Известният спортен журналист и политически анализатор Георги Атанасов сподели пред ТОПСПОРТ своята позиция по повод напрежението сред червената общност заради присламчването към клуба на някои от дезертиралите ветерани.

"Не е в стила ми, но този път няма да цитирам имена, а освен това предпочитам понятието "дезертьори" за сметка на близкото по смисъл "предатели". Защо? Ами, защото спазвам свои лични морални принципи и затова не смятам за добър тон да стигам до крайности в оценката за личности, за които съм изписал и изговорил толкова суперлативи пред медиите и обществото. Не мога да ги извадя от коментарите и книгите си, но съм ги изхвърлил от сърцето си.

Същото препоръчвам и на червената общност, развълнувана и възмутена от "внезапното прераждане" на част от така наречените "ветерани", завърнали се под строй в "своя дом" след смяната на властта в ЦСКА. Накажете дезертьорите с мълчание и безразличие и това ще е най-тежката присъда за тях. Особено за някои от "активните борци", които изпадат в неадекватна възбуда видят ли микрофон и камера пред себе си. Впрочем, една от основните причини за дистанцирането им от "Армията" бе, че при Гриша Ганчев нямаше как да се изявяват като вечни съдници от последна инстанция и това очевидно страшно нараняваше егото им.

Мислещите хора от червената общност добре разбират кой кой е и какви мотиви го движат. За привържениците е пределно ясно, че някои от завърналите се за трогателно групово фото на мача срещу "Крумовград" възприемат ЦСКА като "кауза и смисъл на живота" само, когато се намират в клубната ведомост. Не са ли на служба, на мига започват с воплите, а нерядко и със саботажите. Оставям настрана разбираемия човешки комплекс от липсата на реализация. Дори мога да разбера преминаването във всеки друг клуб, освен в два. Да ги спомена ли, или ще се досетите сами? Интелигентната аудитория на "Топспорт" няма необходимост от подсказване...

Ето защо предлагам мълчание и безразличие, вместо да хабим нервни клетки за хора, които изоставиха клуба в най-тежкия период от неговата история, когато душманите почти виждаха осъществена "вековната" си мечта да няма ЦСКА. Да, ама се появи Гриша Ганчев, за да спаси институцията и да я върне на родната и европейската сцена. И най-важното - да съхрани моралното здраве на червената общност чрез емблемата и активите. А привържениците от своя страна нито за момент не допуснаха да съществува съмнение в историческата автентичност, идентичност и неделимост на великия армейски клуб. Най-показателното е, че идиотският рефрен "Ти, от кое ЦСКА си?" естествено отпадна от дневния ред на негодниците. И те разбраха какво означава ЦСКА, ако не с главата, то със сетивата.

В същото време някои от дезертьорите си позволяваха реплики и провокации, които не се прощават. Ето защо - осъдете ги на забрава! Няма как да ги извадим от славния летопис на 31-кратните шампиони, но можем да ги зачеркнем от настоящето. Вероятно ще ги заболи, а може би не, като имам предвид манталитета, характерен за този типаж. Усетиха, че в клуба има пари и побързаха да вземат обратния завой. По подобие на част от нашенски политици след победата на Доналд Тръмп...

Впрочем, и при Гриша Ганчев финансирането на "Армията" бе много сериозно, но той не допускаше "щатни" ветерани и фенове да се бъркат в живота на клуба. Като далечен сън остана времето, когато "ултрасите" се бяха разположили над съблекалнята на отбора откъм южната част на "Армията" и вършеха какви ли не безобразия. Човекът, който върна ЦСКА към живота с твърда ръка постави всеки на мястото му и затова "активните борци" сред ветераните и "организираните" мърмореха срещу него и пригласяха на враговете. Надявам се, че новата власт разбира разликата между професионализъм и пишман "синдикализъм". Ако ли не, кошмарът ще продължава...

И за да разведря настроението, ще споделя една стара история, която колегите от моето поколение вероятно не са забравили. Звучи като виц, но е съвсем истинска. И така - отишъл един млад журналист да вземе интервю от известния треньор Иван Радоев, ръководил в рамките на четири десетилетия редица отбори - "Левски", АС-23, "Славия", "Локомотив" (Пд), "Марек", "Берое"... Говорили, каквото говорили, а за довиждане наставникът с прякор Баба Рада заявил: ... и да знаеш, момче, на футболист и треньор вяра да нямаш...

За щастие армейската Вяра бе съхранена и умножена от личности като Димитър Якимов, Димитър Пенев, Петър Жеков, Аспарух Никодимов, Георги Велинов, Пламен Марков..., които никога не предадоха отбора, който всичко им даде и всичко получи от тях."