"Сините" показаха най-доброто, на което са способни, в последния си мач от груповата фаза на Шампионската лига, и то срещу един от най-добрите отбори в света - Челси. Левски игра изключително дисциплинирано и грамотно. За първи път, като говорим за всички мачове досега в Лигата, може да твърдим, че мачът наистина беше равностоен.

Българският отбор показа, че може да създава голямо напрежение пред вратата на противника. И ако досега бяхме равностойни донякъде на големите отбори в нашата група в играта в центъра, сега се видя, че имаме зъби да хапем и в атака. Няколко брилянтни "сини" комбинации само по чудо и липса на късмет не завършиха с гол.

Да, наистина Челси са по-силен отбор от нас, защото само един техен играч струва колкото целия наш тим, но ние може да сме доволни от представянето на нашите момчета. От първия съдийски сигнал, та дори и до продължението на мача, футболистите на Мъри играха като напълно равностоен противник.

Вратарят Митрев е героят и откритието на двубоя. Това младо момче стоеше толкова стабилно на мястото си, че човек може да помисли, че е титуляр от пет години насам. С точните си и невероятни намеси на няколко пъти спаси чисти голове и предотврати навреме сериозни евентуални опасности. Той показа, че в него има много хляб и е напълно готов за отбор от класата на Левски. "Сините" фенове могат да дишат спокойно за вратарския пост в бъдеще.

В защита целият тим беше подреден перфектно и в голяма част от мача се справи брилянтно с поставените от Мъри задачи. В центъра Томашич и Топузаков неутрализираха доста опасности. Живко Миланов и Станислав Ангелов, този път отляво, като крайни бранители охраняваха отлично двата фланга и рядко допускаха пробиви оттам. Ричард и Боримиров в средата на терена с много енергия и тичане също доста помогнаха за сигурността в защита. Всички останали наши играчи от офанзивната част направиха всичко необходимо да помогнат в защита.

Като цяло отборът беше много добре групиран и събран компактно. Разстоянието между отделните звена и играчи беше перфектно близко като на силен отбор, което даваше възможност за взаимопомощ. В много моменти играчите на Челси, след опити за самостоятелни изяви, попадаха в клещите на двама-трима българи.

Придвижването на целия тим пакетно не разреши на опитния тим от Острова да ни хваща на контраатака в разредено пространство. В статистическо измерение такива контраатаки на двата отбора реализираха еднакво - по 3-4 за целия мач. Хубавото е, че в тази среща и ние можем да се похвалим, че стояхме добре в нападение, без да се браним сляпо.

Разиграването на топката в нашата половина и в средната зона на терена беше грамотно и точно. В другите срещи досега след 70-ия метър от нашата врата имахме трудности в извеждащото подаване и създаването на реални голови положения. Този път обаче имахме великолепни комбинации, довели до реални поне 4-5 чисти положения. Жалко е, че не можахме да отбележим гол, който много би ни прилягал в този мач. Скоростта на атаката и боравенето с топката на българските футболисти по нищо не отстъпваше на това на англичаните.

Трябва да признаем, че Челси е един изключително дисциплиниран отбор, който знае как да играе и как да печели. Играчите му имат невероятни индивидуални качества и не случайно са най-скъпият отбор в света. Много мощ и импровизация в атака, и то не на 100, а на 110%. Домакините показаха, че си заслужават първото място в групата и ще са най-сериозният претендент за купата. 

Най-впечатляващото в мача беше това, че играчите на Левски в повечето моменти бяха по-бързи и настигаха тези на Челси. Знаейки бързината на Шевченко, Робен, Дрогба, Лампард и др., бяхме изненадани от бързото придвижване на нашите. Голямо браво на медицинския щаб на "сините" за работата му в мачовете от Лигата, където нашият шампион не отстъпваше физически на противниците си. Да, вярно е, че след това в мачовете за първенство, след 3-4 дни, отборът нямаше същата мощ.

Реално беше да не спечелим точка в тази група. Видя се, че от мач на мач се каляваме в битката и играем все по-добре. Дори и да се приеме, че сме били на училище и сме получили слабо оценка, все пак смятам, че доста научихме и спечелихме. Левски не трябва да се срамува от представянето си, което не беше добро, но все пак се докоснахме до голямата Шампионска лига. Дай Боже и догодина да имаме български представител там.