ЦСКА игра чудесно, но загуби гостуването си на Лудогорец в понеделник вечер по ред субективни причини. По горещите следи на дербито в понеделник вечер могат да се направят три извода, които ясно проличаха на "Хювефарма Арена" в Разград.

Първият е, че армейците едва за втори път през този сезон направиха много силен мач. Предишният такъв случай бе при победата над Базел в София, когато швейцарците бяха обезличени на националния стадион. При гостуването си на монополния първенец 31-кратните шампиони показаха нещо, което твърде рядко виждаме от тях от месеци насам, а именно амбиция, вдъхновение, страст, битка и нелоша колективна физиономия. Очевидно е, че треньорът Саша Илич, за разлика от някои от своите предшественици, сериозно работи със състава и като индивидуалности, и като ансамбъл. Освен това той не робува на имена, схеми и титуляри.

Върти единайсеторката според конкретния си тактически план и може да се каже, че някои от играчите, макар и плахо, започват за показват развитие. Най-голямото достойнство на Илич от все още непълните впечатления от неговата работа е това, че той има идея за начина, по който се развива съвременния футбол. Дори при неуспешни мачове ролята на треньора си личи. Сърбинът не подскача а ла Мауриньо край тъчлинията, но с просто око се вижда, че държи юздите и конците на своя тим и се налага като най-важния фактор в него.

Вторият извод от дербито в Делиормана е, че съдбата и съдията препънаха ЦСКА, тъй като точката бе минимума, който армейците заслужаваха да вземат от своята визита. Те загубиха най-силния си мач в първенството за цялата календарна година, но е редно да се отбележи, че преди това постигнаха победи в двубои, в които се представиха откровено под нужното ниво и не надиграва съперника. Затова и футболът притежава неповторима магия.

Тук е моментът обаче да се отклоним от магията и да отбележим, че у нас ВАР не е никакъв господар на справедливостта, а е приведен слуга на Статуквото. И Георги Кабаков, и неговите колеги от "тъмната стаичка" в Разград очевидно са били наясно как трябва или как не трябва да завършва двубоя между Лудогорец и ЦСКА и затова направиха всичко възможно и невъзможно за да добутат мача до "правилния" резултат. На много места в Европа хората са пропищели от четвъртия съдия, наречен ВАР, защото колкото и началниците да се крият зад високите технологии, то монтажа и режисурата в крайна сметка се извършват от хора - тоест от субективния фактор. А той винаги следва обективните обстоятелства. Казано по нашенски - ВАР е господар на келепира, а реферите са уникални майстори на игрите с белязани карти.

Третото обстоятелство, което си заслужава да се изтъкне след добрата игра на ЦСКА и оценката на съдийството и ВАР, е причината Лудогорец не за първи път да се измъква от трудна ситуация, след като само преди месец по този начин спечелиха и суперкупата на България срещу Левски. Обяснението отново води към субективния фактор, както е и при съдийството. А именно - абонираните първенци имат реално по-висока класа от своите съперници. Те купуват скъпо струващи за родните стандарти футболисти с безспорни базови умения, които в ключови и напрегнати двубои правят разликата. ЦСКА от своя страна създаде 6-7 ситуации за гол, но така и не успя да се възползва от тях, за да достигне поне до точка. В същото време домакините изстискаха максимума от един мач, който в никакъв случай не заслужаваха да спечелят. Но както бе засегнато и по-горе футболът е спорт, при който се броят голове, за разлика от други, където победата идва на база натрупани точки и показани умения.

Като говорим за психологически фактори, субективни намеси и извън футболни обстоятелства, трябва да си дадем сметка и за нещо друго. Хората със свирка в уста, които са предпоставени по всякакъв начин да отсъждат само в едната посока, не са глупаци и много добре са калкулирали публичния фактор. След бойкота на организираните фенове на ЦСКА свирчовците изобщо не се безпокоят от натиска от трибуните и извън тях и затова могат още по-смело да безчинстват срещу 31-кратните шампиони. На другия полюс е ситуацията на "Герена", където и фенове, и ръководство непрекъснато натискат БФС, съдии, съперници и всеки срещнат за своята кауза. Буквално заплашват с физическа саморазправа, но не се намират органи, които да се сезират по този въпрос. Затова и се случи скандалната амнистия след изстъпленията на сините екстремисти по време на вечното дерби. Така че бойкотиращите фракции от фенклуб "Сектор Г" трябва да си дадат сметка, че оставят своя отбор на практика беззащитен срещу тоталната агресия срещу него.