Англия приключва една успешна, но не особено вдъхновяваща кампания в квалификациите за Световното първенство по футбол. Победата с 1:0 срещу Литва беше очаквана, но сякаш прекалено позната.
Предвид вече завоюваното първо място в класирането, селекционерът Гарет Саутгейт си позволи да гласува доверие на седем различни футболисти, в сравнение с обичайния си състав, сред които и двама дебютанти.
В мача обаче го нямаше въображението. Нямаше я магията.
Предсказеумо беше и представянето на състезателите, и онзи победен гол на Хари Кейн от бялата точка.
Източник: GettyImages
"Футболистите ни притежават уникална физика и страхотна подготовка в тази насока, но за съжаление сме успели да избием и последните наченки на въображение от тях", споделя Крис Уодъл, който е с цели 62 мача за националния отбор на страната си.
"Вървим в погрешна посока от Глен Ходъл насам - вече доста дълго време. Така и не успяхме да надградим отбора си от Евро 96, след което Висшата лига полетя в облаците, а за съжаление в резултат на това пострада представителният ни тим.
Не разполагаме с достатъчно опции за замяна на наличните звезди в отбора ни. "Поточната ни линия" няма дълбочина. А и става дума за прекалено много пари...
Източник: GettyImages
Академиите ни са бъкани от треньори. Специалисти за всичко. Лигавници и безкрайно обгрижване за всички. Като в детската градина. Така не става.
Физическото състояние на футболистите е удивително. Няма уморени, мързеливи и разпуснати състезатели. Всички са като струни. Но придвижваме топка напред, после още малко по-напред, след това отново, а в крайна сметка я връщаме назад. Претренирани са. Прекалено добре подготвени и школувани. Страх ги е да не загубят кълбото.
Само ако можеха и феновете на "Уембли" да сменят седалките си... Да ги върнат, за да ги заменят за различни, по-интересни. А "Хемпдън Парк" се тресеше...
Не е виновен Саутгейт. Треньорската професия върви в тази посока от години. Необходима е обаче креативност. Има крещяща нужда от нея, за да започнат да се случват нещата на терена. Изглеждаме като обикновен отбор. Като всички останали. Няма ги ярките индивидуалности, които да поведат останалите. Които да нарушават правилата и да създават, а не само да изпълняват.
Източник: GettyImages
Хората са седнали на трибуните. А искам да чувам как седалките се прибират плътно назад и всички стават. Скачат на крака от радост. Това със сигурност не е нещо, което ще може да се промени за една нощ. Но искам да се случи - днес, утре, след година - когато и да е.
Беше наистина жалко да чуем как Саутгейт признава, че е включил в състава си състезатели, за които не е уверен, че разполагат с достатъчния капацитет, за да присъстват в националния отбор. Сякаш, че селекционерът се опитваше да се извини предварително, за нещо неприятно, което ще последва. Да речем на финалите в Русия...
Англия разполага с най-добрите фенове на света. Крайно време е те да започнат да остават доволни след мачовете на отбора. Впечатлени и щастливи. Тогава биха били и по-толерантни към напускащите стадиона с Ролс-Ройс или Бентли звезди. А сега не са.
Трябва ни по-голям заряд. Трябва ни блясък. Така и не успяваме да се освободим от оковите на познатата си, скучна игра. Защо "блестяхме" през 90-те? Защото Газа сякаш имаше памук в ушите си и никога, наистина никога не слушаше съветите на никого", добавя още Уодъл.
Източник: GettyImages
"Гарет Саутгейт трябва да инжектира футболистите си с увереност. Да ги накара да "оживеят" на терена. Да впечатляват с изявите си.
Феновете разлюбиха националния отбор. Тълпите малко по малко изчезват.
Как е възможно гладният за изяви и пасове към себе си Хари Кейн да не получи топката нито веднъж от дистанция? Неочаквано? Това е просто несериозно. Къде е вариативността в играта ни? Къде са различните опции?
Гарет Саутгейт има за задача не просто да ползва футболистите, които са на негово разположение, а да надгражда представянето им. Да изисква повече и да казва как това може да се получи.
Какво трябва да стори сега селекционерът на отбора? Да събере целия си щаб и заедно, един до друг, да проумеят какво точно трябва да направят, за да превърнат предвидимия си отбор в такъв, който разчита не само на точността, но и на скоростта и енергията, на фантазията", съветва друг футболен капацитет на Острова и бивша звезда на Арсенал - Мартин Киоун.
Източник: GettyImages
"Този отбор ми е толкова скучен, че честно казано предпочетох да гледам Шотландия. След само няколко минути, в които опитах да задържа вниманието си върху екрана, по време на мача със Словения, реших че животът е кратък и просто смених канала на онзи, по който вървеше срещата на Шотландия.
Само ако можеха и феновете на "Уембли" да сменят седалките си... Да ги върнат, за да ги заменят за различни, по-интересни. Сигурен съм, че голяма част от тях искаха да направят точно това.
"Хемпдън Парк" се тресеше, шотландците играеха на изключително темпо, като човек не можеше сякаш да си поеме дори глътка въздух, докато гледа какво се случва на стадиона. Защо това не може да се случва и в срещите на Англия?
Отборът се класира на световното, но не виждам конкретен повод за празнуване. Това е първият случай, в който съставът продължава на финалите толкова обезверен и без капка вдъхновение, което да предаде на феновете си.
Дори Исландия е надградила представянето си. Има го напрежението в играта им, има я тръпката. А ние действаме със скоростта на ранен охлюв. Всичко е като на забавен каданс.
Източник: GettyImages
Саутгейт трябва не само да очаква тимът му да бъде по-позитивен на терена, но и самият той да дава подходящия пример как това може да се случи.
Беше наистина жалко да чуем как той признава, че е включил в състава си състезатели, за които не е уверен, че разполагат с достатъчния капацитет, за да присъстват в националния отбор. Сякаш, че селекционерът се опитваше да се извини предварително, за нещо неприятно, което ще последва. Да речем на финалите в Русия...", загатва в днешния си коментар за Трите лъва пък бившият нападател на Англия - Крис Сътън.
Превод: Георги Петков
