Малцина са треньорите с толкова интелигентен вид. И въпреки това несполуката го настигна и на най-големия клубен финал - този за Шампионската лига. Преди това изгуби решителните срещи за КНК срещу Вердер и за УЕФА срещу Галатасарай. Независимо от този "Голям шлем на малшанса" харизмата на Венгер като човек, който успя да въведе кадифения футбол в родината на високите скорости и безпардонните сблъсъци, е безспорна.

Специално за "Топспорт" Венгер отговори на доста въпроси на двете пресконференции преди и след финала Барселона - Арсенал (2:1) и в малкото време, в което успяхме да го отделим от плътно следващата го охрана. Венгер сподели впечатления и конкретно за Димитър Бербатов и трансфера му в Тотнъм.

- Г-н Венгер, като български вестник "Топспорт" се интересува доколко вие и Арсенал се интересувахте от Бербатов?

- Ще ви излъжа, ако кажа, че нямаше интерес към вашия даровит футболист. Знаете, че залагам на атракцията във футбола. А тя идва с головете. Бербатов е отличен голмайстор. За център-нападател е естествено да играе с глава. Това много се харесва на англичаните. Но на мен като французин ми импонира и неговото отлично владеене на топката с крака. В последно време рядко се среща футболист, който играе толкова изтеглен напред и да е добър финтьор.

- В крайна сметка имахте ли конкретен интерес към него?
- След като той е вече футболист на Тотнъм, явно няма смисъл да говорим.


- И все пак?
- Да приемем, че е имало някакъв интерес от нас. Но в крайна сметка не се получи.

- Съжалявате ли?
- След като един футболист не е могъл да дойде при нас, не виждам причини за това. Но във всеки случай Бербатов щеше да пасне на новия Арсенал. Сега нашите защитници ще трябва да пазят
Бербатов с четири очи в основното ни дерби с Тотнъм. Така стоят нещата, какво да се прави!

- Споменахте новия Арсенал. Много български фенове на английския футбол и на "топчиите" се питат как виждате този нов Арсенал?
- Ще започна отзад напред. Денис Бергкамп е много голям футболист. За "Хайбъри" той представляваше цяла епоха и ще остане такъв за всички ценители на играта. Колкото и да ми е мъчно, но с Денис свършва една епоха в Арсенал. Убеден съм, че Тиери Анри, Сол Кембъл и Йенс Леман ще бъдат мостът между двете поколения. С имената на Фабрегас, Ебуе, Ван Перси, Сендерос, Фламини, Клиши свързвам новата ера в отбора. Това са момчета, които искат да жънат успехи с Арсенал.

Виждате, че младок като Тео Уолкот е извикан в националния тим на Англия. Ашли Коул, който е на 25 години, също е утвърден национал. Рейес също придоби опит. Искам отделно да кажа няколко думи за Робер Пирес. Той ми бе верен играч през цялото време, заедно с него преодолявахме трудностите, докато Арсенал направи своя стил на игра.

Ако той реши да си тръгне, няма да го спра. С него ще останем приятели. Смея да  твърдя, че ако един ден реши да бъде треньор, ще бъде измежду най-големите, защото Пирес разбира отлично футбола.

- По ирония на съдбата ще изграждате новия Арсенал на новия "Емирейтс Стейдийъм"?
- Духът от "Хайбъри" трябва да се пренесе там и аз съм сигурен в това. Стадионът няма да е далеч от старото място. Традициите да се ходи на мач в тази част на Северен Лондон ще бъдат запазени. Бъдете сигурни, че пак ще гоним финал в Шампионската лига.

- Ако търсите финала отново, означава ли, че пак както през отминалия сезон ще зарежете шампионата и двете купи в Англия?
- Вярно е, че преди години, когато отпадахме рано, се борехме на много фронтове. Печелехме титли в Англия, но някак си наивно и с лекота губехме мачовете в Шампионската лига. Вярно е, че този сезон се концентрирахме повече върху представянето ни за купата на европейските шампиони.

След като победихме Реал в Мадрид и особено след като елиминирахме трудния тим на Ювентус, вече виждах финала. Затова и болката от загубата е голяма. Не искам да говоря за съдията, но е истина, че след изгонването на вратаря Леман ни се промени коренно тактическият план. Трябваше предимно да се защитаваме. Бяхме на петнайсетина минути от сбъдването на една голяма мечта. Сигурен съм, че догодина с Анри ще я изпълним.

- Вие загубихте финалите и в другите два турнира - за КНК и за УЕФА!
- Какво да се прави! Но съм инат и ще продължа, докато спечеля най-големия. Боли ме за загубата от Галатасарай след дузпи в турнира на УЕФА. А за финала за КНК през 1992 г. срещу Вердер в Лисабон, ако си спомняте, имахме психологически проблеми. Тогава ден преди нашия мач на финал за купата на Франция една от трибуните на стадион "Фуриани" в Бастия се срути и загинаха много хора. Аз и моите момчета от Монако бяхме част от целия френски народ, който изживя болезнено случилото се. Без да се оправдавам, но това ни се отрази на психиката и логично загубихме с 0:2.

- Как приехте публиката на "Стад дьо Франс" и дали тя бе разделена в пристрастията си между своите идоли Анри и Роналдиньо?
- Нормално е фокусът да бе съсредоточен върху двете мегазвезди. Още повече че Анри е роден в Париж, а Роналдиньо игра с фланелката на Пари Сен Жермен. Струва ми се, че ние имахме по-голяма поддръжка. Когато Арсенал тръгваше в атака, по-голямата част от стадиона бе за нас. Свързвам това прекрасно съоръжение с националния отбор. А когато стане въпрос за Франция, винаги се сещам как от федерацията ми предлагаха да поема представителния тим, но все не улучвахме момента, в който да постигнем взаимно съгласие.

- В този смисъл смятате ли, че Доменек е прав, като не повика за световното първенство в Германия Робер Пирес и Людовик Жюли?
- Аз не мога да говоря от името на Реймон Доменек. Той така е преценил, така е решил. Мога обаче да изкажа собственото си мнение. Робер направи много силен сезон в Арсенал. В много от мачовете и в Европа, и в Англия оказа решаваща роля. Същото мога да кажа и за Жюли. Той израсна много от Лион през Монако и сега в Барселона. Самият факт, че стана европейски клубен шампион, е достатъчен.

- Как виждате Франция на предстоящия мондиал?
- Ще стискам палци отборът да повтори успеха си от 1998 година и да стане световен шампион.

- А бъдещето на новия Арсенал?
- Ще продължавам да упорствам, докато стана европейски клубен шампион с "топчиите"!