Днес се навършват 31 години от най-ужасната и нелепа трагедия във футбола, отнела 96 невинни човешки живота. 15 април 1989 г. беляза завинаги историята на играта, както и на един град - Ливърпул.
На този ден на стадион "Хилзбъро" в Шефийлд, се игра полуфинал за Купата на Футболната асоциация.
Играха се всъщност само шест минути от него, за които никой не иска да си спомня. Ливърпул и Нотингам Форест закараха в града над 45 000 фенове. Тези на "червените" от "Анфийлд" бяха настанени на трибуната "Лепингс Лейн", която се напълни повече от 30 минути преди началото.
В 14,45 ч местно време обаче, 15 минути преди началото на мача, полицейско нареждане отваря вратите на сектора отвън и допуска в него още няколко хиляди души, които бързат да влязат. Вместо да бъдат вкарани в секторите отстрани, където още има доста празни места, те са пуснати в пълната трибуна и тълпата смазва на оградите долу хората от първите редове.
Източник: GettyImages
Няма хулиганщина, няма побоища. Има хора, притиснати до оградите. Има много смърт, припомня "Монитор".
В 15,25 ч. 93-ма са мъртви, а ранените са стотици. В 15,06 ч, или 6 минути след началото на срещата, съдията спира мача, а полицията най-после демонтира части от оградите и пуска хората на терена. Той се превръща в лечебница, но и в гробище.
Десетки са спасени от други запалянковци и от бърза намеса на стюарди и полицаи. Изнасят ги с рекламни пана, няма време да се чакат линейките, трудно е и да влязат до игрището. Залата за гимнастика на гърба на стадиона се превръща в морга. Там разпознават загиналите. Те са 95 още на място, а един почива дни по-късно в болницата. 96 загубени живота в няколко безумни минути.
Най-младият загинал е Джон-Пол Гихули, едва 10-годишен. Братовчед му Стивън Джерард тогава е на 8 г. и не пътува с родителите си за мача. След това той стана капитан и символ на Ливърпул за близо две десетилетия. Общо 38 от жертвите бяха на възраст между 10 и 18 години, а ранените около 750.
Източник: GettyImages
Англия е в пълен потрес, светът - също. Град Ливърпул е почернен, буквално няма човек, който да не е загубил близък, приятел, колега или поне познат. В месеците след "Хилзбъро" са регистрирани десетки самоубийства, като повечето са несъмнено свързани с травмата. Отнемат живота си хора, оцелели, но видели отблизо ужаса. Играчите от отбора посещават всички 96 погребения.
Мениджърът Кени Далглиш е навсякъде, говори с близките, с родители на загинали, дава им домашния си телефон и получава обаждания дори през нощта.
Кени не издържа дълго на стреса и през февруари 1991 г. хвърля оставка, защото травмата е твърде голяма.
31 години по-късно, клубът пак ще почете жертвите, но тихо, без голяма служба на терена, както бе през годините. Градът ще застине под звука на сирените в 15,06 ч. Футболът никога няма да забрави този ден. Защото онези 96 загинали в ужаса на "Хилзбъро" спасиха много човешки животи на мачове в годините след това...
