България и Барселона той е със статут на божество, помним го с невероятните му голове и сприхавото, непримиримо отношение на терена, но и с пламенния му темперамент, който може да се изкове само в тази част на нашите Балкани. В Барса той беше Ел Пистолеро (да, много по-рано, отколкото някой изобщо беше чувал за Луис Суарес), в България получи прякора Камата заради неудобния си характер и беше украсен с това "лудо" его, в положителен смисъл, който само истинските футболни гении и романтици имат най-добрата игра в света. Защото как да се опише човекът, който танцуваше на терена с невероятна лекота и поразяваше мрежите, докато златната верижка стърчеше изпод фланелката му, който унищожи световния шампион на Германия на четвъртфиналите на световното първенство с чуден гол от свободен удар, а след това каза как това е била "доста лесна победа"? И то в момент, в който милиони негови сънародници в България празнуваха възторжено полуфинала на световното , а той се превърна в легенда. Накратко - сериозно лице. Златан Ибрахимович, който, спокойно можем да кажем, е негово копие в този сегмент, би завидял на знаменитите му изказвания, 30 години по-късно. При спечелването на "Златната топка" за най-добър футболист през 1994 г. той каза с разпознаваема усмивка на лицето си: "Има не един, а двама Христо. Единият е горе на небето и е умрял за нашите грехове, а другият играе за Барселона и също прави чудеса, само на земята". Знаеше какви реакции ще предизвика, но това беше по-силно от него. Защото е Христо Стоичков. Легендата, дяволът на терена и един от най-великите европейски футболисти за всички времена, отдели време да коментира предстоящия мач между Цървена звезда и Барселона в Шампионска лига, както и ситуацията в сръбския и европейския футбол, в ексклузивно интервю за Sportal.rs от далечна Америка.
Колко се е променил футболът от времето, когато вие доминирахте на терените в Европа?
- Страшно много! И не само на терена, но най-вече около него. Светът е друг! Сега социалните мрежи са сe превърнали в епицентъра на футбола. На живота! Интернет дава огромна възможност на звездите от терена да имат пряк достъп до феновете. Дори аз днес имам мой профил и контактувам активно с хората. В дадени моменти излизах от играта заради некоректни играчи, после отварях пак профилите и влизах и така докато свикна. Срещу времето, прогреса и природата не се върви. Интернет промени света и футбола. Днес футболистите имат много по-модерни методи за възстановяване, за разузнаване на противници и за реклами и за... бизнес от въздуха дори. Затова бих определим моето време като една романтична епоха. Ние бяхме преходът между старите и новите времена.
Следващата сряда в Шампионска лига ще играят Цървена звезда и Барселона. Кой ще подкрепите?
- Е, този въпрос го приемам като например да ме попитате "Откъде изгрява слънцето?". Уважавам безкрайно много Цървена звезда, но няма как да предам отбора на моето сърце. Имах честта и привилегията да съм част от Дрийм тима на Барса и голмайстор на националния отбор на България преди 30 години, когато ликувах със "Златната топка". Спечелих пет титли в Испания и имах за треньор великия Йохан Кройф. Барса е дълбоко в моето сърце и няма как да не се радвам на успехите на Ханзи Флик и неговия отбор. Сега съм щастлив не толкова от победата в Ел Класико срещу Реал. Тя нито е първа, нито ще е последна. Щастлив съм, че Барселона показа на света колко важно е да имаш работеща школа. "Ла Масия" е еталон. "Ла Масия" е съкровищница, от която се вадят диаманти. Академия за голям футбол, която показа, че дори в днешния тотално комерсиален свят може да успееш без да хвърляш луди пари за чуждестранни звезди.
Какво е вашето мнение за Цървена звезда като клуб?
- Цървена звезда е гордост за Балканите. Както и Стяуа, разбира се. Това са двата отбора със звезда на гърдите, които успяха да станат европейски шампиони. Цървена звезда ми прилича на Барселона - и в двата клуба обичат да градят свои звезди и имат невероятна и вярна публика.
Имате много приятели в Сърбия, следите ли сръбския клубен и национален футбол?
- Не само, че имам, но и... не мога да ги изброя. И ще ви доверя - независимо къде ги срещам всички те накрая ме канят на дюлева ракия в Белград. Затова с този провокативен въпрос ме хвърляте в капан - да не обидя някого, когото няма да спомена. Разбира се, на първо място Цървена звезда се олицетворява с Драган Джаич. Гледал съм го като малък и съм му се възхищавал. Целият отбор от финала за КЕШ през 1991 година ми е пред очите. С почти всички от тях съм приятел. Треньорът Люпко Петрович беше направил сплав от най-добрите на бивша Югославия. След това маестрото на сръбския футбол работи много успешно и в България. У нас е неговата биография със специално обръщение към мен. Чел съм я и си я пазя като ценен трофей при наградите у дома.
Кой е най-добрият сръбски футболист, когото сте гледали или срещнали на терена?
- Най-много спомени имам от Пикси Стойкович. Невероятен футболист. Яд ме е, че не успя да направи повече като треньор на Сърбия на Евро 2024. Също така и Предраг Миятович. Били сме съперници на терена с Барселона и Реал. Много го харесвам и ми е много добър приятел. Как казвате вие - славен момак!
Какви са вашите спомени от снимките на клипа за песента "Цяла нощ пия, приятелю" с Мирослав Илич? Сцената с вас двамата в екипи е впечатляваща.
- Футболът и музиката вървят ръка за ръка. Досега говорих за славни колеги, сега ме пращате при славни приятели. Вярно е - с Мирослав Илич сме пили цяла нощ. И да ви кажа - издържа! Скоро обаче не съм го проверявал, но го планирам.
Мирослав разказва, че е искал да ви доведе в Цървена звезда. Знаете ли за тази история и колко реалистична е тя?
- Имаше интерес и покана. Но нямаше как да се случи. Аз бях в Барселона при великия Йохан Кройф. Играх с едни от най-добрите футболисти в света, сега някои от тях са и сред най-известните треньори. Аз съм тръгнал от ЦСКА, най-великия български отбор. И винаги съм носил звездата на гърдите си. Такава има и Цървена звезда. Но никога не е имало реален вариант да играя за "звездашите". Но пък ще ви разкажа едно култово за мен преживяване на "Мала Маракана". Есента на 1996-а. Играем реванш в евротурнирите след 3:1 за Барса в първия мач. В отбора съм тогава с новобранеца Роналдо, преди да стане Феномена. Излизаме и по време на загрявката публиката ме приветства и аплодира. Викам му "Виждаш ли, момче, какво става, а? Много хляб има да изядеш, докато те посрещнат така". Почна обаче мача и 90 минути така мощно ме псуваха и освиркваха от трибуните, че ме беше ад. И когато съдията свири край при 1:1 пак започнаха да ме приветстват навиячите. Чудо някакво, което никога няма да забравя.
Как виждате футболния отбор на Сърбия и Пикси като селекционер?
- Надявам се да успее. Да удържи фронта. На Балканите силно обичаме и силно мразим. Темперамент. Балканци. Самото класиране на Евро 2024 беше голям успех и породи големи очаквания към репрезентацията. И после силно недоволство от ранното отпадане. Този филм България го игра на Евро'96 и беше гадно за всички. В случая Пикси ми е приятел и се надявам да успее да класира отбора и на световното след две години. Той има славата на роден победител и вярвам, че добрите резултати с него тепърва ще дойдат.
Когато бяхте тийнейджър, е известно, че много хора в България бяха привлечени от нашата музика и спорт. Кои бяха любимите ви играчи от бивша Югославия, когато бяхте млад?
- Първо ще ви кажа, че ако имаше Югославия през 1992-а за мен отборът щеше да стане европейски шампион. Така го мислех тогава, така мисля и сега. Колкото за звездите от 80-те, които гледах като млад най-много ме впечатляваха Сушич, Заец, Катанец и Джуркович... Все екстра класа футбалери. Помня и драмата в Сплит, когато Югославия ни победи с 3:2 в последната минута и се класира на Евро'84. Също и как ние ви бихме с 2:1 в София и отидохме на световното Мексико'86 след два страхотни гола на моя голям приятел Пламен Гетов. Това животът, това е футболът. Радост и тъга. И спомени. Щастливец съм, че за мен много повече са хубавите моменти. Поздрави на Сърбия!
waterloo
на 04.11.2024 в 18:57:55 #17Като играеше в Пловдив съотборниците на Христо Стоичков го наричаха Кучето. Като отиде в ЦСКА "старите пушки" му лепнаха прякора Селяка. В Испания беше известен с прякора си Мамата, а в Барцелона като ел Пистолеро.. После преди световното а и след това журналистите го бъзикаха с прякора Модерния ляв. Кой му прикачи прякор Кюрда не мога да кажа, но като такъв е известен и до днес не само сред левскарите, но и извън София. Когато пусна прочутите си интервюта, че България нищо не му е дала и иска да мре в Каталуния, му се лепна прякора Каталунеца. А когато наруга привържениците на ЦСКА и ги нарече "тюфлеци и цървули" те му пришиха прякора Каталунския цървул. Прякора Камата си е лично негово творение, защото така му се повдигна още повече самочувствието. Подобно на оня Учиндолски пишман-шоумен с герба си, и Стоичков (или някой негов блюдолизник) му лепнаха тази - кама! Въобсще гербове и прякори на хладни или огнестрелни оръжия са присъщи на селяни с душевни комплекси! ---
kaspacho
на 04.11.2024 в 16:38:01 #16Стоичков е Най, Най - успешният футболист в България. Само Иван Колев освен него има номинация за златна топка и то играещ в България. Водния може да даде още някой, ако помни.
waterloo
на 04.11.2024 в 16:26:10 #15filo-123 на 04.11.2024 в 14:16:32#9 Интервю с Христо Стоичков от 04.11.2024 г.: "Аз съм тръгнал от ЦСКА, най-великия български отбор. И винаги съм носил звездата на гърдите си", КЗЛ ! =========================================================================== Поредното свинско изпражнение filo-13 с поредната простотия. Че боК Ицо си е прост е отдавна общоизвестно, но да не знае че е тръгнал от пловдивския "Марица" идва малко в повече! Добре че поне тези глупост не e казанa от него!
waterloo
на 04.11.2024 в 16:18:33 #14Анадолчо Алиеф извади свинската си зурла от кюлотитее на осемененазта от случаен м@нгал мургава шосейна труженичка изср@ла го в ктайпътна канавка, но не пожела да сподели с форума възторжена телеграма на армейските спортисти през 1950 година Телеграмата на обединените армейски спортисти до трудещите се от град Сталин: " Скъпи другари, приемете нашия армейски привет по случай историческото ви Решение да преименувате древния си град като му дадете името на великия Вожд и водител на световния пролетариат, наследника на Маркс, Енгелс и Ленин, неуморния борец за мир и благоденствие на всички народи по земята, нашия любим Йосиф Висарионович Сталин!"
waterloo
на 04.11.2024 в 16:07:32 #13Арменската зурла Гарабед да си гледа фактурите и да не се занимава със суджуци.
grizzlybear1948
на 04.11.2024 в 14:52:10 #12Минавам набързо да подхвърля един суджук на Педерло, Гъчо и Владко розовата пантера!
komsomoletz
на 04.11.2024 в 14:45:33 #11Nai uspeshen BG fotbolist no e тръгнал ot Maрицa Plocvdiv
anatoli-iliev-zq4YalqR
на 04.11.2024 в 14:24:28 #10Най великия ....БОЖЕСТВЕН .. с ЧЕРВЕНОТО сърце покорителя на Европа ...ХРИСТО СТОИЧКОВ !! Да не забравяме , походът към Европа тръгна с неговото идване в Барса и заедно с Куман го изкачиха ...на върхът !! За разлика от нЕкои *** които занесоха през1953 г бюста на Сталин на Мусала и направиха същото преди 3 години като занесоха бюста на ТИКВАТА !! Кой за какво е роден !!?? Феновете им в повечето са с нивото но развитие на торния червей и никога на видяха вина в себе си -все другите им виновни !!
filo-123
на 04.11.2024 в 14:16:32 #9Интервю с Христо Стоичков от 04.11.2024 г.: "Аз съм тръгнал от ЦСКА, най-великия български отбор. И винаги съм носил звездата на гърдите си", КЗЛ !
argile-rovain
на 04.11.2024 в 13:34:06 #8Ееее, червени богове, цялата земя пред Вас на колене!
09.09.16
на 04.11.2024 в 13:19:33 #7Той се отрече от майка си, баща си и брат си, нормално е да е забравил от къде е тръгнал
waterloo
на 04.11.2024 в 13:17:57 #6Интервю на Христо Стоичков пред списание "Мах" 2007 година. Обиден ли сте на България? - България ли? България нищо не ми е дала като държава. България какво ми е дала на мен? Нищо. Аз я напуснах много малък. Да, но тръгнахте от ЦСКА... - В ЦСКА какво?... Играл съм 5 години там, бил съм професионалист. Свършил съм си работата и съм си тръгнал. Бил съм им ненужен на ЦСКА навремето и са ме продали. Имало е хора, които са мислели за това, че нашето време в България свършва - като Добри Джуров и Боби Станков. Мислели са, че не можем да се развиваме повече като футболисти тук, защото в продължение на 5 години бяхме първи, станахме три пъти шампиони. Какво можеше повече да се случи? Не случайно, когато ние излязохме - аз , Любо, Емо, Трифон, Данчо Лечков, в клуба влязоха над 10 милиона долара по онова време. Кога ще се върнете в България? Няма връщане. Не ми е приятно да се връщам тук. =========================================================================== Откъс от интервюто на Христо Стоичков пред испанския журналист Алваро Корасон Рурал: "Аз се чувствам каталунец. Живея там, имам къща. Ще умра там. Ще ме погребат в Каталуния. Благодарен съм на Каталуния и каталунците, на запалянковците на Барселона. Така се чувствам, не мога да го променя. Бях капитан на националния отбор на България и моята лента бе знамето на Каталуния. Изобщо не ми пука какво ще кажат. Има си снимки. До последния ми мач, до България - Англия през 1999 г., носех на ръката си знамето на Каталуния",
kuropatkin_new
на 04.11.2024 в 12:12:50 #5Вчера чета коментарите - разочаровани сте от равния с Докото .....абе глупци, това си беше като за победа ама от ей такива статии няма как да го осъзнаете..... Радвайте се на всяка точица цесекари, защото трябва да се съхраним като отбор, като фенска маса, като общност.
kuropatkin_new
на 04.11.2024 в 12:10:03 #4Христе, в момента славната ни история може единствено да ни изиграе лоша услуга, ама ти нямаш акъл за 5 стотинки така че какво да ти обяснявам бе Ице.... Вместо са консолидират феновете, да ги обединиш, да ги приземиш ако трябва ти ги караш да летят в облаците а това в момента може само да навреди на отбор, на играта ни, на настроението по трибуните!
Леден Дракон
на 04.11.2024 в 11:57:13 #3"ас съм..." вие честно ли?
09866433
на 04.11.2024 в 11:56:28 #2Ас ли бе?!
filo-123
на 04.11.2024 в 11:53:20 #1Нормално е най-великия футболист да е тръгнал от най-големия отбор.