галактическа заплата на една звезда, превърнала се в златна резерва, която така и не успя да се адаптира към испанската футболна действителност. Някои сосиос стигнаха и по-далеч: помощ, уелсец в нашия отбор! Помним добре закръгления Джон Тошак, треньора, който така и не разбра колко важна е институцията Реал. По-важна от него, пристигналия от планините на Уелс, дотолкова безочлив, че караше футболистите да говорят на английски с неразбираемия му уелски акцент. Ето срещу какви настроения трябваше да се бори Гарет в първия си сезон в Реал. Но съдбата си знае работата, един спокоен човек срещна друг спокоен човек. Треньорът на "белите" Анчелоти видя в Бейл другото си аз. Ако ще и "Бернабеу" да гори и бели кърпички да се развяват от недоволство, тези двамата останаха невъзмутими до края на сезона и си помагаха взаимно. Влиятелният мениджър Жорже Мендеш веднага се набърка, като заяви: „Факторът в този отбор е клиентът ми Роналдо!”

Карлето обаче изравни статута на португалеца с този на уелсеца и последният му се отблагодари с решаващи голове през пролетта на 2014 г. Първо на финала за Кралската купа срещу вечния враг Барселона, после и на финала на ШЛ срещу Атлетико Мадрид в Лисабон. А годината приключи и с гол срещу Сан Лоренсо на финала на победното за Реал световното клубно първенство в Мароко.

Но много хубаво не е на хубаво. Зададе се кошмарният за Гарет сезон 2014/2015 г. Барса записа требъл.

Роналдо започна да ревнува от медийното внимание към Бейл. Агентът на британеца разкри, че съотборниците не подават на Гарет по заповед на нарцистичния португалец. Бързоногото крило се контузи лошо през април срещу Малага. Но дяволът не бе казал още последната си дума - поддръжникът на Бейл, който единствен го подкрепяше - Анчелоти, бе уволнен. Нов сезон, нов треньор, нов късмет за Гарет. Не така смяташе Кристиано, който отново пося семената на интригите в двора на Реал. Когато новият наставник на "белите" Рафа Бенитес посети Гарет в дома му в Уелс и обяви, че го чака здрав, за да гради тима около него, Роналдо отново завидя и обяви треньора си за предател. И така предопредели уволнението на Рафа.

Останал без втора опора, Бейл се оказа във вакуум. Перманентни контузии, голова суша притискаха бързака, а за капак недоброжелателният портал Football leaks разкри детайли покрай трансфера му от Тотнъм. От тях стана ясно, че Реал е платил не €91 млн., а над 100 млн. евро - световен рекорд. От което Роналдо не мирясваше, защото вече всички разбраха това, което Реал криеше по договор с Тотнъм: че именно Бейл е най-скъпият трансфер на Белия балет. Кристиано и агентът му подготвяха нова атака спрямо Бейл. Тогава хитрият клубен бос Перес извади от ръкава Зидан и французинът без много шум зарови томахавките между двете звезди в съблекалнята. И Реал тръгна мощно през пролетта. А през април, когато Роналдо се контузи, Бейл стана лидерът, който сам извади Реал в последните мачове на тима си и спомогна за 12-те поредни победи в края на кампанията.

С тазгодишния финал на Шампионската лига срещу Атлетико Мадрид в Милано 2016 г. започна личният реванш на Гарет Бейл спрямо всички негови хейтъри - реални и виртуални. Контузен, но самоотвержен, а при дузпите - решителен. След финала той сподели: „Всички говореха за неуспелите британци в Реал. Но мисля, че забравихте Макманамън. Сега съм като него, спечелих втора европейска купа. Не е зле, нали?”
А после развихреният дракон отлетя за Франция и резултатът е налице - голмайстор на европейското първенство за момента с 3 гола, избран за най-полезния играч на Уелс в груповата фаза. Свръхзвуков с типичните си пробиви по крилата, ефектни голове от свободни удари срещу Словакия и Англия, отличен контрол върху топката и точни извеждащи пасове към съотборниците срещу Русия.

А сравнението на Бейл с картината на Леонардо "Мона Лиза"? Как струвал колкото репродукцията й в Лувъра. Запомнете - струва повече. Той не е фикция със загадъчна усмивка - Гарет е истински. Ръгбист или футболист, житен бегач или не, чуплив за €100 млн., със загадъчна усмивка в радостта си. Едно футболно произведение на изкуството!