Полуфиналът за Купата на България между ЦСКА и Черно море предложи много емоции на терена, но не по-малко силни бяха и тези извън него. Легендата на "червените" Георги Денев-Кучето се появи сред публиката на стадион "Васил Левски", този път в инвалидна количка, но с незагаснал огън в очите.

Източник: startphoto.bg
Аплодисментите на зрителите бяха дълги и бурни - като признание за една голяма кариера и безгранична отдаденост към емблемата. Видимо развълнуван, Денев не сдържа сълзите си пред вярната армейска публика, която го посрещна с обич и респект.
Жоро Денев даде специално кратко интервю за ТОПСПОРТ, в което разказа за емоциите от вечерта, връзката си с клуба и вярата в бъдещето на ЦСКА.

Източник: startphoto.bg
"Беше изключително емоционално, много хубаво! Определено ми вдигна самочувствието и нека винаги от ръководството правят такива неща за легендите на клуба. Да не забравят славните футболисти и славната история, която написахме за този отбор.
Много съм щастлив и благодарен на феновете, всички станаха на крака и ме аплодираха. Все така да бъде! Уважавайте легендите на ЦСКА!

Източник: startphoto.bg
А самият мач ми хареса - поведохме с 2:0, но накрая за малко да стане беля. На косъм бяхме. Ако имаше още 5 минути, можеше и да ни изравнят. А за финала - ако ЦСКА играе както вчера, има всички шансове да вземе трофея. Но това е финал все пак и нищо не се знае. Нека по-добрият да спечели.
Над 10 години не бях ходил на мач. Признавам си, че не очаквах такава любов от феновете. Мислех си, че съм забравен. Много се радвам. Това не може да се опише, трябва да го усетиш, за да разбереш какво е. Голямо уважение към мен и благодаря на всички още веднъж.
Пожелавам здраве, щастие и радост на всички фенове на ЦСКА. И да спечелим Купата! Отдавна ни липсва един трофей и го пожелавам на всички "армейци".", завърши Денев.
waterloo
на 23.04.2025 в 21:03:23 #5Това не се забравя! След края на сезон 1978/79 в ЦСКА се отказват от услугите на Денев, въпреки че е едва на 29-годишна възраст. Разочарован от това, той отива във вечния враг Левски (София). Там тренира един месец с отбора, но не записва официален мач. Тогавашният ръководител на „сините“ Иван Славков – Батето урежда заминаването му за Гърция, където облича екипа на местния Етникос (Пирея). Денев играе два сезона за Етникос, след което още два в кипърския Арис (Лимасол) и слага край на кариерата си на 33-годишна възраст през 1983 г.
bozia-ivanov
на 23.04.2025 в 19:12:34 #4Носеше радост за публиката и в ЦСКА,а и в национала в тандем с Бонев. #2,сега ги няма (физически са ликвидирани и “феята” и близкия й “Ропотамо”,където ЦСКА понякога с банкети празнуваха шампионската титла),а и футбола хич го няма….
n-a-Tpz7xim7
на 23.04.2025 в 17:48:02 #3Жив и здрав !
kurzelevdki
на 23.04.2025 в 13:07:22 #2Жоре,да си жив и здрав братле… имахме незабравими спомени с теб.. бях по малък от теб, но ти винаги винаги се ос асяше с мен като равен с равен… с покойния Пламен Янков бяхме атракцията във Феята…
duneraaa
на 23.04.2025 в 12:45:43 #1За такива моменти живеем!