Сряда, 27 септември. Часът е 23 и 32 минути... Публиката на Левски изпада в делириум. Младият Мариян Огнянов е изведен по отличен начин от Христо Йовов и откъсвайки се от догонващите го бранители на Челси, е безпощаден срещу вратаря Петер Чех.

С попадението си талантът записва името си в историята. Роденият в крайдунавския град Лом стана първият играч на роден клуб, разписвал се в групите на Шампионската лига. Интересното е, че Огнянов го стори в дебютния си мач от европейската сцена.
До момента той бе използван от Мъри в седем шампионатни срещи и в една за купата на България.

Именно Стоилов е човекът, който помага на Мариян в тежките моменти, откакто младокът живее в София. Нееднократно Огнянов изпитва финансови съкрушения и се налага треньорът, както и Наско Сираков да му подават ръка. През януари тази година момчето като че ли губи доверието на "спасителите" и бе на крачка от изгонване от "Герена".

Мъри и Сираков, които се отнасят към него като към свое дете, са потресени от неприятната новина, че Мариян няма да пътува с отбора за лагера в Кипър. Часове преди полета Огнянов все още не е пристигнал в София от родния Лом, където изкарва новогодишните празници в компанията на свои близки. Оправданието на играча е, че няма пари да плати автобусния билет от крайдунавския град до столицата. Близки до Мариян обаче разкриват, че причината не е само безпаричието, а невръстна девойка, в която се влюбва.

Все пак няколко дни след като Левски е вече в Кипър, Огнянов успява да се присъедини към подготовката, след като от ръководството му осигуряват средства за придвижването. Младокът едва се осмелява да се появи очи в очи срещу Мъри. Стоилов му опъва ушите, а случилото се ще е поука за цял живот за щурака от ромски произход.

Детството на Мариян преминава през най-различни перипетии. Слуховете тръбят, че като малък е бил малтретиран от родителите си. Той се ражда в гетото на Лом, където израства. Има по-малък брат (роден 1990 г.), който е играл в Академик (Сф). Мургавият симпатяга завършва с триста зора основно образование в местното училище "Константин Фотинов". Добре, че са аверите му. Те му пишат домашните. Пускат му пищови, с които двойкаджията преписва по време на контролните.

Мариянчо започва да тренира в местния детски футболен клуб Ромители, когато е на десетина години. Година по-късно е забелязан от треньора по това време на мъжкия клуб Димитър Филипов, както и от президента и създател на фондация "Рома" в Лом Николай Кирилов. С изявите си на детски и младежки футболни турнири у нас и в чужбина Мариян привлича вниманието на няколко столични клуба.

Огнянов кара първия му треньор в Левски Петър Петров-Чори да го гледа със зяпнала уста в мача между Академик (Сф) и Ромители. Невръстният голаджия изиграва едно полувреме, а след срещата Петров му казва в очите, че го чака бляскаво бъдеще. Младокът не е взет в Левски, тъй като все още е дете. Чрез свой познат в Лом обаче Чори следи изявите му в продължение на година.

В този период Мариян продължава да впечатлява с екипа на Ромители и трансферът на "Герена" не закъснява. При пристигането в София Огнянов е половин човек. Неприятното е, че има проблеми със слуха и зрението, като според близки това е вследствие малтретирането му като малък.

Ръководството на Левски, без да се замисля заплаща операциите и талантът е вдигнат на крака. Освен че тренира в любимия си клуб, момчето е записано да учи в 166-а спортна гимназия, която е в близост до стадион "Георги Аспарухов".

Но пустите уроци хич не се отдават на младока. Пак с кански мъки Огнянов преминава в по-горните класове. След като в юношеските формации на "сините" бележи редовно голове, идват добрите резултати. Под ръководството на Петър Петров-Чори той става републикански шампион с младшата формация.

Това лято пък триумфира с титлата и при старшата възраст, но вече под опеката на наставника Бисер Хаздай. На 15-годишна възраст Огнянов преминава в мъжкия отбор, воден от Станимир Стоилов. Именно младокът заедно с още няколко талантливи "сини" юноши трябва да са в основата на прословутия "План 2007".

Мариян дебютира в "А" група при победата с 2:0 над Несебър, когато изиграва 15 минути. Дни по-късно бележи 2 гола във вратата на Спартак (Вн), след като Мъри отново му гласува доверие. Тогава Огнянов е точно на 16 години, 4 месеца и 7 дни. Въпреки че започва с добрите изяви в мъжкия състав, училището остава на заден план.

Интересното е, че Стоилов се нагърбва да пише домашните му. След като разбира, че Мариян никога не е чел художествени произведения, Наско Сираков му подари книга. Дали обаче я прочита, можем само да гадаем...

Освен с изявите си на терените Мариян се прочу и извън тях. В края на миналата година той се сби в дискотека в Ботунец заради момиче, при което носът му бе счупен на две места. После лежа в "Пирогов", където бе опериран. Никой не вярва, че Огнянов е в основата на сбиването, при положение че всички го определят като тихо и скромно момче.

След какви ли не преживявания Мариян доживя и звездния си миг. На 18 години и 2 месеца той се превърна в герой за Левски и България, отбелязвайки първия гол за роден клуб в групите на Лигата. И затова феновете вече го прекръстиха на Мариян Първи. Напълно заслужено!