Явно Димитър Пенев отново трябва да влезе в ролята на психологически и тактически надзорник на футболистите в червени екипи. Защото поне след десетия кръг на този мрачен и тъжен за ЦСКА есенен сезон, голяма част от така наречените играчи само разнасят екипите в този цвят на победата.

Примерите с появата на пожар в подобни моменти на треньор номер едно на двадесети век в България и благотворното му влияние са многобройни. Най-пресните от тях са от две години. След като на ЦСКА бе отнет евролиценза и цесекари, които се биеха в гърдите, че са такива взеха да напускат кораба като плъхове. В един момент се яви чичо Митко и през есента на шампионат 2008/2009 отборът тръгна нагоре.

Как го прави, той си знае. В началото всички се молеха тимът ако може да е в средата на таблицата. А Пената с неповторимия си усет как да накара футболистите да вдигнат глави, изведе отбора напред. За да се яви племенникът му Любо през март 2009 и новото ръководство от "Титан" да му направят не дотам елегантен пуч, който той подмина с широка усмивка на лицето. Все пак великите са широко скроени. В началото на 2010 с Любо направиха това, което преди това той направи с чичо си.

Само че Пенев-младши бе заменен от един наемник Йоан Андоне който явно бе дошъл с уговорка да препродаде разни там Панку-вци и подобни. И отново се стигна до услугите на чичо Митко. Назначиха за треньор помощникът Адалберт Зафиров, а надзорник му бе именно Димитър Пенев. И двамата се справиха съвсем добре до края на сезона.

Ето сега, за да може ЦСКА да си вземе поне петте мача от оставащите пет кръга и да има някакъв шанс през пролетта да атакува евентуално място в четворката, е нужно Пената да надзирава тактически Гьоре. Ще се измисли някакъв вариант. Йовановски не е нито Хеленио Херера, Ринус Микелс или Жозе Мауриньо, за да се напуйчи и да го удари на гордост. Май не е и неговия сънародник Гьоко Хаджиевски, при който все пак ЦСКА играеше съвсем приличен футбол преди малко повече от петнайсетина години.

Наистина и на Гьоре не му е лесно с материала от незнайни италианци, които завари. Както и ирландчето Килиън с милия поглед и вечно ококорен след мач със слушалки на лебедовата шия. А при Гьоре нещата може да стоят и другояче.

Просто толкова да си може и да не съумява да подреди състезателите, с които разполага и затова само да прави рокади, които не водят до нищо. Не случайно Румен Трифонов заяви, че откакто е започнал шампионата винаги отборът излиза в различен състав.

Което не говори добре за треньорите. Хайде Павката Дочев вече се върна в Германия. Но сега ще дойде множко за кратък период от време и Гьоре да го върнем в Македония. Затова Чичо Митко нека хем да изпълнява функциите на президент, хем да хвърля по едно око на подредбата на отбора. Все за тези пет предстоящи кръга и особено за двата мача с Рапид и оставащите по един с Бешикташ и Порто има какво да направи. Историята на ЦСКА го е показала.