През 1989 г., когато комунистическият блок започна да се срива, севернокорейците бяха над два пъти по-богати от другарите им в Китай. И после дойде китайското икономическо чудо, което предложи най-успешната формула за преход от бедност към просперитет. От другата страна на границата обаче, управляващата династия Ким реши, че няма да следва този пример, разказва Bloomberg.

Защо севернокорейските лидери - не само Ким Чен-ун, но и баща му, както и дядо му - толкова много се дърпаха да приемат промяната, е объркващ пъзел. Моделът на Пекин все пак успя да направи нещо, невиждано досега - създаде растеж, задвижавн от пазарите, интеграция със световната икономика и въпреки това запази властта на комунистическата партия.

През 2016 г. в реч пред партийния конгрес Ким все още хвалеше подхода на своята страна. Но по-скорошните му коментари подсказват промяна в позицията му. Той успя да убеди Южна Корея и да започне преговори за отваряне на държавата към инвестиции, поне в някои ограничени икономически области. И започна да говори за промяна на фокуса от разработка на ядрен арсенал към подобна на Китай "социалистическо-икономическа конструкция".

Дали това представлява искренна промяна в позицията му или само тактическо отдръпване, изправен пред санкциите, които намалиха търговията с Китай с над 60% през първото тримесечие, няма как да знаем със сигурност. Знаем обаче, че Ким и семейството му отдавна виждат отварянето на държавата като значим риск пред властта им. И според Андрей Ланков, чест посетител на Северна Корея, който е учил в Пхенян, истината е брутално простма: "Ако правителството на Северна Корея бе въвело същите реформи и отвореност по подобие на Китай, партийната върхушка щеше да е мърта или в затвора".

Това е съдба, която все още може да очаква Ким - както Джон Болтън, съветник на президента Доналд Тръмп по национална сигурност наскоро му припомни, когато поиска Северна Корея да приеме ядрена сделка по подобие на тази, сключена с Либия и Муамар Кадафи през 2003 г. Самият Кадафи бе убит жестоко по улиците на град Сирте осем години по-късно. Когато Пхенян заплаши да отмени срещата, Тръмп предупреди Ким, че може да свърши като Кадафи.

И това описва пефектно ситуацията, в която Ким се намира - Параграф 22.

Точно култът към личността, който обгръща династията, прави най-очевидното решение на прехода на страната не особено привлекателно, казва Ланков, който сега преподава история в южнокорейския университет Kookmin. В Китай, казва той, Политбюро може да обяви, че Мао Дзе дун е грешал за 70% от идеите си и да прегърне частната собственост.

Но всяко намекване, че Ким Ир Сен - "Великият водач", за когото севернокорейските деца учат в училище, че почти сам е победил японците по време на Втората световна война, остава абсолютно невъзможно. Ким не може да постави под съмнение мъдростта на баща си или дядо си в държавата, която е по-скоро монархия, отколкото комунистическа.

Южна Корея е два пъти по-населена и има равно право да управлява полуострова в случай на обединение. Това прави успеха на Юга, постигнат без благословията на Ким, фактор за възможна дестабилизация на Севера и опасен за династията. Разликата между БВП на глава от населението между двете е най-големият между две съседни страни на земята - 22 пъти.

Отварянето на границите не само ще разкрие, че митологията около режима на Ким е съшита с бели конци, но и ще създаде масова миграция и икономическа колонизация. "Новият капитализъм в Северна Корея няма да бъде построен от чиновниците, а от мениджърите на Samsung и Hyundai", казва Ланков.