Ако Челси бъде краен победител в сблъсъка си с Ливърпул на 1/2-финалите в Шампионската лига днес, мениджърът Аврам Грант ще остави празненствата на играчите си и няма да се присъедини.

Израелецът ще пътува до Полша веднага след мача, за да участва на церемониите в Деня за честване жертвите на Холокоста в Аушвиц. В Израел този ден е известен като Йом Хашоа.

Хиляди евреи от цял свят се стичат в бившия германски концлагер, за да отдадат почит на 6-те милиона жертви на Холокоста. Бащата на Грант, Меир, е един от оцелелите, но други членове на семейството му са намерили смъртта си в нацистки лагери в Русия. Честването продължава 3 дни, в които търговията се прекратява, а спортни събития не се провеждат и не се излъчват по телевизията. Това означава, че важният мач на Челси довечера няма да бъде гледан в родината на Аврам Грант.

Ирония на съдбата, която ще попречи на специалиста, ако успее да постигне своя триумф, да докаже себе си у дома. Защото Грант има да доказва много, не само в Англия, но и в Израел. Макар и в началото на 70-те да започва треньорската
си кариера още на 18 (!) т.е., на възраст, която тогава трудно би му позволила дори да бъде професионален футболист, макар и да стана 4 пъти шампион с два различни отбора и да бе най-младият национален треньор в историята на Израел, завършил квалификационната кампания за Мондиал 2006 без загуба, Грант не се радва в родината на репутацията, която споделят други местни елитни специалисти като Дрор Кащан и Шломо Шарф.

Всъщност, макар и по-възрастен от Грант с повече от 10 години, Кащан има само 2 шампионски титли повече от него. Шарф може да се похвали с легендарната победа над Франция с 3:2 в Париж през 93-а, която откри пътя към мондиала на България, но сега изкарва хляба си, коментирайки изявите на Грант в ШЛ за израелска телевизия.
Все едно, в родината си мениджърът на Челси има репутация повече на кадемлия, отколкото на зрял тактик, който постига успехите си с упорит труд и точни анализи.

Това се дължи най-вече на начина, по който националният отбор печелеше точки по време на квалификациите за Мондиал 2006 и очевидно на забравената драма от 1991 г., когато в рамките на 3 дни Макаби (Петах Тиква) на Грант загуби и титлата, и националната купа пред Макаби (Хайфа) на Шарф, а местната преса и досега нарича този случай "Двойният обир". Ширещото се мнение, че специалистът е просто късметлия, доведе до там, че иронично в родината си той изместен с прозвището "Hatachat shel Avram", което ще рече буквално в превод на български Задникът на Аврам.

Когато след достойната квалификационна кампания за Мондиал 2006 Грант напусна Израел и пое по пътя на треньорското скитничество зад граница, това бе допълнителен повод за негативна реакция. Излиза, че късметът му продължава да работи. Близките му приятелства с руските бизнесмени Александър Гайдамак и Роман Абрамович му уредиха служби първо в Портсмут, после и в Челси, а раздялата на лондонския гигант с Жозе Мауриньо откри пред него пътя на световното признание. Отново късметлия, ще кажат някой. Дали обаче бе късмет, че в дебюта му във Висшата лига Джон Оби Микел бе скандално изгонен, преди Манчестър Юн да погледне към победата? Е, да!

Късмет бе, че Джон Арне Рийзе си вкара автогол на "Анфилд" миналия вторник, а топката се удари в ръката на Майкъл Карик в края на дербито с Манчестър Юн в събота, но фактите са ясни. Грант е на крачка от финал в ШЛ и на две от титлата в Англия. И то в първия си сезон като треньор извън родината си.

Твърдостта му да пренебрегне част от традиционните ритуали заради ангажиментите си с Челси (например да води отбора си на Шабат или днес на Йом Хашоа) срещна неодобрение от консервативните му сънародници. В същото време произходът му бе повод в Англия да получи плик с отровен прах и закана "да умре бавно и мъчително", както и сексуална заплаха за съпругата му Цофит.

Но преди всичко Грант се нуждае от победата, за да докаже, че Челси не е клубът на Жозе Мауриньо. След напускането на харизматичния португалец израелецът мъжки посрещна съдбата да бъде сравняван с него. Въпреки че е по-близо до финал в ШЛ, отколкото Мауриньо изобщо някога бе с Челси, въпреки че никога не е изоставал на повече от 6 т. от Манчестър Юн и го догони в класирането във Висшата лига, Аврам още не може да спечели феновете.

Малцина отдават достатъчно значение на факта, че една от задачите на Грант бе да промени имиджа на Челси, не толкова на терена, колкото извън него. Арогантността бе отличителната черта на Челси при Мауриньо - като започнем от самоопределението му като Специален на първата му пресконференция и завършим с промъкването му в кош за пране в съблекалнята по време на мач в ШЛ, за да заобиколи забраната. Грант действа дипломатично, цивилизовано, избягва конфликтите и предпочита да изтъкне почитта си пред Арсен Венгер, вместо да го нарече "воайор".

Челси вече не са лошите момчета на Висшата лига и сбиването с Юнайтед след победата с 2:1 в събота е изключение, а не правило. Също както са и закачките на Аврам с английската преса, която тероризира него със същото усърдие, с което Мауриньо тероризираше нея.

Ломана Трезор Луа Луа, който този сезон блести за Олимпиакос, признава, че единствената причина още да играе футбол е Грант, който като футболен директор на Портсмут намери нужния подход да му окаже емоционална подкрепа и помогне да преодолее смъртта на сина си от пневмония преди 2 г. Сега при същата ситуация Аврам намери нужните думи за Франк Лампард, който е готов днес да изрази мъката по починалата си майка, като поведе Челси към класирането на първи европейски финал в ерата "Абрамович".

Да, застъпниците на теорията за Късметлията Грант имат своите доводи. Той наследи група с Розенборг, Шалке и най-слабия в историята тим на Валенсия. Той трябваше да преодолее Олимпиакос и Фенербахче в елиминационната фаза на ШЛ, а в първия му сериозен европейски тест този сезон, автогол в 5-ата минута от добавеното време спаси шансовете му.

Но в историята има хора, които са родени под знака на силна магия и великите им дела са съпътствани от точната намеса на съдбата. И ако в Москва Челси излезе пръв път в историята си на финал за европейската купа, феновете и на Челси и на ЧелсКи, трябва са доволни, че нямат Специалния, а Щастливия...