От днешния брой вестник „Топспорт" стартира поредица под името "Кървав спорт", посветена на футболното хулиганство. Онзи ден именно привърженици на грандовете ни Левски и ЦСКА предизвикаха бой с полицията по време на протестите пред парламента в центъра на София. Проблемът не е нов нито за България, нито за света като цяло. Вероятно тази поредица няма да намери отговор на въпроса защо се случва това, но поне ще се опита да запознае читателя с манталитета на футболните хулигани в света. Във всеки отделен материал ще се спираме на различна държава, известна с бруталността на местните фенове.

Напълно очаквано и естествено започваме с Англия - родината на футбола, а може да се каже, и на хулиганството.

17 юни 2000 година, Белгия, Шарльороа. Срещат се Германия и Англия, групова фаза на европейско първенство по футбол. Рискът е голям, защото искащите да видят мача са десетки хиляди, а местата на стадиончето - "едва" 20 000. Какво повече може да иска футболният фен и най-вече хулиган, който обича рисковите ситуации? Двата най-непримирими съперника на футболния терен в Европа, два отбора, готови да посегнат към титлата. Всичко в Шарльороа е готово за празник.

Но... вместо това на площада пред кметството и в съседните улички летят столове, бутилки от бира се търкалят по улиците, чупят се старателно подредени витрини, стотици са арестувани, десетки в болници. На терена резултатът е 1:0 за англичаните, а техен герой е Алън Шиърър. Малко по-късно и двата отбора безславно напускат надпреварата. Но на кого му пука? Нали се е състояла голямата битка на титаните, но не на терена, а по улиците. Кой се интересува от футбола? Всички говорят само за едно. Те са тук, завърнаха се!

Кои са те? Футболният кошмар на Европа - англичаните. Съвсем в страни остана версията, че боят е предизвикан от фотограф, който е платил на британците, за да почнат да мятат столове. По-скоро това е един добре дошъл повод на вандалите да пуснат кръв. Какъвто те така и биха си намерили...

Как всъщност започва да се лее кръв заради футбола? Трудно е да се даде точна дата на старта на отприщилия се гняв, който и до днес продължава да властва по стадионите. Невъзможно е да се обясни защо се стига дотам.

Ако някой търси корените на хулиганството по английските стадиони в последните 20-ина години, то той не е наясно с нещата. Хулиганството съществува, откакто има и футбол като цяло.

Годината е 1885-а. Играе се обикновен приятелски мач между Престън Норт Енд и Астън Вила. Двубоят си свършва с кротко 5:0 за първия футболен шампион на Англия, а именно - Престън. След мача обаче започва анархията. Двата тима се бият с камъни, пръти и каквото намерят.

Един играч на Престън изпада в безсъзнание. След като виждаме този бой между играчи, какво остава за феновете... В началото на XX век случаите започват да зачестяват, настава истинска криза.

Глобалните проблеми в света като цяло обаче са сериозни и в периода около двете световни войни няма кой знае какви футболни инциденти. Интересен феномен е, че колкото повече нараства популярността и тежестта на футбола в социален план, толкова по-брутални стават самите хулигани.

В духа на тази явно изразена тенденция напълно естествено започват да се засилват вандалските прояви през 50-те и 60-те години. Оформят се част от големите съперничества - Ливърпул срещу Евертън, Манчестър Юнайтед срещу Лийдс, Милуол срещу Уест Хям.

Популярни стават множество здрави битки в града на Бийтълс между „сини" и „червени". Не случайно по-късно именно магичните фенове от трибуната „Коп" ще бъдат замесени в едно от най-ужасяващите събития в историята - трагедията на Хейзъл на финала за КЕШ между Ливърпул и Ювентус в Брюксел.

Заслужено внимание трябва да се обърне на лондонските „фирми". Сред тях най-голямо впечатление правят феновете на Милуол - тима от Кучешкия остров, и Уест Хем. Може би не най-големите тимове в Англия, дори и в Лондон, но определено с безкрайна история в създаването на неприятности. Най-здравата фирма на Милоу се нарича Bushwackers, а на Уест Хем - Inter City Firm. Бруталността на двете фракции става пословична, шумът на техните стадиони е способен да оглуши всеки. Не е случайно, че именно тези фенове са използвани в редица игрални филми за хулиганството. Фактът далеч не е случаен.

Датата е 18 октомври 2004 година. Ливърпул гостува в Лондон на местния Милоул в мач за Купата на лигата. На пръв поглед нищо особено - ниско разряден тим срещу един от грандовете. 3:0 на терена за мърсисайдци. Само че по трибуните и улиците преди и след двубоя ври и кипи. Фенове на Милоул пеят песни за „Хилзбъро" в Шефилд, където през 1989-а на полуфинала за Купата на Англия с Нотингам при срутване на трибуна загиват 96 фенове на Ливърпул. Бруталност в песните, бруталност и по трибуните. Заформят се мощни сбивания.

Фенове се млатят не само помежду си, но и с полицията. Ден по-късно отново се лее кръв. И отново в Лондон. И отново става въпрос за добри познайници - Уест Хем и Челси се изправят на „Стамфорд Бридж". Пак има мелета, бой с полицията, засади след двубоя. Англия е настръхнала. Дали цялата нация не се връща към ужасните времена на побои и насилие? Дали тишината на самите трибуни не е просто параван за уговорени боеве в баровете и по улиците?

Би трябвало всички да са си взели поука от „Хилзбъро" и „Хейзел" преди това. Едва ли има някой, който не знае за тези случаи, но ако все пак се намират такива, да им припомним.

Фенове на Ливърпул се сбиват с италианци, тифози на Ювентус, на финала за КЕШ през 1985 година. Резултатът? 39 души загиват, повечето от които италианци. Финалът все пак се играе, защото Юве иска това да стане. И италианците печелят КЕШ с гол на Мишел Платини от дузпа, свирена за падане на Збигнев Бониек извън пеналта.

Английските тимове са изхвърлени от Европа за 5 години. За да възкръсне споменът за тази трагедия 4 години по-късно, когато изтича наказанието на английските тимове. В Шефилд, както стана дума, загиват 96 души.

90-те години бележат тенденцията явните хулигани да се заменят с така наречените „кежуъл" привърженици.

Смисълът на всичко това е ваденето от арсенала на привържениците на всякакъв вид артикули. По този начин се цели тяхното сливане с тълпата. Тази мода залива Европа. По-късно нещата се променят, като феновете започват да носят артикули, но не на клуба, а на собствената си фракция. Отново англичаните налагат модата ...
Днес основният въпрос е остави ли Англия хулиганството зад гърба си? По стадионите - да. Там е като на театър. Но по улиците...

Хулиганството в Англия може би никога няма да отмре, поне докато е пресен споменът за убитите фенове на Лийдс в центъра на Истанбул. И поне докато в цяла Европа футболен хулиган е синоним на англичанин...

* Според най-популярната версия английската дума „хулиган" - hooligan, идва от името на прочутия ирландски крадец и бомбаджия Патрик Хулигън, който е изправял на нокти кралските власти в Лондон през XIX век.