Милан и Ливърпул ще спорят за 52-ата клубна корона на Стария континент. На пръв поглед нищо изненадващо - два популярни по цял свят клуба, отрупани с трофеи. Другояче казано - 6-кратният срещу 5-кратният носител на купата. Но...

Голямото "Но" и този път е свързано с комерсиализацията, която е на път съвсем да заличи гениалната идея на Габриел Ано.

Защото на 23 май в Атина може да има драма, може да има красота, може да се пише история, но реалността е 3 срещу 3 и -25 срещу -18. Може би не се сещате какво означават тези цифри? Не, не става въпрос за нивото на река Дунав в сантиметри.

Много е просто - "купата с ушичките" ще получи отбор, който е на трето място в първенството на своята страна, без шансове да мръдне напред. Милан е на 25 т. от спечелилия вече титлата Интер, а Ливърпул на 18 т. от Манчестър Юнайтед, който най-вероятно съвсем скоро ще стори същото. Двата претендента за континентална клубна корана през нито един момент през сезона

не бяха лидери
у дома си

нито пък сериозни претенденти за златните медали.
И ако последното "скудето" за "росонерите" все пак е сравнително прясно - през 2004 г., то какво да кажем за "червените", чийто триумф е от миналия век, през 1990?

При това става въпрос за рекордьора с 18 титли в Англия!? Тогава, за Бога, за каква Лига на шампионите говорим?

От трансформацията на КЕШ в милионерския турнир започнала през сезон 1992-93 г., финалът в Атина е 15-ият. Показателно е, че за 6-ти път трофеят ще отиде в отбор, който не е шампион на страната си.

Преди реорганизацията на надпреварата, единственият начин тим не първенец да се добере до спора за отличието бе, да е бил победител в предишния сезон. По този начин са ликували футболистите на Реал (1957, 1960), Интер (1965), Аякс (1971, 1972), Байерн (1976), Нотингам (1980) и Милан (1990). За 37 финала

едва 8 прецедента

В проценти цифрата е 21,61. В Шампионската лига обаче процентите вече скачат на 40!

И какво излиза - ако си участник в голямо първенство, е достатъчно да си кюташ трети-четвърти у дома, дозираш силите си, после хвашаш по "бели гащи" изтощени в битка за титлата съперници и с малко късмет - хоп на финала! Затова никак не е случаен фактът, че до 1/2-финалите се добра само един актуален шампион - Челси.

Едно от предизборните обещания на новия президент ана УЕФА Мишел Платини бе именно връщане на стария формат на най-популярния турнир. Французинът за сега дипломатично мълчи по въпроса. Пределно добре му е ясно, че

думите му са
популизъм

и ще се сблъскат с допусната вече в храма комерсиалност. И няма кака да спечели, напротив - може да се раздели с поста си при първата появила се възможност.

Затова по-скоро може да се отиде към варианта на затвореното общество на Лигата на избраните (мечтата на Г-14), отколкото да се върне романтика на миналото, когато в спора за КЕШ достигаха тимове, като Фиорентина, Айнтрахт (Фр), Реймс, Партизан, Панатинайкос, Брюж, Сент Етиен, Малмьо, Лийдс...


Шампионите в Шампионската лига

Отбор Година
Марсилия (Фр) 1993
Милан (Ит) 1994
Аякс (Хол) 1995
Ювентус (Ит) 1996
Реал М (Исп) 1998
Байерн (Гер) 2001
Реал М (Исп) 2002
Порто (Порт) 2004
Барселона (Исп) 2006
Забележка: посочените носители на трофея са го спечелили като шампиони на страните си.