Кървавият "червен" път към финала: ЦСКА възкръсна с нож между зъбите!

Феновете на ЦСКА доживяха онзи мач, който сякаш осмисля всичко. Един-единствен сблъсък, който хвърли светлина в иначе мрачния тунел на този безобразен сезон. Победата с 2:1 над коравия тим на Черно море и класирането за финала за Купата на България е глътка въздух, надежда, причастие. Това е ЦСКА, такъв, какъвто трябва да бъде.

Да, това беше мачът, който напомни на всички, че дори в най-сивите сезони може да проблесне нещо истинско. Че болката, през която феновете преминаха, не е била напразна. И да - че ЦСКА може да играе с 11 чужденци, но те да демонстрират по-добре от мнозина какво означава да носиш "армейската" фланелка. Срещу Черно море на "Васил Левски" видяхме отбор, който знае, чувства и разбира какво е ЦСКА.

"Изкуплението ТОМАШенк"! ЦСКА дочака своя бляскав миг и е на финал за Купата на България!

"Армейците" пречупиха съпротивата на Черно море с 2:1, Питас - герой!

Мач на сърцето, на колективния плам и безмилостната амбиция.

ЦСКА владееше всяка педя от терена - от капитана Тибо Вион, през неуморния Линдсет, до кипърския хищник Йоанис Питас. Съперникът - воден от безспорния стратег Илиан Илиев - опита да обърне развоя, да смути ритъма. Но нямаше време. И нямаше място. "Армейците" вече бяха стиснали победата със зъби.

Източник: startphoto.bg

Томаш - начело на армията, която не се отказва.

Треньорът изненада мнозина, като заложи на Линдсет като единствен дефанзивен халф, пред когото се вихреха Кареасо и Ето'о - бясната преса, вечното движение, живата енергия на този отбор. Черно море не можеше да диша, а всяка секунда, в която задържаха топката, беше подарък.

Силата на този ЦСКА беше в цялото - не в единиците. Защото всеки беше точен, концентриран, безмилостен: Локило - с финеса; Скаршем - с разум; Делова и Лапеня - със стабилност. Пинто, Ето'о, Вион... всеки един от тях играеше с "нож между зъбите". Принудиха Черно море да греши. А такива грешки - от хора като Живко Атанасов, Виктор Попов и Пламен Илиев - не се виждат всеки ден. Но не бяха случайни. Бяха предизвикани.

Източник: startphoto.bg

И точно там - в секундата на колебание - дебнеше Питас. Головият хищник от Кипър не прощава. Два удара, два удара в сърцето на Черно море. И ЦСКА беше вече с единия крак на финала.

Финалът...

Ще е трудно. Най-вероятно - срещу Лудогорец. Това е възможност за изкупление. Това е възможност за завръщане. Това е МАЧЪТ - пред най-вероятно около 35 000 зрители, пред армейското море от надежда и болка. Победа там ще е кулминацията, но и самото класиране вече е триумф, защото този финал ще се помни. 

Георги Денев-Кучето пред ТОПСПОРТ: Беше велико! Мислех, че съм забравен, а всички станаха на крака…

"Над 10 години не бях ходил на мач, тази емоция не може да се опише"

Сезонът в първенството може да е такъв, какъвто феновете искат бързо да забравят, но този финал е подарък. Отборът и публиката заедно изстрадаха всяка крачка, всяка загуба, всяка загубена точка. Сега е ред на насладата.

И защо не - и на Европа. Защото този ЦСКА показа, че потенциалът е на лице. Само трябва да бъде отключен. А когато Ето'о, Кареасо и Линдсет горят в синхрон в центъра на терена - този отбор е сред най-добрите. Вече не го твърдим - доказахме го.