Открихме футболиста на беларуския МТЗ-РИПО Янко Вълканов, който от няколко месеца играе в Беларус. Бившият защитник на Нефтохимик, ЦСКА и Славия бе любезен да разкаже любопитни неща за съперника ни за читателите на "Топспорт".

ФУТБОЛЪТ В БЕЛАРУС
Първенството на Беларус е много по-интригуващо от българското. Тук се залага на силовия футбол, не се уреждат мачове. Беларуските футболисти са здрави, неуморни, но им липсва техника. Колкото и да се опитват да правят нещо с топката, истината е, че не го умеят. Днес (б.р. - вчера) останах озадачен, след като по спортните новини не съобщиха, че Мъри и момчетата му са пристигнали в Минск.
За предстоящата среща нищо не се тръби. Само докато се разхождаш по улицата, може да видиш някой афиш, от който да разбереш, че наистина ще има такъв двубой. Тук има само два спортни вестника - "Футбол" и "Пресбол". Няма телевизия, която да е изцяло спортна. Като цяло животът в Беларус е много спокоен и се чувствам по-добре тук, от- колкото в България. Хората са услужливи и не са така изнервени, както у нас.

ФЕНОВЕТЕ
На дербитата в Беларус ходят не повече от 4-5 хиляди зрители. Истината е, че хората в тази страна не мислят за футбол. Тук хокеят е много по-напред от най-великата игра, което не ме учудва. Дори президентът на страната Александър Лукашенко нееднократно е споделял, че е привърженик на хокея и не се интересува от футбол. За мача с България на стадиона в Минск се очаква да присъстват около 15 000 зрители. Съоръжението има козирка над сектор "А", теренът е в отлично състояние и в мачовете на националния отбор винаги се създава добра атмосфера.

ПОВИКАНИТЕ ОТ ЮРИЙ ПУНТУС
Съставът на Юрий Пунтус се върти около играча на английския Арсенал Александър Хлеб. Той е безспорната звезда, но не мисля, че е нещо особено. На малкия пръст не може да се опре на нашите лидери Бербатов, Мартин и Стилиян. Кутузов и Корниленко също са опасни футболисти. Познавам се с брата на Александър Хлеб - Вячеслав, с когото играем заедно в МТЗ-РИПО. Той е още млад и спокойно може да се каже, че е 10 пъти по-зле от брат си. В Беларус всички знаят, че е в националния отбор, за да натрупа нужните 75% и да осъществи трансфера си в шотландския Хартс. Най-силната черта на избраниците на Юрий Пунтус е, че са отличен колектив. Само ако ги подценим, може да загубим точки в Минск. Аз съм оптимист и дори очаквам успех на Мъри и възпитаниците му с по-изразителен резултат. Стискам палци на България в предстоящите два мача! Неприятното е, че в Беларус не се отделя поне малко внимание на визитата на "трикольорите". Мен ме боли още повече, че никой от България не си мръдна пръста да ме разпита нещо за съперника. Очаквах някой от треньорския щаб да ми звънне. Ако ме бяха намерили, щях да помогна с каквото мога. От МТЗ-РИПО постоянно ме разпитват за нашия състав. Аз им казах, че сме много силни и ще ги размажем и в двата мача. Гледах им срещите с Румъния, Люксембург и Словения. Паднаха заслужено от румънците, а в другите два мача им помогна късметът и така спечелиха 6 точки.

ПЪРВИТЕ МИГОВЕ В БЕЛАРУС
Преди да дойда в Беларус, не знаех почти нищо за тази страна. Интересното беше, че само 6 дни, след като се присъединих към МТЗ-РИПО, трябваше да взема участие в турнира Интертото. Почти нямах време за адаптация. Не повярвах, че толкова бързо ще се настроя към околната среда. Всички ме приеха много добре. Първоначално контактувах само със сърбин и котдивоарец, които бяха в отбора. Спяхме заедно в един хотел, а след месец се преместих в самостоятелно жилище. Вече се оправям повече от добре с езика и нямам никакви проблеми. 

ЗАВРЪЩАНЕ В БЪЛГАРИЯ
Ако се върна в България, значи трябва да спирам с футбола! Трансферът ми от Славия в Беларус го определям като крачка напред. Благодарен съм на Венци Стефанов, който ми помогна да заиграя в "бял свят". Засега бъдещето ми е свързано с МТЗ-РИПО, но мисля, че след време ще премина в по-голям клуб. Нищо чудно да заиграя и в Русия. В последните години много българи са там, първенството им е силно, непрестанно се наливат пари.

ЗА НАЦИОНАЛНИЯ НИ ОТБОР
Винаги съм готов отново да облека екипа на България. Пазя само хубави спомени от времето на Христо Стоичков, когато записах участие в контролите с Мексико (3:0) и Грузия (6:2). Вкарах и гол на мексиканците. Може би, ако бях останал да играя в "А" група, щяха да ме забележат и сега можеше отново да съм национал. Аз  не правя трагедии, че не ми пращат повиквателни. В този момент за мен е по-важно, че съм жив и здрав и се чувствам отлично в МТЗ-РИПО. Отборът гони цели и в момента сме на втората позиция. Надяваме се поне до купата на УЕФА да се доберем. 

ЗА СЕМЕЙСТВОТО
Преди дни ми се роди дъщеричка. Кръстихме я Христина. Бях се прибрал за няколко дни в България, за да видя малката и съпругата ми. Важното е, че всички са живи и здрави. Хриси и жена ми летят на 17 юни за Минск и тогава ще се съберем отново всички заедно.