Кое прави един тенис мач велик? Отговорът на подобен въпрос е труден, но дългата история на този спорт предлага достатъчно възможности за определяне на меродавни критерии. Така че, за да е един тенис мач "велик", за него са важни на първо място времетраенето, защото за да бъде запомнен трябва да е държал достатъчно дълго интереса на публиката. След това от значение е и залогът в мача - драмите в първия кръг на един турнир са забравени още до края на седмицата, а за финалите се говори винаги. И е важно да е предложил мачът да е предложил обрат под някаква форма.
Като стана дума за залог, всеки от тези финали предложи немалко вълнения и на всички любители на спортните залози. Най-големият български букмейкър, познат като спонсор на Българската тенис федерация (БФТ), предлага достатъчно възможности и пазари за своите клиенти да разнообразят и допълнят удоволствието от големия тенис.
Да се подредят обаче най-запомнящите се мачовете по значимост е трудно, но за сметка на това, всяко десетилетие от откритата ера на тениса има по един фаворит, което значително опростява нещата.
Бьорн Борг - Джими Конърс (Уимбълдън, 1977 г.)
Източник: Imago
Финалът в Лондон е между защитаващият титлата си Бьорн Борг и световния №1 към онзи момент Джими Конърс. Джимбо има доста по-лесен път до него, въпреки че на осминафинала е на сет от загубата срещу Стан Смит. Борг трябва да обръща от 0:2 във втория кръг срещу шампиона от Australian Open Марк Едмъндсън, а на полуфинал сломява с 8:6 във финалния сет Витас Герулайтис.
В мача за титлата шведът е на два гейма от победа в четири сета, но допуска пробив. Нов такъв в сервиса му докарва резултата в петия сет до 4:4 и тогава идва момент, за който Конърс и до днес съжалява.
"Бях в страшна серия и при 15-0 в деветия гейм някакъв умник на трибуните се обади точно преди да изпълня сервис. Обърнах се и му казах да върви по дяволите, но концентрацията ми бе заминала. До края на мача не спечелих нито една точка. Да си бях затворил устата. Изтървах мача от глупост", разказва 45 години по-късно Джими Конърс. След 3:6, 6:2, 6:1, 5:7, 6:4 Борг печели втората от петте си поредни титли на "Уимбълдън".
Бьорн Борг - Джон Макенроу (Уимбълдън, 1980 г.)
Източник: Imago
През 1980 г. серията победи на Борг в Лондон вече е стигнала 34. През въпросната година шведът губи само два сета по пътя към финала, който всички прогнозират, че е неизбежен още от момента, в който жребият събира Джими Конърс и Макенроу в едната половина на схемата. "Биг Мак" за малко обаче не катастрофира още във втория кръг срещу австралиеца Тери Рокавърт, а полуфиналът срещу Джимбо е обидно лесен на фона на очакванията.
Финалът обаче е друго нещо. След размазващото 6:1 в първия сет, Макенроу трябва да спасява два мачбола при 4:5 в четвъртия. И още пет в тайбрека, завършил 18:16 в негова полза!
В откриващия гейм на решителния пети сет Макенроу повежда с 0-30 на сервиса на Борг и взема една-единствена точка на ретур до края. Борг печели с 1:6, 7:5, 6:3, 6:7 (16), 8:6, но точно този мач е сред основните причини, три години по-късно, на 26-годишна възраст, Бьорн Борг да се оттегли от спорта.
"Тогава за първи път усетих, че се страхувам да не загубя. Това бе краят на доминацията ми", признава в автобиографията си легендарният швед.
Андре Агаси - Андрей Медведев (Ролан Гарос, 1999 г.)
Източник: Imago
Уимбълдън е известен като най-дъждовният турнир от шлема, но атмосферните условия бяха на преден план в мача за титлата в Париж през 1999 г., когато Андре Агаси има среща с историята. Никой преди него не е правил кариерен "Голям шлем" с титли на трева, хард и клей.
Финалът срещу № 100 в ранглистата Андрей Медведев обаче започва кошмарно за американеца. Агаси взима само три гейма в първите два сета, но точно тогава започва да вали и мачът е прекъснат.
Дългият престой в съблекалнята дава възможност за промяна на тактическия план (по онова време треньорските включвания от трибуните в хода на мача са още забранени), но едно воле на точка за пробив, при което Агаси взима топката буквално от върха на обувката си, обръща всичко и три успешни сета и преодоляване на два сета пасив, в едва третия си дотогава финал в Шлема, Агаси завършва годината като №1 в ранглистата и дава старт на третия успешен период в кариерата си, като печели общо три титли от шлема след 30-ия си рожден ден.
Горан Иванишевич - Патрик Рафтър (Уимбълдън, 2001 г.)
Източник: Imago
Уимбълдън в първата година от новия век бе под угрозата от бойкот, защото латино тенисистите протестираха срещу нежеланието на организаторите да ги включат сред поставените в схемата. Като компромис, бройката на поставените бе удвоена до 32, което и до днес остава стандарт в турнирите от Големия шлем.
Финалът се игра в понеделник, защото заради честия дъжд Горан Иванишевич имаше нужда от три дни, за да отстрани Тим Хенмън на полуфинал. По онова време "Томахавката" бе в сериозен упадък на формата и като №125 в ранглистата участва в турнира с "уайлд кард".
С вече три загубени финала в турнира (от Агаси през 1992 и от Пийт Сампрас през 1994 г. и през 1998 г.) хърватинът е на прага на четвърти провал, но сервисът му заработи безотказно в трите гейма в петия сет (при 4:5, 5:6 и 6:7), когато сервираше за оставане в турнира.
При 8:7 титлата изглеждаше в ръцете му, но първите два мачбола завършиха с двойни грешки, а при третия, лобът на Рафтър бе перфектен. Но четвъртият се оказа печеливш. До ден-днешен, Горан Иванишевич е единственият при мъжете, който е печелил титла от Шлема с "уайлд кард".
Новак Джокович - Роджър Федерер (Уимбълдън, 2019 г.);
Източник: Imago
През 2019 г. организаторите на Уимбълдън сложиха кръст на традициите и пратиха в историята правилото в пети сет да се играе до два гейма разлика след 6:6. Но за да бъдат все пак "оригинални", приеха правило за тайбрек едва при 12:12. И за да е циркът пълен, разбира се първият случай, в който се наложи изиграването му, бе точно на финала при мъжете.
А всъщност можеше да се мине и без него. При 8:7 и 40-15 на свой сервис в петия сет, Роджър Федерер пропусна два мачбола, а в тайбрека рано изостана в точките и след 4 часа и 57 минути игра и 7:6 (5), 1:6, 7:6 (4), 4:6, 13:12 (3) титлата бе за Новак Джокович.
Правилото за тайбрек при 12:12 бе пратено в историята само три години по-късно след само два случая, в които се наложи да бъде използвано. Роджър Федерер повече не стигна до финал в Шлема и си остана с 20 титли, като вече е под №3 в класацията в откритата ера на тениса по този показател.
