Неделя, твърде рано сутринта на Вестбанхоф, или западната гара на Виена. Няма почти никой, освен продавачите на вестници. В местния „Йостерайх" пише с големи букви: „Ивица - направи го пак". Всички очакват Австрия да направи чудо срещу Германия, но за това после.


Докато чакам моите приятели да ме вземат от гарата, седя почти като Форест Гъмп, героя на Том Ханкс от едноименния култов филм. Разбира се, на една пейка и, естествено, ситуациите започват да възникват една след друга. Най-напред слизат от влака радостни млади руснаци, които цяла нощ са пътували след победния марш срещу Гърция. Със Серьожа завързваме разговор и той радостно казва: „По физиономията на Хидинк си личеше, че този път „сборная" игра умно."

„Бях и на мача на предишното европейско, когато единствено ние ги бихме, преди да станат еврошампиони. Гърците са ни клиенти, говори разпалено Серьожа. - Ако се справим и с Швеция, може да мечтаем да победим дори Холандия."

Докато разговаряме, неговата Людмила и двамата им приятели, като че ли спят дълбок сибирски сън. Толкова са изморени. След малко стават и всички тръгват да разгледат околностите на Виена и бохемския квартал Гринциг.

В този момент слънцето е озарило гарата, но не и русолявото личице на едно малко шведче водено, от татко си. Постепенно се изсипва цяла тайфа недоспали привърженици на „Тре крунур". С оглед на това, че ние сме им редовни клиенти, не би трябвало да съчувствам на шведите. Но как да не го направиш, като евентуалният нов голмайстор на първенството - този пусти Давид Вия, ги уби в самия край? Мачът на Ибрахимович и компания с Русия се очертава кървав. Докато разменяме реплики за мачовете България - Швеция, се появяват и изрисувани испанци. Разбира се, радостни.

С единия от тях се опитах да направя контакт на ниво Барселона и, естествено, Стоичков. Оказа се, че момчето е от Реал (Мадрид) и темата за привличането на Бербатов му харесва.

Мяркат се и австрийци с червено-бели знамена. Единият от тях си е направил по-страшна пънк прическа от тази на Сид Вишъс от законодателите на пънка „Секс Пистълс".

Покрай моите приятели, с които напускам гарата, разбирам изумителни неща. Като например, че в школски учебници освен за Мария Терезия се говори и за победата на Австрия над Германия през 1978 година и че тя се счита за национален празник. Това не пречи на мачовете на Австрия с Хърватия и Полша на стадиона да е имало провече хървати и поляци. Те също все едно са домакини, както и турците. Тези общности са много големи в Австрия. А ентусиазмът на домакините по време на европейското се видя единствено във фен зоната, в центъра на града и до стадиона. На другите места - все едно, че няма европейско. Е, ако пожелаеш успех на тима им, те благодарят невярващо.

Също така тук-таме някой с кола със знаме може да се види на улицата. За сметка на това хърватите тотално са „изкрейзили" на тема „Лука Модрич". Негов адаш, като разбра, че съм българин, веднага изстрелва: „Двамата с Бербатов ще играят заедно в Тотнъм и отборът ще е още по-силен." Само, че дали Бербатов си прави тези сметки.

Какви сметки ще си направят отборите до края, предстои да видим? За мача между Холандия и Румъния, двама хърватски фенове - Лука и Милан са категорични: „Почти ясно е, че Ван Бастен ще каже, че титулярите му са уморени и ще пусне резерви. За да не го обвинят в липса на феърплей."

Ако трябва да допълним. За финалистите от мондиала прези две години - Италия и Франция, важи приказката "Късно е, либе, за китка".

И без тях обаче първенството ще кипи с пълна сила. Този път големите фаворити изведнъж се оказват Испания и Португалия. А защо не, Петре и Румъния и Модрич и Хърватия. На гарата за двама, каквато са четвъртфиналите, може да застане всеки, за когото има редовен билет. Гратисчии според минали заслуги няма...