Когато мениджърът на Уигън Пол Джуъл говори тази седмица за "трудния" втори сезон, той имаше предвид Висшата лига и положението, в което са изпадали други преди него. Големият страх за отборите, спечелили промоция 12 месеца по-рано е, че ще се изправят пред смесица от самодоволство, умението на съперника да се справя със стила им на игра и подценяване. Тези притеснения обземат всички в Уигън и Уест Хям тези дни. Двата тима са сред последните четири и със сигурност ще финишират в долната половина на таблицата за разлика от миналия сезон.

Само четири тима изпаднаха две години след промоцията си във Висшата лига от създаването й, което говори, че синдромът "втори сезон" не е толкова често явление. Най-новата история обаче дава примери, които обезпокояват Джуъл и Кърбишли.

През 2002 г. Ипсуич се раздели с елитния си статус, година след като финишира на пето място и влезе в купата на УЕФА. Припомняйки си времето на "Портмънд роуд", Маркъс Стюърт смята, че е лесно да загубиш концентрация, след като очакванията са нараснали през първите 12 месеца.

"Определено имаше чувство на задоволство сред играчите и не изключвам себе си от това число - казва Стюърт. - Но мисля също, че един или двама играчи, които мениджърът доведе, развалиха колективния дух."

Това вече стана факт в Уест Хям с идването на Карлос Тевес и Хавиер Масчерано, докато в Уигън повече футболисти напуснаха, отколкото дойдоха. Трансферите на Паскал Шимбонда, Джими Булард и Джейсън Робъртс оставиха огромна дупка на "JJB" в тим, който е разкъсван от контузии на основни футболисти. Пропадането на Уигън може да се обясни също и с факта, че съперниците вече се научиха как да се справят с играта им.

Стюърт признава, че "тимовете ни разкриха до детайли" по време на втория сезон на Ипсуич в елита. Същото твърди и Дейвид Уедърол от Брадфорд, който оцеля в последния кръг на първия си сезон (1999-00), но после изпадна.

"Първата година доста отбори ни подценяваха и ние ги изненадахме - спомня си Уедърол. - Но веднъж щом оцелееш, хората вече те познават и факторът "изненада" изчезва". Според него обаче ситуацията с Брадфорд е различна от тази с Уигън и Уест Хям. "При нас имаше огромни промени след първия сезон. Мениджърът Пол Джуъл напусна и според мен това е основната причина за провала ни през втория сезон. Освен това се опитахме да променим стила си на игра, а и похарчихме доста пари за известни имена. Това промени атмосферата в съблекалнята, колективния дух и отношението към работата. Впечатляващо беше, че не постигнахме нищо".

Брадфорд, също като Уест Бромич през 2005 г., финишира едно място над изпадащите при първия си сезон, но 12 месеца по-късно се провали. В този смисъл изпадането през втория сезон не е изненада. По-различен е случаят с Мидълзбро под ръководството на Брайън Робсън през 1997 г. Боро завърши 12-и през 1996 г. и инвестира солидно на пазара. Затова връщането в Първа дивизия не бе прогнозирано за Клейтън Блекмор и съотборниците му. Според него умората е оказала силно влияние, но е имало и прекалена самоувереност.

"Всичко се свеждаше до последния мач в Лийдс. Ние бяхме изиграли много мачове, включително два финала за купите. Драмата ни дойде малко повече. Спомням си, че Жуниньо изглеждаше твърде уморен, а той бе играч, който може да реши даден мач. Въпреки всичко смятам, че имахме читав състав и ако бяхме оцелели онзи сезон, щяхме да направим доста", спомня си Блекмор.

В Уигън и Уест Хям трябва да си извлекат поука още сега, ако не искат да последват съдбата на тези отбори.

Провалите през втория сезон

От 35 отбора, влезли във Висшата лига от създаването й, 17 са изпаднали през първия сезон, а 4 - през втория.

Мидълзбро
Година     Място
1996         12
1997         изпада

Брадфорд
2000         17
2001         изпада

Ипсуич
2001         5
2002         изпада

Уест Бромич
2005         17
2006         изпада