Отдалечено и бедно, пристанището на Гуадар в Пакистан на пръв поглед не прилича на перлата в короната на мултимилиарден проект за развитие с Китай, чиято цел е изграждането на Новия път на коприната през 21 век.
Разположен на безплоден полуостров в Арабско море, Гуадар, или "портата на вятъра", дължи своя случаен избор за следващия икономически център на Пакистан на стратегическото си местоположение близо до Ормузкия проток.
Бившето рибарско село, което вече е град, ще стане предмостието за Китайско-пакистанския икономически коридор, проект за 54 млрд. долара стартиран през 2013 г., който трябва да свърже Западен Китай с Индийския океан през Пакистан, разказва AFP.
Източник: Pakchina.pk
Коридорът е един от най-големите проекти в стратегическата инициатива на Пекин "Един колан, един път" (Новия път на коприната), включваща мрежа от пътища и морски маршрути, в които участват 65 страни.
Инициативата, финансирана от Китай, има за цел да свърже страната с Африка, Азия и Европа чрез огромна мрежа от пристанища, железопътни линии, пътища и индустриални паркове.
Но за Пакистан участието в проекта представлява огромно предизвикателство. Страната е измъчвана от слаби институции, обичайна корупция и редица бунтове в райони, които трябва да приемат коридора.
Източник: Gwdar Central
"Това пристанище ще помогне на Пакистан да се свърже със съседните страни. Цялата страна ще извлече ползи от Гуадар", посочва Достаин Хан Джамалдини, ръководител на пристанищната администрация в Гуадар. Но "първите, които ще извлекат полза от това пристанище, ще бъдат хората в Гуадар".
Въпросът за икономическите дивиденти е изключително чувствителен в богатия на ресурси Балочистан - една от най-бедните и несигурни провинции в Пакистан, която от десетилетия е арена на сепаратистки бунтове.
От началото на проекта бойците многократно са нападали строителните обекти, а техни мишени са главно китайските работници.
Източник: Gwadar Central
Проектът включва първото дълбоководно пристанище в страната, зона за свободна търговия и 50 километра докове. "Пристанището в Гуадар не е китайско, силният ни партньор е китайски и ние оценяваме смелостта им", казва Джамалдини. "Те дойдоха в Гуадар, когато никой не приемаше идеята да дойде и да ни посети", разказва ръководителят.
Оспорвана територия
Китай от години наблюдава Гуадар. Пекин финансира по-ранен проект за изграждане на пристанището преди 2007 г., който по-късно е ръководен от сингапурска група. Но след последвалите пристъпи на несигурност, сингапурците го връщат на китайците през 2013 г.
Амбициозният коридор далеч не е популярен в региона. Индия не крие резервите си спрямо този инфраструктурен проект, който преминава през спорната територия на Кашмир.
Източник: Pakchina.pk
Този месец министърът на отбраната на САЩ Джим Матис изрази опасения по въпроса, предизвиквайки ожесточена реакция в Пакистан и мнения, че Вашингтон се опитва "да сдържа Китай" в полза на стария враг Индия.
Отвъд дипломатическите опасения, сигурността остава ключов въпрос в Гуадар, посочва бригаден генерал Камал Азфар, който ръководи "Бригада 440" - звено за сигурност, създадено да защитава проектите и персонала, свързани с бъдещия икономически коридор.
По думите му враждебни сили се опитват "да спрат или забавят" проекта. Има съмнения, че Индия тайно подкрепя бунтовниците, които са враждебно настроени към проекта.
Източник: Pakistan Navy
Районът също така няма вода и електричество. Разработчиците се надяват този проблем да бъде решен с помощта на язовирите и инсталациите за обезсоляване, предвидени в плана.
Чиновниците се притесняват, че полуостровът ще стане жертва на спекулации с недвижими имоти. Цените на имотите в близост до пристанището се удвоиха между 2014 г. и 2016 г., преди да спаднат с 20%, разказва Саджад Балоч, директор на Органа за развитие на Гуадар - държавно дружество, ангажирано с прилагането на плана за развитие на района.
Въпреки обещанията за бъдещ просперитет, липсва квалифицирана работна ръка, казва Мохамед Сидик, който ръководи местната болница. Дори и с модерни съоръжения тя работи в ограничен капацитет, поради недостиг на специалисти.
Източник: Gwadar Central
Китайски квартал
В Гуадар икономическата активност, стимулирана от изграждането на икономически коридор, остава ограничена. По време на скорошното посещение на AFP в пристанището е закотвен един самотен товарен кораб. Според пристанищните власти оттам минават едва 3 или 4 кораба месечно.
Магистралата, водеща към обекта, все още е недовършена.
Около 300 китайци, работещи по различни проекти, живеят в сглобяеми къщи на самото пристанище в т. нар. китайски квартал. Но те си позволяват да излязат навън единствено с въоръжена охрана.
Източник: Pakchina.pk
Самият град, с население от около 100 000 души, които се очаква да се увеличат десетократно до 2050 г., от поколения разчита на риболова и занаятчийското строителство на лодки.
До 50 000 души, предимно рибари, могат да бъдат "постепенно" преместени, за да направят път за проекта, като бъдат прехвърлени на ултрамодерния кей, разкрива Балоч.
Създадените нови работни места ще бъдат предназначени първо за жителите на Гуадар, после за тези на Балочистан и после за хората от всички части на Пакистан.
Източник: Gwadar Central
Въпреки това, малко от местните жители са наети на пристанището, разказват някои от тези, които строят лодки на близкия плаж. "Надяваме се да получим работа там", казва Джунеид.
За други това е шанс да се поправят грешките на миналото подчинение. "Провинция Балочистан трябва да получи максимални ползи вместо външни лица", казва 47-годишният Абдула Усман, социален работник.
"Ще бъде жалко, ако местните балочи не се възползват... това би довело до удължаване на продължилите няколко десетилетия лишения", предупреждава Усман.
