Популярният журналист Георги Атанасов изпрати до редакционната поща на ТОПСПОРТ второ отворено писмо, адресирано до червената общност. Публикуваме го без редакторска намеса:

"ПОМНИ БАСКЕТБОЛА И ВОЛЕЙБОЛА,

МИСЛИ ЗА ФУТБОЛА...

Уважаеми съмишленици от различни поколения, реших да напиша втора част на Отвореното писмо, което ви изпратих преди около месец и половина по повод напрежението сред червената общност след трансфера на Али Соу в Русия. Този път във фокус е смяната на треньора Бруно Акрапович с Любо Пенев, която също разбуни духовете. Вярно, сътресения няма, интензитетът на полемиката е далеч по-нисък, но отново се долавят познатите симптоми на късата памет и хроничното късогледство.

Доста житейски и професионален стаж имам зад гърба си, за да съм наясно, че човешката памет е къса за лошото. И затова от време на време трябва да се опреснява. Ето защо призовавам привържениците на ЦСКА, най-вече дежурните, анонимни онлайн критици от едно символично, но агресивно малцинство, да си дадат ясна сметка за реалността. Хайде, стига с дълбокомислените коментари след всяко действие на собствениците на клуба с тон на последна инстанция. Сякаш забравихте времената, когато всяка сутрин ни заливаше мръсен медиен водопад от клюки, интриги и скандали за пари, договори и неустойки, извиращ от Борисовата градина? Като че ли не си спомняте родилните мъки около всеки лиценз и преди всяко участие в Европа?

Тези терзания на червената общност се изпариха, откакто Гриша Ганчев се зае с 31-кратните шампиони през лятото на 2015 г. Нима, искате да се изправим пред същата Голгота. И в първото отворено писмо ви казах просто и ясно - този път нов Гриша Ганчев няма да се намери! Така че добре претеглете стойностите на моралната и мисловната си везна, защото душманите на ЦСКА хич не са се отказали от своята фикс-идея за "окончателно решение" срещу своя исторически кошмар от "Армията". А за да не се повтарят наяве нашите кошмари с не толкова далечна давност, сме длъжни да бъдем най-напред почтени при оценката на стореното от близо шест години насам и после да не забравяме горчивите уроци от собствената си съдба. И да помним за трагедията на червения баскетбол и волейбол, когато става дума за футбола.

Предполагам, че мислещите хора от червената общност вече са наясно каква е логиката и технологията на геноцида срещу отборите на ЦСКА. Най-напред се притискат по всички възможни държавно-политически канали собственици и спонсори, после се посяга на базата и така методично и садистично се върви към практическа ликвидация. Примерите са пред очите ни. Вече повече от десетилетие от картата на елита изчезна червеният баскетбол. И то при положение, че в този период Сашо Чакмаков направи две зали - "Румен Пейчев" в Борисовата градина и зад някогашните военни поделения на 4-ти километър, над стария път за летището. Как така за всеки друг се намират пари, особено за "фирмата" на Тити Папазов, глътнала милиони на вложителите във фалиралата КТБ, а за ЦСКА никога няма и няма?! Независимо от гарантирания рекламен, търговски, медиен и имиджов ефект за евентуалния партньор? И така постепенно всички, включително и червените привърженици, свикнаха с отсъствието на армейския тим под коша.

Дано греша, но към подобна фатална развръзка се върви и край мрежата. Временната "командировка" на Сашо Попов в Пазарджик е първата стъпка към червената волейболна Голгота. По-вярно е да се каже - продължение, тъй като атаката не е от вчера. Най-напред казионният валяк прогони спонсора от веригата за детски играчки, а после застана на прага на зала "Васил Симов", като по този начин отказа в аванс появилите се потенциални инвеститори за ремонт и модернизиране на съоръжението. Но, на кого от Властта му пука, че именно там са изковани европейките клубни купи на ЦСКА - КЕШ и КНК за мъже и жени, че точно там е най-богатият извор за национални състезатели и международни звезди?! Още малко и Сашо Попов ще хвърли кърпата, а след това - край! И поредните червени волейболни диаманти - Д. Димитров и Г. Татаров ще потърсят друго поле за изява, както се случи с толкова много преди тях. И как иначе, след като за изминалия сезон бюджетът на ВК ЦСКА е бил около 70 000 лв., колкото горе-долу е заплатата на един от асовете на "Хебър", "Нефтохимик" или ... "Левски"?!

Впрочем, усетихте ли как тихо и нежно, без никакви спънки и проблеми беше изградена зала за "сините", последвана от половин дузина спонсори? А за ЦСКА няма и няма, въпреки абсолютно печелившата, несравнима вътрешна и международна марка и огромния обществен интерес, доказан от хилядите зрители в залата в Самоков и в голямата арена на "Червено знаме" по време на европейската епопея педи десетина години. Няма и няма, защото потенциалните делови партньори са наясно с политическото ембарго върху червените отбори. И под коша, и край мрежата и във всички други спортове.

Уважаеми привърженици на ЦСКА, опичайте си акъла и два пъти мерете преди да режете, защото на хоризонта отново се надигат черни облаци. Така както унищожиха червения баскетбол и натикаха волейбола в пропастта, по идентичен начин ще ликвидират и футболната гордост на България. И окото им няма да мигне! Откажете се от всякакви илюзии за "гражданско самоуправление", дарителски кампании и т.н. Всичко това е прекрасно, но само като подкрепа за една солидна клубна структура с ясна собственост и финансиране.

При идентични обстоятелства на ЦСКА няма да бъде оказана никаква държавна помощ за разлика от вечния съперник. Дори напротив - ще бъде направено всичко, за да бъде ускорена фаталната развръзка. Няма да има торби пари с неясен произход, представяни на наивната публика като "саможертва на феновете, откъснали от залъка си". Няма да има и командировани спонсори. Този филм на ужасите вече сме го гледали...

Ето защо на всяка цена сме длъжни да пазим това, което имаме, защото втори Гриша Ганчев няма да се появи. А титлата рано или късно ще се завърне в своя дом, но когато се промени конюнктурата в държавата и във футбола. Всичко друго е илюзия, утопия или обикновена човешка глупост.

ГЕОРГИ АТАНАСОВ".

Отворено писмо на Георги Атанасов до червената общност

Отворено писмо на Георги Атанасов до червената общност

"За да си спестим болката"