Известният журналист и политически анализатор Георги Атанасов сподели мнението си пред ТОПСПОРТ за намерението на част от така наречените "организирани фенове" на ЦСКА да бойкотират мачовете на 31-кратните шампиони в началото на новия сезон:

"Надявах се, че паузата между сезоните ще проясни мислите и ще възстанови разума, но май съм се заблудил що се отнася до декларираното намерение на "организираните фенове" да загърбят ЦСКА. За неопределен срок? Естествено, време за преоценка има, така както съществува и правото на критика, несъгласие и даже протест. Не мога обаче да спестя мнението си, че бойкотът е с грешен адрес и да задам няколко риторични въпроса...

Защо вечно недоволните от клубното ръководство на "Армията" радикали не са също толкова категорични срещу душманите на ЦСКА от различни направления?

Защо се примириха с държавно-политическата репресия срещу ЦСКА, продължаваща толкова години? Защо позволиха "червеният" клуб да бъде рекетиран в собствения си исторически дом, докато други получиха всичко безплатно, а някои и в момента консумират милиони от данъкоплатците?

Защо позволиха съществуването на "втори синод", използващ свещените четири букви срещу единствения и неделим клуб от Парка на свободата?

Защо толкова лежерно се отказаха от уж "твърдото намерение" да изхвърлят Б. Михайлов и нелегитимния Изпълком на БФС?

Защо все още не са излезли на мирен, граждански протест заради двойния стандарт на държавните институции, гузно прикриващи данъчните нарушения на частната футболна фирма от Подуяне? И то при положение, че дори ръководните фактори на отбора на всички власти си признават за необслужени задължения и други прегрешения.

Защо не организираха смислена и постоянна кампания за финансово подпомагане на клуба, след като отлично знаят какви огромни суми Гриша Ганчев и неговият партньор Инджов изляха и продължават да изливат: за активите и емблемата, за покриване на престъпните дългове, завещани от предишните собственици, за безпроблемно лицензиране, за модернизиране на базата в Панчарево и т.н. А всички армейци мечтаят за нов стадион в своя исторически дом...

Да продължавам ли с питанията или да спра до бойкота с грешен адрес? Предаността на боеца се доказва най-вече в битката за каузата срещу нейните врагове. По този повод ще си позволя да споделя нещо от миналото, което осмисля вечността на идеята "ЦСКА". С тъга и преклонение си спомням за някои от лидерите на червената публика през 60-те и 70-те години, когато още нямаше организации на привържениците, фракции, хореографии, декларации, социални мрежи и т.н. По-старите армейски поколения вероятно не са забравили онези най-верни от верните - Васил Пенелов (Гацо), Жоро от инвалидната количка, Камен Геков, Берко, Чико, Сашо Николов (Моркова)...

Вероятно пропускам някого от онези остроумни оратори от постоянното присъствие пред централния вход на "Народна армия", които можеха с часове да говорят за величието на Жоро Найденов, Панайот Панайотов (Гацо), Ването Колев, Крум Янев, Тулата, Ракаров, Кольо Цанев, Митата Якимов, Пената, Жеката, Паро, Макето, Марата, Копата, Кучето... И така до последната резерва покрай червените кумири.

За тези хора, а и за още мнозина от същата кръвна група, ЦСКА се равняваше на собствения им живот и затова те никога не биха помислили да бойкотират сами себе си. Изискваха, критикуваха, атакуваха ръководства, треньори и играчи, понякога даже псуваха, но винаги бяха на своя пост на "Армията". От сутрин до вечер, лете и зиме, в жега и студ. И при победи, и при поражения. Познаваха враговете и те ги познаваха. Даже ги уважаваха. За водачите на общността ЦСКА бе повече от религия. За тях ЦСКА бе всичко и затова и сега от Вечността бдят над своята ярка червена звезда..."