Инициативата "Eдин пояс, eдин път", известна като Новия път на коприната, е най-голямата цел на съвременен Китай. Именно тази огромна мрежа от инфраструктурни проекти, по които ще текат китайски стоки и инвестиции, е средството, с което Поднебесната империя смята да засили влиянието си на Запад.
За да успее в това амбициозно начинание, Пекин се обръща към древната си столица - Сиан и нов съюзник - Казахстан. Заради ключовото си географско положение централноазиатската държава е така необходимият логистичен център, откъдето китайските стоки да пътуват към Европа. Но тя далеч не е само това.
Източник: Xi’an International Trade and Logistics Park
Контейнерният терминал на Сиан
Казахстан е най-големият пазар на т.нар. вътрешно пристанище, следван от Амстердам, казва Джиа Гай, ръководител на проекти в маркетинга на Xi'an International Inland Port Multimodal Transportation.
Вътрешното пристанище е железопътният контейнерен терминал в древната столица Сиан, който се простира на 683 000 кв. м и свързва втората най-голяма икономика в света с Централна Азия.
Освен древна китайска столица, Сиан е дом на прочутата Теракотена армия и мястото, откъдето започва древният Път на коприната, по който търговците някога са пренасяли стоки между Китай и Европа.
Ключът е инфраструктурата
Източник: Getty Images
Ръководен от настоящия си лидер Си Дзинпин, Китай се опитва да възроди този канал за търговия, чрез инициативата "Eдин пояс, eдин път". Но стоките вече няма да бъдат пренасяни с кервани от камили, а ще вървят по жп релси.
Редица корпорации, финансирани предимно от Китай, се стремят да изградят необходимата инфраструктура в региона. А Пекин се надява да спечели от нарастващия икономически растеж на съседите си.
През ноември 2014 г. казахстанският президент Нурсултан Назарбаев обяви вътрешна програма за стимулиране, наречена "Светъл път".
Нейната цел е да събере 9 млрд. долара от държавни и преки чуждестранни инвестиции в инфраструктура и индустрии като агробизнеса и информационните технологии, в опит да намали зависимостта на икономиката от петрола.
"Търсенето на гуми, строителни материали, цимент, стомана от тяхна страна се увеличава всеки ден", посочва Гай.
Доставки на храни
Източник: Aiju Grain and Oil Industry Group
Завод за рапично олио в Сиан
Централноазиатската държава изнася храни за Китай. Маслодайните култури, отглеждани в Казахстан, са изложени на много по-малко замърсяване, отколкото биха били в Китай.
Железопътната линия прехвърля семената в Сиан, където те се превръщат в олио. Крайният продукт - рапично олио, което се използва за готвене в региона, се връща обратно по жп линията в Казахстан.
Този процес намалява разходите с около 20% на местния производител на олио Aiju, контролиран от държавата. Компанията има и преработвателно предприятие в Казахстан. Причината - доставките с влак са много по-евтини от въздушния транспорт и много по-бързи от тези с кораби.
"Благодарение на инициативата Eдин пояс, eдин път, Казахстан играе ключова роля в доставките на продукти, идващи от Западен Китай, по пътя до пристанището в Рига и други места.
Те работят върху това от известно време и вече започват да усещат реални резултати, тъй като страната се отваря икономически. Причината за това е Eдин ĸoлaн, eдин път", посочва Дейвид Меркел, старши сътрудник в мозъчния тръст Atlantic Council.
Интензивна търговия
Източник: Railways.kz
Казахстан и Китай търгуват все по-активно
През лятото казахстанското правителство сключи споразумение за сътрудничество с Aiju, свързано с търговията със зърно и маслодайни култури.
Като част от договора Казахстан може да достави 100 000 тона маслодайни семена в Китай и да създаде складове за съхранение на реколтата близо до общата им граница.
На границата между двете държави се намира и Хоргос - град превърнат в зона за свободна търговия, който трябва да играе ролята на ключов бизнес център. Заради облекчения данъчен режим мнозина смятат града за обикновено данъчно убежище.
Източник: China Railways
Хоргос е развит като зона за свободна търговия
Износът на селскостопански стоки от Казахстан за Китай вече се е увеличил с 7.7% през първите 4 месеца на годината до 61.6 млн. долара, а вносът на китайски стоки е нараснал с 23.7% до 51.6 млн. долара.
Стокообменът на селскостопански продукти и продукти от селскостопанска обработка между двете страни нарасна с 14.5% до 113.2 млн. долара.
"Един колан, един път дава на предприемачите много възможности", посочва Лиу Донгменг вицепрезидент на Xi'an Aiju Grain and Oil Industry Group, визирайки по-малките разходи и по-ниските такси за транзакции.
"Надяваме се, че ще има възможност да си сътрудничим с американски компании като доставчик на храни и масла", добавя той.
Вашингтон ви наблюдава
Източник: Eurasian Trade
Търговски център за казахстански храни в Китай
Вашингтон също следи търговията със зърнени култури между Казахстан и Китай. Министерството на земеделието на САЩ отчита, че износът на брашно от Казахстан за Китай се е увеличил 8 пъти от 2014 г. до 2016 г., докато този за други страни в региона се запазва или намалява през същия период.
Според американските данни казахстанското правителство субсидира маслодайни култури на 100% за метричен тон, ако се продават на съоръжения за натрошаване и превръщане в масла за по-нататъшна вътрешна обработка.
"Критиците на Eдин пояс, eдин път твърдят, че чрез тези проекти държавите ще натрупат дългове към Китай. Това обаче не е проблем за Казахстан, защото страната се откроява със собствена игра. Те могат да договорят много изгодни сделки с Китай, Русия и Европа", обяснява Дейвид Меркел.
Източник: Getty Images
Китай и Казахстан не крият топлите си отношения
Търговията със селскостопански продукти между Китай и Казахстан тепърва ще расте. Китайски инвеститори са заинтересовани да вложат 47 млн. долара в изграждането на фабрики за производство на нудели в Казахстан.
Те трябва да произвеждат по 700 тона нудели на ден, които ще бъдат изпращани в Китай. Китайските потребители искат нудели, направени от казахстанско брашно, отчитат експертите в САЩ.
Железопътният контейнерен терминал в Сиан е част от Международния търговски и логистичен парк в Сиан, който е с площ от 44.6 кв. км и е единственият вътрешен логистичен център за внос на зърно и месо, според китайското държавно списание Beijing Review.
"В началото имаше един до два влака на седмица. Сега има 3 до 5 влака седмично. Нашата цел е да имаме 2 влака на ден", разкрива Джиа Гай.
