Левски не успя да сътвори изненадата на "Камп Ноу" и отстъпи с 0:5 пред европейския клубен шампион Барселона.
Головете за "каталунците" отбелязаха Андрес Иниеста и Людовик Жоли през първите 45 минути. През второто полувреме се разписаха Пуйол, Ето'о и Роналдиньо.
Началните минути на мача на "Камп Ноу" не предвещаваха подобен резултат. "Сините футболисти" бяха видимо напрегнати от името на съперника, но опитваха комбинативна игра.
Барса нанесе първия си удар още в седмата минута, когато Иниеста с прецизен удар намери долния ъгъл на врата на Петков. Сините постепенно изравниха играта и пробваха няколко набега към наказателното поле на Барса.
Точно когато "сините" се отърсиха от напрежението и погледнаха по-смело към вратата на Валдес, домакините наказаха грешка в защитната ни формация и Людовик Жоли реализира хладнокръвно второ попадение.
До края на полувремето топката често сменяше притежателя си, но по-опасните атаки бяха към врата на Петков, който трябваше да се намесва при пробиви в неговото наказателно поле.
След почивката на полето се появи Георги Иванов, който замени Емил Ангелов. На Барса не и беше нужно много време, за да реализира трето попадение, чрез защитника Карлес Пуйол. Роналдиньо изпълни коварен пряк свободен удар, коженото кълбо тупна пред Петков, който я изби в краката на останалия сам срещу вратата Пуйол.
Левскарите не се обезкуражиха и опитаха на свой ред да вземат инициативата. Полузащитниците на европейския клубен шампион не оставяха много празни пространства за действие на българските халфове, които нямаха много възможности да организират опасни атаки.
На няколко пъти се видя, че защитата на "каталунците" не е перфектна и своите шансове имаха и българските нападатели. Самуел Ето'о обаче не мислеше така и след прекрасна солова акция навърза трима защитници и мушна топката покрай вратаря Петков.
Класата на Барселона си пролича и цялостното съотношение на силите не бе в полза на Левски.
До края на мача момчетата на Франк Рийкард владееха топката по-продължително време, но при всяка удобна възможност "сините" се стремяха да пренесат действията пред Валдес.
Най-чистата голова възможност за българските шампиони се откри в 74-тата минута, когато Станислав Ангелов се оказа на добра позиция в наказателното поле на домакините и можеше да шутира, но в последния момент в краката му се хвърли Лилиан Тюрам и парира евентуалния шут. Ангелов падна на тревата и в първия момент се създаде впечатление за дузпа, но съдията бе близо и даде знак играта да продължи.
В самия край на двубоя Роналдиньо навлези по левия фланг, влезе в наказателното поле и с фамозен фалциран удар намери ъгъла на българската врата.
Самите футболисти на Левски признаха след края на двубоя, че класата на противниковия състав е по-голяма и победата на Барселона е заслужена, макар че можеше и да не бъде толкова изразителна.
КЛАСИРАНЕ В ГРУПА "А"
1. Барселона 1 мач 3 т. г.р. 5:0
2. Челси 1 мач 3 т. г.р. 2:0
3. Вердер 1 мач 0 т. г.р 0:2
4. ЛЕВСКИ 1 мач 0 т. г.р 0:5
runi
на 13.09.2006 в 00:21:47 #517ТЪРГОВСКИ ЗАКОН Обн., ДВ, бр. 48 от 18.06.1991 г., в сила от 1.07.1991 г., изм., бр. 25 от 27.03.1992 г., изм. и доп., бр. 61 от 16.07.1993 г., бр. 103 от 7.12.1993 г., бр. 63 от 5.08.1994 г., изм., бр. 63 от 14.07.1995 г., изм. и доп., бр. 42 от 15.05.1996 г., в сила от 15.05.1996 г., изм., бр. 59 от 12.07.1996 г., в сила от 1.07.1996 г., изм. и доп., бр. 83 от 1.10.1996 г., в сила от 1.11.1996 г., изм., бр. 86 от 11.10.1996 г., в сила от 1.01.1997 г., бр. 104 от 6.12.1996 г., в сила от 6.01.1997 г., бр. 58 от 22.07.1997 г., в сила от 22.07.1997 г., изм. и доп., бр. 100 от 31.10.1997 г., бр. 124 от 23.12.1997 г., в сила от 1.03.1998 г., доп., бр. 39 от 7.04.1998 г., бр. 52 от 8.05.1998 г., изм. и доп., бр. 70 от 19.06.1998 г., изм., бр. 33 от 9.04.1999 г., доп., бр. 42 от 5.05.1999 г., изм., бр. 64 от 16.07.1999 г., изм. и доп., бр. 81 от 14.09.1999 г., в сила от 15.12.1999 г., изм., бр. 90 от 15.10.1999 г., доп., бр. 103 от 30.11.1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. и доп., бр. 114 от 30.12.1999 г., в сила от 31.01.2000 г., бр. 84 от 13.10.2000 г., изм., бр. 28 от 19.03.2002 г., изм. и доп., бр. 61 от 21.06.2002 г., доп., бр. 96 от 11.10.2002 г., изм., бр. 19 от 28.02.2003 г., изм. и доп., бр. 31 от 4.04.2003 г., в сила от 4.04.2003 г., бр. 58 от 27.06.2003 г. кн. 7/91 г., стр. 248; кн. 5/92 г., стр. 5; кн. 10/93 г., стр. 7; кн. 1/94 г., стр. 173; кн. 9/94 г., стр. 7; кн. 8/95 г., стр. 145; кн. 8/96 г., стр. 316; кн. 11/96 г., стр. 103; кн. 8/97 г., стр. 204; кн. 11/97 г., стр. 135; кн. 6/98 г., стр. 237; кн. 7/98 г., стр. 219; кн. 5/99 г., стр. 160; кн. 6/99 г., стр. 64 кн. 8/99 г., стр. 524; кн. 1/2000 г., стр. 335 кн. 11/2000 г., стр. 175; кн. 7/2002 г., стр. 391; кн. 5/2003 г., стр. 230; том III/91 г., стр. 388 т. 8, р. 1, № 61 ЧАСТ ПЪРВА ОБЩА ЧАСТ Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Търговец Чл. 1. (1) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от следните сделки: 1. покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид; 2. продажба на стоки от собствено производство; 3. покупка на ценни книги с цел да ги продаде; 4. търговско представителство и посредничество; 5. комисионни, спедиционни и превозни сделки; 6. застрахователни сделки; 7. банкови и валутни сделки; 8. менителници, записи на заповед и чекове; 9. складови сделки; 10. лицензионни сделки; 11. стоков контрол; 12. сделки с интелектуална собственост; 13. хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски или други услуги; 14. покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба; 15. лизинг. (2) Търговци са: 1. търговските дружества; 2. кооперациите с изключение на жилищностроителните кооперации. (3) За търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин даже ако дейността му не е посочена в ал. 1. Лица, които не са търговци Чл. 2. Не се смятат за търговци: 1. физическите лица, занимаващи се със селскостопанска дейност; 2. занаятчиите, лицата, извършващи услуги с личен труд или упражняващи свободна професия, освен ако тяхната дейност може да се определи като предприятие по смисъла на чл. 1, ал. 3; 3. лицата, извършващи хотелиерски услуги чрез предоставяне на стаи в обитаваните от тях жилища. Глава втора ТЪРГОВСКИ РЕГИСТЪР 1 Водене на търговски регистър Чл. 3. (1) Към окръжните съдилища се води търговски регистър, в който се вписват всички търговци и свързаните с тях обстоятелства, предвидени в този закон. (2) В случаи, определени със закон, могат да се водят и други регистри за отделни видове търговци. Задължение за вписване Чл. 4. (1) Всеки търговец е длъжен да поиска да бъде вписан в търговския регистър, като заяви обстоятелствата, определени съгласно предходния член. (2) Лицата, които са длъжни да заявят обстоятелствата, подлежащи на вписване, се определят със закон. (3) Всяко лице, което е задължено да поиска вписване или съответно представяне на книжа или подписи, предвидени в този закон, трябва да извърши това в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството освен ако законът определя друг срок. Действие на вписването Чл. 4а. (Нов - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) Третите лица могат да се позовават на всички подлежащи на вписване обстоятелства
runi
на 13.09.2006 в 00:21:47 #516ТЪРГОВСКИ ЗАКОН Обн., ДВ, бр. 48 от 18.06.1991 г., в сила от 1.07.1991 г., изм., бр. 25 от 27.03.1992 г., изм. и доп., бр. 61 от 16.07.1993 г., бр. 103 от 7.12.1993 г., бр. 63 от 5.08.1994 г., изм., бр. 63 от 14.07.1995 г., изм. и доп., бр. 42 от 15.05.1996 г., в сила от 15.05.1996 г., изм., бр. 59 от 12.07.1996 г., в сила от 1.07.1996 г., изм. и доп., бр. 83 от 1.10.1996 г., в сила от 1.11.1996 г., изм., бр. 86 от 11.10.1996 г., в сила от 1.01.1997 г., бр. 104 от 6.12.1996 г., в сила от 6.01.1997 г., бр. 58 от 22.07.1997 г., в сила от 22.07.1997 г., изм. и доп., бр. 100 от 31.10.1997 г., бр. 124 от 23.12.1997 г., в сила от 1.03.1998 г., доп., бр. 39 от 7.04.1998 г., бр. 52 от 8.05.1998 г., изм. и доп., бр. 70 от 19.06.1998 г., изм., бр. 33 от 9.04.1999 г., доп., бр. 42 от 5.05.1999 г., изм., %0
runi
на 13.09.2006 в 00:21:46 #515ТЪРГОВСКИ ЗАКОН Обн., ДВ, бр. 48 от 18.06.1991 г., в сила от 1.07.1991 г., изм., бр. 25 от 27.03.1992 г., изм. и доп., бр. 61 от 16.07.1993 г., бр. 103 от 7.12.1993 г., бр. 63 от 5.08.1994 г., изм., бр. 63 от 14.07.1995 г., изм. и доп., бр. 42 от 15.05.1996 г., в сила от 15.05.1996 г., изм., бр. 59 от 12.07.1996 г., в сила от 1.07.1996 г., изм. и доп., бр. 83 от 1.10.1996 г., в сила от 1.11.1996 г., изм., бр. 86 от 11.10.1996 г., в сила от 1.01.1997 г., бр. 104 от 6.12.1996 г., в сила от 6.01.1997 г., бр. 58 от 22.07.1997 г., в сила от 22.07.1997 г., изм. и доп., бр. 100 от 31.10.1997 г., бр. 124 от 23.12.1997 г., в сила от 1.03.1998 г., доп., бр. 39 от 7.04.1998 г., бр. 52 от 8.05.1998 г., изм. и доп., бр. 70 от 19.06.1998 г., изм., бр. 33 от 9.04.1999 г., доп., бр. 42 от 5.05.1999 г., изм., бр. 64 от 16.07.1999 г., изм. и доп., бр. 81 от 14.09.1999 г., в сила от 15.12.1999 г., изм., бр. 90 от 15.10.1999 г., доп., бр. 103 от 30.11.1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. и доп., бр. 114 от 30.12.1999 г., в сила от 31.01.2000 г., бр. 84 от 13.10.2000 г., изм., бр. 28 от 19.03.2002 г., изм. и доп., бр. 61 от 21.06.2002 г., доп., бр. 96 от 11.10.2002 г., изм., бр. 19 от 28.02.2003 г., изм. и доп., бр. 31 от 4.04.2003 г., в сила от 4.04.2003 г., бр. 58 от 27.06.2003 г. кн. 7/91 г., стр. 248; кн. 5/92 г., стр. 5; кн. 10/93 г., стр. 7; кн. 1/94 г., стр. 173; кн. 9/94 г., стр. 7; кн. 8/95 г., стр. 145; кн. 8/96 г., стр. 316; кн. 11/96 г., стр. 103; кн. 8/97 г., стр. 204; кн. 11/97 г., стр. 135; кн. 6/98 г., стр. 237; кн. 7/98 г., стр. 219; кн. 5/99 г., стр. 160; кн. 6/99 г., стр. 64 кн. 8/99 г., стр. 524; кн. 1/2000 г., стр. 335 кн. 11/2000 г., стр. 175; кн. 7/2002 г., стр. 391; кн. 5/2003 г., стр. 230; том III/91 г., стр. 388 т. 8, р. 1, № 61 ЧАСТ ПЪРВА ОБЩА ЧАСТ Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Търговец Чл. 1. (1) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от следните сделки: 1. покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид; 2. продажба на стоки от собствено производство; 3. покупка на ценни книги с цел да ги продаде; 4. търговско представителство и посредничество; 5. комисионни, спедиционни и превозни сделки; 6. застрахователни сделки; 7. банкови и валутни сделки; 8. менителници, записи на заповед и чекове; 9. складови сделки; 10. лицензионни сделки; 11. стоков контрол; 12. сделки с интелектуална собственост; 13. хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски или други услуги; 14. покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба; 15. лизинг. (2) Търговци са: 1. търговските дружества; 2. кооперациите с изключение на жилищностроителните кооперации. (3) За търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин даже ако дейността му не е посочена в ал. 1. Лица, които не са търговци Чл. 2. Не се смятат за търговци: 1. физическите лица, занимаващи се със селскостопанска дейност; 2. занаятчиите, лицата, извършващи услуги с личен труд или упражняващи свободна професия, освен ако тяхната дейност може да се определи като предприятие по смисъла на чл. 1, ал. 3; 3. лицата, извършващи хотелиерски услуги чрез предоставяне на стаи в обитаваните от тях жилища. Глава втора ТЪРГОВСКИ РЕГИСТЪР 1 Водене на търговски регистър Чл. 3. (1) Към окръжните съдилища се води търговски регистър, в който се вписват всички търговци и свързаните с тях обстоятелства, предвидени в този закон. (2) В случаи, определени със закон, могат да се водят и други регистри за отделни видове търговци. Задължение за вписване Чл. 4. (1) Всеки търговец е длъжен да поиска да бъде вписан в търговския регистър, като заяви обстоятелствата, определени съгласно предходния член. (2) Лицата, които са длъжни да заявят обстоятелствата, подлежащи на вписване, се определят със закон. (3) Всяко лице, което е задължено да поиска вписване или съответно представяне на книжа или подписи, предвидени в този закон, трябва да извърши това в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството освен ако законът определя друг срок. Действие на вписването Чл. 4а. (Нов - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) Третите лица могат да се позовават на всички подлежащи на вписване обстоятелства, макар вписването още да не е извършено, освен ако закон изрично предвижда те да проявят действия след вписването. Публичност на търговския регистър Чл. 5. Всеки има право да преглежда търговския регистър и документите, въз основа на които са извършени вписванията, както и да получи преписи от тях. Обнародване на вписването Чл. 6. (1) Съдът обнародва в "Държавен вестник" вписванията в търговския регистър, когато това е предвидено в закон. (2) (Отм. - ДВ, бр. 103 от 1993 г.). Глава трета ТЪРГОВСКА ФИРМА И СЕДАЛИЩЕ Определение Чл. 7. (1) Фирма е наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва. (2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1993 г.) Всяка фирма освен предписаното от закона необходимо съдържание може да включва означение за предмета на дейност, участвуващите лица, както и свободно избрана добавка. Фирмата трябва да отговаря на истината, да не въвежда в заблуждение и да не накърнява обществения ред и морала. (3) (Нова - ДВ, бр. 103 от 1993 г.) Търговецът изписва фирмата си задължително на български език. Той може да я изписва допълнително и на чужд език. Фирма на клон Чл. 8. Фирмата на клона включва фирмата на търговеца и добавката "клон". Фирма при ликвидация Чл. 9. (Доп. - ДВ, бр. 63 от 1994 г.) При обявяване на търговеца в ликвидация фирмата съдържа добавката "в ликвидация", а при обявяване в несъстоятелност - "в несъстоятелност". Промяна на фирмата Чл. 10. (1) Фирмата може да бъде променена по искане на търговеца, който я е регистрирал. (2) Когато фирмата съдържа името на напускащ съдружник, тя може да се запази само с негово съгласие. Изключително право Чл. 11. (1) Фирмата може да се употребява само от търговеца, който я е регистрирал. (2) При използуване на чужда фирма заинтересуваните лица могат да искат прекратяване на по-нататъшното й използуване и обезщетение за вредите. Седалище и адрес Чл. 12. (1) Седалището на търговеца е населеното място, където се намира управлението на дейността му. (2) Адресът на търговеца е адресът на управлението на дейността му. Задължение за посочване на данни Чл. 13. (1) (Предишен текст на чл. 13 - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) Търговецът е длъжен да посочва в търговската си кореспонденция: фирмата; седалището и адреса на управлението; съда, където е регистриран; номера на регистрацията и банковата сметка. Търговецът може да посочва и адрес за съобщения. (2) (Нова - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) В търговската кореспонденция на клона 2 освен данните по ал. 1 за търговеца, който е открил клона, задължително се посочват и съдът в търговския регистър, към който клонът е вписан, както и номерът на неговата регистрация. Промяна на седалището Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) (1) Преместването на управлението на дейността на търговеца в друго населено място трябва да бъде заявено за вписване в съда, където е регистрацията на търговеца. (2) Когато новото седалище е в района на друг съд, съдът по първоначалната регистрация на търговеца вписва промяната и изпраща служебно фирменото дело на съда по новото седалище. (3) Съдът по новото седалище открива партида на търговеца в търговския регистър въз основа на решението по ал. 2 служебно или когато то е представено от лице, оправомощено да заяви вписването. (4) Когато промяната на седалището подлежи на обнародване, то се извършва от съда по първоначалната регистрация на търговеца и от съда по новото седалище. Глава четвърта ПРЕДПРИЯТИЯ И СДЕЛКИ С ТЯХ Сделки с предприятие Чл. 15. (1) Предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения може да бъде прехвърлено чрез сделка, извършена писмено с нотариална заверка на подписите. Отчуждителят е длъжен да уведоми кредиторите и длъжниците за извършеното прехвърляне. (2) (Нова - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Когато се прехвърля цялото предприятие на търговско дружество, за прехвърлянето е необходимо решение, взето съгласно чл. 262п. (3) (Предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) При прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права. Кредиторите на търсими задължения са длъжни да се обърнат първо към отчуждителя на предприятието. Вписване Чл. 16. (1) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Прехвърлянето на предприятие се вписва в търговския регистър по партидата на отчуждителя и на правоприемника. (2) (Нова - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Когато седалищата на отчуждителя и на правоприемника са в района на различни съдилища, прехвърлянето се вписва от съда, където е регистрацията на отчуждителя. Съдът по регистрацията на правоприемника вписва прехвърлянето въз основа на решението на съда по регистрацията на отчуждителя служебно или когато то е представено от лице, оправомощено да заяви вписването. (3) (Нова - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Вписванията по предходните алинеи се обнародват в "Държавен вестник" от съда по седалището на отчуждителя и от съда по седалището на правоприемника. (4) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г., предишна ал. 2, бр. 58 от 2003 г.) Когато с договора се прехвърля недвижим имот или вещно право върху такъв имот, договорът се вписва и в службата по вписванията. Обезпечение на кредиторите Чл. 16а. (Нов - ДВ, бр. 42 от 1999 г., изм., бр. 58 от 2003 г.) (1) Правоприемникът управлява отделно преминалото върху него търговско предприятие за срок 6 месеца. Срокът тече отделно за кредиторите на отчуждителя от датата на обнародване на прехвърлянето от съда по седалището на отчуждителя, а за кредиторите на правоприемника - от датата на обнародване на прехвърлянето от съда по седалището на правоприемника. (2) В срока по ал. 1 всеки кредитор на отчуждителя или правоприемника, чието вземане не е обезпечено и е възникнало преди датата на съответното вписване на прехвърлянето, може да поиска изпълнение или обезпечение съобразно правата си. Ако искането не бъде удовлетворено, кредиторът се ползва с право на предпочтително удовлетворение от правата, принадлежали на неговия длъжник. (3) Членовете на управи
runi
на 13.09.2006 в 00:21:45 #514ТЪРГОВСКИ ЗАКОН Обн., ДВ, бр. 48 от 18.06.1991 г., в сила от 1.07.1991 г., изм., бр. 25 от 27.03.1992 г., изм. и доп., бр. 61 от 16.07.1993 г., бр. 103 от 7.12.1993 г., бр. 63 от 5.08.1994 г., изм., бр. 63 от 14.07.1995 г., изм. и доп., бр. 42 от 15.05.1996 г., в сила от 15.05.1996 г., изм., бр. 59 от 12.07.1996 г., в сила от 1.07.1996 г., изм. и доп., бр. 83 от 1.10.1996 г., в сила от 1.11.1996 г., изм., бр. 86 от 11.10.1996 г., в сила от 1.01.1997 г., бр. 104 от 6.12.1996 г., в сила от 6.01.1997 г., бр. 58 от 22.07.1997 г., в сила от 22.07.1997 г., изм. и доп., бр. 100 от 31.10.1997 г., бр. 124 от 23.12.1997 г., в сила от 1.03.1998 г., доп., бр. 39 от 7.04.1998 г., бр. 52 от 8.05.1998 г., изм. и доп., бр. 70 от 19.06.1998 г., изм., бр. 33 от 9.04.1999 г., доп., бр. 42 от 5.05.1999 г., изм., бр. 64 от 16.07.1999 г., изм. и доп., бр. 81 от 14.09.1999 г., в сила от 15.12.1999 г., изм., бр. 90 от 15.10.1999 г., доп., бр. 103 от 30.11.1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. и доп., бр. 114 от 30.12.1999 г., в сила от 31.01.2000 г., бр. 84 от 13.10.2000 г., изм., бр. 28 от 19.03.2002 г., изм. и доп., бр. 61 от 21.06.2002 г., доп., бр. 96 от 11.10.2002 г., изм., бр. 19 от 28.02.2003 г., изм. и доп., бр. 31 от 4.04.2003 г., в сила от 4.04.2003 г., бр. 58 от 27.06.2003 г. кн. 7/91 г., стр. 248; кн. 5/92 г., стр. 5; кн. 10/93 г., стр. 7; кн. 1/94 г., стр. 173; кн. 9/94 г., стр. 7; кн. 8/95 г., стр. 145; кн. 8/96 г., стр. 316; кн. 11/96 г., стр. 103; кн. 8/97 г., стр. 204; кн. 11/97 г., стр. 135; кн. 6/98 г., стр. 237; кн. 7/98 г., стр. 219; кн. 5/99 г., стр. 160; кн. 6/99 г., стр. 64 кн. 8/99 г., стр. 524; кн. 1/2000 г., стр. 335 кн. 11/2000 г., стр. 175; кн. 7/2002 г., стр. 391; кн. 5/2003 г., стр. 230; том III/91 г., стр. 388 т. 8, р. 1, № 61 ЧАСТ ПЪРВА ОБЩА ЧАСТ Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Търговец Чл. 1. (1) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от следните сделки: 1. покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид; 2. продажба на стоки от собствено производство; 3. покупка на ценни книги с цел да ги продаде; 4. търговско представителство и посредничество; 5. комисионни, спедиционни и превозни сделки; 6. застрахователни сделки; 7. банкови и валутни сделки; 8. менителници, записи на заповед и чекове; 9. складови сделки; 10. лицензионни сделки; 11. стоков контрол; 12. сделки с интелектуална собственост; 13. хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски или други услуги; 14. покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба; 15. лизинг. (2) Търговци са: 1. търговските дружества; 2. кооперациите с изключение на жилищностроителните кооперации. (3) За търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин даже ако дейността му не е посочена в ал. 1. Лица, които не са търговци Чл. 2. Не се смятат за търговци: 1. физическите лица, занимаващи се със селскостопанска дейност; 2. занаятчиите, лицата, извършващи услуги с личен труд или упражняващи свободна професия, освен ако тяхната дейност може да се определи като предприятие по смисъла на чл. 1, ал. 3; 3. лицата, извършващи хотелиерски услуги чрез предоставяне на стаи в обитаваните от тях жилища. Глава втора ТЪРГОВСКИ РЕГИСТЪР 1 Водене на търговски регистър Чл. 3. (1) Към окръжните съдилища се води търговски регистър, в който се вписват всички търговци и свързаните с тях обстоятелства, предвидени в този закон. (2) В случаи, определени със закон, могат да се водят и други регистри за отделни видове търговци. Задължение за вписване Чл. 4. (1) Всеки търговец е длъжен да поиска да бъде вписан в търговския регистър, като заяви обстоятелствата, определени съгласно предходния член. (2) Лицата, които са длъжни да заявят обстоятелствата, подлежащи на вписване, се определят със закон. (3) Всяко лице, което е задължено да поиска вписване или съответно представяне на книжа или подписи, предвидени в този закон, трябва да извърши това в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството освен ако законът определя друг срок. Действие на вписването Чл. 4а. (Нов - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) Третите лица могат да се позовават на всички подлежащи на вписване обстоятелства, макар вписването още да не е извършено, освен ако закон изрично предвижда те да проявят действия след вписването. Публичност на търговския регистър Чл. 5. Всеки има право да преглежда търговския регистър и документите, въз основа на които са извършени вписванията, както и да получи преписи от тях. Обнародване на вписването Чл. 6. (1) Съдът обнародва в "Държавен вестник" вписванията в търговския регистър, когато това е предвидено в закон. (2) (Отм. - ДВ, бр. 103 от 1993 г.). Глава трета ТЪРГОВСКА ФИРМА И СЕДАЛИЩЕ Определение Чл. 7. (1) Фирма е наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва. (2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1993 г.) Всяка фирма освен предписаното от закона необходимо съдържание може да включва означение за предмета на дейност, участвуващите лица, както и свободно избрана добавка. Фирмата трябва да отговаря на истината, да не въвежда в заблуждение и да не накърнява обществения ред и морала. (3) (Нова - ДВ, бр. 103 от 1993 г.) Търговецът изписва фирмата си задължително на български език. Той може да я изписва допълнително и на чужд език. Фирма на клон Чл. 8. Фирмата на клона включва фирмата на търговеца и добавката "клон". Фирма при ликвидация Чл. 9. (Доп. - ДВ, бр. 63 от 1994 г.) При обявяване на търговеца в ликвидация фирмата съдържа добавката "в ликвидация", а при обявяване в несъстоятелност - "в несъстоятелност". Промяна на фирмата Чл. 10. (1) Фирмата може да бъде променена по искане на търговеца, който я е регистрирал. (2) Когато фирмата съдържа името на напускащ съдружник, тя може да се запази само с негово съгласие. Изключително право Чл. 11. (1) Фирмата може да се употребява само от търговеца, който я е регистрирал. (2) При използуване на чужда фирма заинтересуваните лица могат да искат прекратяване на по-нататъшното й използуване и обезщетение за вредите. Седалище и адрес Чл. 12. (1) Седалището на търговеца е населеното място, където се намира управлението на дейността му. (2) Адресът на търговеца е адресът на управлението на дейността му. Задължение за посочване на данни Чл. 13. (1) (Предишен текст на чл. 13 - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) Търговецът е длъжен да посочва в търговската си кореспонденция: фирмата; седалището и адреса на управлението; съда, където е регистриран; номера на регистрацията и банковата сметка. Търговецът може да посочва и адрес за съобщения. (2) (Нова - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) В търговската кореспонденция на клона 2 освен данните по ал. 1 за търговеца, който е открил клона, задължително се посочват и съдът в търговския регистър, към който клонът е вписан, както и номерът на неговата регистрация. Промяна на седалището Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) (1) Преместването на управлението на дейността на търговеца в друго населено място трябва да бъде заявено за вписване в съда, където е регистрацията на търговеца. (2) Когато новото седалище е в района на друг съд, съдът по първоначалната регистрация на търговеца вписва промяната и изпраща служебно фирменото дело на съда по новото седалище. (3) Съдът по новото седалище открива партида на търговеца в търговския регистър въз основа на решението по ал. 2 служебно или когато то е представено от лице, оправомощено да заяви вписването. (4) Когато промяната на седалището подлежи на обнародване, то се извършва от съда по първоначалната регистрация на търговеца и от съда по новото седалище. Глава четвърта ПРЕДПРИЯТИЯ И СДЕЛКИ С ТЯХ Сделки с предприятие Чл. 15. (1) Предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения може да бъде прехвърлено чрез сделка, извършена писмено с нотариална заверка на подписите. Отчуждителят е длъжен да уведоми кредиторите и длъжниците за извършеното прехвърляне. (2) (Нова - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Когато се прехвърля цялото предприятие на търговско дружество, за прехвърлянето е необходимо решение, взето съгласно чл. 262п. (3) (Предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) При прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права. Кредиторите на търсими задължения са длъжни да се обърнат първо към отчуждителя на предприятието. Вписване Чл. 16. (1) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Прехвърлянето на предприятие се вписва в търговския регистър по партидата на отчуждителя и на правоприемника. (2) (Нова - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Когато седалищата на отчуждителя и на правоприемника са в района на различни съдилища, прехвърлянето се вписва от съда, където е регистрацията на отчуждителя. Съдът по регистрацията на правоприемника вписва прехвърлянето въз основа на решението на съда по регистрацията на отчуждителя служебно или когато то е представено от лице, оправомощено да заяви вписването. (3) (Нова - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Вписванията по предходните алинеи се обнародват в "Държавен вестник" от съда по седалището на отчуждителя и от съда по седалището на правоприемника. (4) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г., предишна ал. 2, бр. 58 от 2003 г.) Когато с договора се прехвърля недвижим имот или вещно право върху такъв имот, договорът се вписва и в службата по вписванията. Обезпечение на кредиторите Чл. 16а. (Нов - ДВ, бр. 42 от 1999 г., изм., бр. 58 от 2003 г.) (1) Правоприемникът управлява отделно преминалото върху него търговско предприятие за срок 6 месеца. Срокът тече отделно за кредиторите на отчуждителя от датата на обнародване на прехвърлянето от съда по седалището на отчуждит
runi
на 13.09.2006 в 00:21:44 #513ТЪРГОВСКИ ЗАКОН Обн., ДВ, бр. 48 от 18.06.1991 г., в сила от 1.07.1991 г., изм., бр. 25 от 27.03.1992 г., изм. и доп., бр. 61 от 16.07.1993 г., бр. 103 от 7.12.1993 г., бр. 63 от 5.08.1994 г., изм., бр. 63 от 14.07.1995 г., изм. и доп., бр. 42 от 15.05.1996 г., в сила от 15.05.1996 г., изм., бр. 59 от 12.07.1996 г., в сила от 1.07.1996 г., изм. и доп., бр. 83 от 1.10.1996 г., в сила от 1.11.1996 г., изм., бр. 86 от 11.10.1996 г., в сила от 1.01.1997 г., бр. 104 от 6.12.1996 г., в сила от 6.01.1997 г., бр. 58 от 22.07.1997 г., в сила от 22.07.1997 г., изм. и доп., бр. 100 от 31.10.1997 г., бр. 124 от 23.12.1997 г., в сила от 1.03.1998 г., доп., бр. 39 от 7.04.1998 г., бр. 52 от 8.05.1998 г., изм. и доп., бр. 70 от 19.06.1998 г., изм., бр. 33 от 9.04.1999 г., доп., бр. 42 от 5.05.1999 г., изм., бр. 64 от 16.07.1999 г., изм. и доп., бр. 81 от 14.09.1999 г., в сила от 15.12.1999 г., изм., бр. 90 от 15.10.1999 г., доп., бр. 103 от 30.11.1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. и доп., бр. 114 от 30.12.1999 г., в сила от 31.01.2000 г., бр. 84 от 13.10.2000 г., изм., бр. 28 от 19.03.2002 г., изм. и доп., бр. 61 от 21.06.2002 г., доп., бр. 96 от 11.10.2002 г., изм., бр. 19 от 28.02.2003 г., изм. и доп., бр. 31 от 4.04.2003 г., в сила от 4.04.2003 г., бр. 58 от 27.06.2003 г. кн. 7/91 г., стр. 248; кн. 5/92 г., стр. 5; кн. 10/93 г., стр. 7; кн. 1/94 г., стр. 173; кн. 9/94 г., стр. 7; кн. 8/95 г., стр. 145; кн. 8/96 г., стр. 316; кн. 11/96 г., стр. 103; кн. 8/97 г., стр. 204; кн. 11/97 г., стр. 135; кн. 6/98 г., стр. 237; кн. 7/98 г., стр. 219; кн. 5/99 г., стр. 160; кн. 6/99 г., стр. 64 кн. 8/99 г., стр. 524; кн. 1/2000 г., стр. 335 кн. 11/2000 г., стр. 175; кн. 7/2002 г., стр. 391; кн. 5/2003 г., стр. 230; том III/91 г., стр. 388 т. 8, р. 1, № 61 ЧАСТ ПЪРВА ОБЩА ЧАСТ Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Търговец Чл. 1. (1) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от следните сделки: 1. покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид; 2. продажба на стоки от собствено производство; 3. покупка на ценни книги с цел да ги продаде; 4. търговско представителство и посредничество; 5. комисионни, спедиционни и превозни сделки; 6. застрахователни сделки; 7. банкови и валутни сделки; 8. менителници, записи на заповед и чекове; 9. складови сделки; 10. лицензионни сделки; 11. стоков контрол; 12. сделки с интелектуална собственост; 13. хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски или други услуги; 14. покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба; 15. лизинг. (2) Търговци са: 1. търговските дружества; 2. кооперациите с изключение на жилищностроителните кооперации. (3) За търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин даже ако дейността му не е посочена в ал. 1. Лица, които не са търговци Чл. 2. Не се смятат за търговци: 1. физическите лица, занимаващи се със селскостопанска дейност; 2. занаятчиите, лицата, извършващи услуги с личен труд или упражняващи свободна професия, освен ако тяхната дейност може да се определи като предприятие по смисъла на чл. 1, ал. 3; 3. лицата, извършващи хотелиерски услуги чрез предоставяне на стаи в обитаваните от тях жилища. Глава втора ТЪРГОВСКИ РЕГИСТЪР 1 Водене на търговски регистър Чл. 3. (1) Към окръжните съдилища се води търговски регистър, в който се вписват всички търговци и свързаните с тях обстоятелства, предвидени в този закон. (2) В случаи, определени със закон, могат да се водят и други регистри за отделни видове търговци. Задължение за вписване Чл. 4. (1) Всеки търговец е длъжен да поиска да бъде вписан в търговския регистър, като заяви обстоятелствата, определени съгласно предходния член. (2) Лицата, които са длъжни да заявят обстоятелствата, подлежащи на вписване, се определят със закон. (3) Всяко лице, което е задължено да поиска вписване или съответно представяне на книжа или подписи, предвидени в този закон, трябва да извърши това в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството освен ако законът определя друг срок. Действие на вписването Чл. 4а. (Нов - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) Третите лица могат да се позовават на всички подлежащи на вписване обстоятелства, макар вписването още да не е извършено, освен ако закон изрично предвижда те да проявят действия след вписването. Публичност на търговския регистър Чл. 5. Всеки има право да преглежда търговския регистър и документите, въз основа на които са извършени вписванията, както и да получи преписи от тях. Обнародване на вписването Чл. 6. (1) Съдът обнародва в "Държавен вестник" вписванията в търговския регистър, когато това е предвидено в закон. (2) (Отм. - ДВ, бр. 103 от 1993 г.). Глава трета ТЪРГОВСКА ФИРМА И СЕДАЛИЩЕ Определение Чл. 7. (1) Фирма е наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва. (2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1993 г.) Всяка фирма освен предписаното от закона необходимо съдържание може да включва означение за предмета на дейност, участвуващите лица, както и свободно избрана добавка. Фирмата трябва да отговаря на истината, да не въвежда в заблуждение и да не накърнява обществения ред и морала. (3) (Нова - ДВ, бр. 103 от 1993 г.) Търговецът изписва фирмата си задължително на български език. Той може да я изписва допълнително и на чужд език. Фирма на клон Чл. 8. Фирмата на клона включва фирмата на търговеца и добавката "клон". Фирма при ликвидация Чл. 9. (Доп. - ДВ, бр. 63 от 1994 г.) При обявяване на търговеца в ликвидация фирмата съдържа добавката "в ликвидация", а при обявяване в несъстоятелност - "в несъстоятелност". Промяна на фирмата Чл. 10. (1) Фирмата може да бъде променена по искане на търговеца, който я е регистрирал. (2) Когато фирмата съдържа името на напускащ съдружник, тя може да се запази само с негово съгласие. Изключително право Чл. 11. (1) Фирмата може да се употребява само от търговеца, който я е регистрирал. (2) При използуване на чужда фирма заинтересуваните лица могат да искат прекратяване на по-нататъшното й използуване и обезщетение за вредите. Седалище и адрес Чл. 12. (1) Седалището на търговеца е населеното място, където се намира управлението на дейността му. (2) Адресът на търговеца е адресът на управлението на дейността му. Задължение за посочване на данни Чл. 13. (1) (Предишен текст на чл. 13 - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) Търговецът е длъжен да посочва в търговската си кореспонденция: фирмата; седалището и адреса на управлението; съда, където е регистриран; номера на регистрацията и банковата сметка. Търговецът може да посочва и адрес за съобщения. (2) (Нова - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) В търговската кореспонденция на клона 2 освен данните по ал. 1 за търговеца, който е открил клона, задължително се посочват и съдът в търговския регистър, към който клонът е вписан, както и номерът на неговата регистрация. Промяна на седалището Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) (1) Преместването на управлението на дейността на търговеца в друго населено място трябва да бъде заявено за вписване в съда, където е регистрацията на търговеца. (2) Когато новото седалище е в района на друг съд, съдът по първоначалната регистрация на търговеца вписва промяната и изпраща служебно фирменото дело на съда по новото седалище. (3) Съдът по новото седалище открива партида на търговеца в търговския регистър въз основа на решението по ал. 2 служебно или когато то е представено от лице, оправомощено да заяви вписването. (4) Когато промяната на седалището подлежи на обнародване, то се извършва от съда по първоначалната регистрация на търговеца и от съда по новото седалище. Глава четвърта ПРЕДПРИЯТИЯ И СДЕЛКИ С ТЯХ Сделки с предприятие Чл. 15. (1) Предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения може да бъде прехвърлено чрез сделка, извършена писмено с нотариална заверка на подписите. Отчуждителят е длъжен да уведоми кредиторите и длъжниците за извършеното прехвърляне. (2) (Нова - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Когато се прехвърля цялото предприятие на търговско дружество, за прехвърлянето е необходимо решение, взето съгласно чл. 262п. (3) (Предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) При прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права. Кредиторите на търсими задължения са длъжни да се обърнат първо към отчуждителя на предприятието. Вписване Чл. 16. (1) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Прехвърлянето на предприятие се вписва в търговския регистър по партидата на отчуждителя и на правоприемника. (2) (Нова - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Когато седалищата на отчуждителя и на правоприемника са в района на различни съдилища, прехвърлянето се вписва от съда, където е регистрацията на отчуждителя. Съдът по регистрацията на правоприемника вписва прехвърлянето въз основа на решението на съда по регистрацията на отчуждителя служебно или когато то е представено от лице, оправомощено да заяви вписването. (3) (Нова - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Вписванията по предходните алинеи се обнародват в "Държавен вестник" от съда по седалището на отчуждителя и от съда по седалището на правоприемника. (4) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г., предишна ал. 2, бр. 58 от 2003 г.) Когато с договора се прехвърля недвижим имот или вещно право върху такъв имот, договорът се вписва и в службата по вписванията. Обезпечение на кредиторите Чл. 16а. (Нов - ДВ, бр. 42 от 1999 г., изм., бр. 58 от 2003 г.) (1) Правоприемникът управлява отделно преминалото върху него търговско предприятие за срок 6 месеца. Срокът тече отделно за кредиторите на отчуждителя от датата на обнародване на прехвърлянето от съда по седалището на отчуждит
runi
на 13.09.2006 в 00:21:43 #512ТЪРГОВСКИ ЗАКОН Обн., ДВ, бр. 48 от 18.06.1991 г., в сила от 1.07.1991 г., изм., бр. 25 от 27.03.1992 г., изм. и доп., бр. 61 от 16.07.1993 г., бр. 103 от 7.12.1993 г., бр. 63 от 5.08.1994 г., изм., бр. 63 от 14.07.1995 г., изм. и доп., бр. 42 от 15.05.1996 г., в сила от 15.05.1996 г., изм., бр. 59 от 12.07.1996 г., в сила от 1.07.1996 г., изм. и доп., бр. 83 от 1.10.1996 г., в сила от 1.11.1996 г., изм., бр. 86 от 11.10.1996 г., в сила от 1.01.1997 г., бр. 104 от 6.12.1996 г., в сила от 6.01.1997 г., бр. 58 от 22.07.1997 г., в сила от 22.07.1997 г., изм. и доп., бр. 100 от 31.10.1997 г., бр. 124 от 23.12.1997 г., в сила от 1.03.1998 г., доп., бр. 39 от 7.04.1998 г., бр. 52 от 8.05.1998 г., изм. и доп., бр. 70 от 19.06.1998 г., изм., бр. 33 от 9.04.1999 г., доп., бр. 42 от 5.05.1999 г., изм., бр. 64 от 16.07.1999 г., изм. и доп., бр. 81 от 14.09.1999 г., в сила от 15.12.1999 г., изм., бр. 90 от 15.10.1999 г., доп., бр. 103 от 30.11.1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. и доп., бр. 114 от 30.12.1999 г., в сила от 31.01.2000 г., бр. 84 от 13.10.2000 г., изм., бр. 28 от 19.03.2002 г., изм. и доп., бр. 61 от 21.06.2002 г., доп., бр. 96 от 11.10.2002 г., изм., бр. 19 от 28.02.2003 г., изм. и доп., бр. 31 от 4.04.2003 г., в сила от 4.04.2003 г., бр. 58 от 27.06.2003 г. кн. 7/91 г., стр. 248; кн. 5/92 г., стр. 5; кн. 10/93 г., стр. 7; кн. 1/94 г., стр. 173; кн. 9/94 г., стр. 7; кн. 8/95 г., стр. 145; кн. 8/96 г., стр. 316; кн. 11/96 г., стр. 103; кн. 8/97 г., стр. 204; кн. 11/97 г., стр. 135; кн. 6/98 г., стр. 237; кн. 7/98 г., стр. 219; кн. 5/99 г., стр. 160; кн. 6/99 г., стр. 64 кн. 8/99 г., стр. 524; кн. 1/2000 г., стр. 335 кн. 11/2000 г., стр. 175; кн. 7/2002 г., стр. 391; кн. 5/2003 г., стр. 230; том III/91 г., стр. 388 т. 8, р. 1, № 61 ЧАСТ ПЪРВА ОБЩА ЧАСТ Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Търговец Чл. 1. (1) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от следните сделки: 1. покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид; 2. продажба на стоки от собствено производство; 3. покупка на ценни книги с цел да ги продаде; 4. търговско представителство и посредничество; 5. комисионни, спедиционни и превозни сделки; 6. застрахователни сделки; 7. банкови и валутни сделки; 8. менителници, записи на заповед и чекове; 9. складови сделки; 10. лицензионни сделки; 11. стоков контрол; 12. сделки с интелектуална собственост; 13. хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски или други услуги; 14. покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба; 15. лизинг. (2) Търговци са: 1. търговските дружества; 2. кооперациите с изключение на жилищностроителните кооперации. (3) За търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин даже ако дейността му не е посочена в ал. 1. Лица, които не са търговци Чл. 2. Не се смятат за търговци: 1. физическите лица, занимаващи се със селскостопанска дейност; 2. занаятчиите, лицата, извършващи услуги с личен труд или упражняващи свободна професия, освен ако тяхната дейност може да се определи като предприятие по смисъла на чл. 1, ал. 3; 3. лицата, извършващи хотелиерски услуги чрез предоставяне на стаи в обитаваните от тях жилища. Глава втора ТЪРГОВСКИ РЕГИСТЪР 1 Водене на търговски регистър Чл. 3. (1) Към окръжните съдилища се води търговски регистър, в който се вписват всички търговци и свързаните с тях обстоятелства, предвидени в този закон. (2) В случаи, определени със закон, могат да се водят и други регистри за отделни видове търговци. Задължение за вписване Чл. 4. (1) Всеки търговец е длъжен да поиска да бъде вписан в търговския регистър, като заяви обстоятелствата, определени съгласно предходния член. (2) Лицата, които са длъжни да заявят обстоятелствата, подлежащи на вписване, се определят със закон. (3) Всяко лице, което е задължено да поиска вписване или съответно представяне на книжа или подписи, предвидени в този закон, трябва да извърши това в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството освен ако законът определя друг срок. Действие на вписването Чл. 4а. (Нов - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) Третите лица могат да се позовават на всички подлежащи на вписване обстоятелства, макар вписването още да не е извършено, освен ако закон изрично предвижда те да проявят действия след вписването. Публичност на търговския регистър Чл. 5. Всеки има право да преглежда търговския регистър и документите, въз основа на които са извършени вписванията, както и да получи преписи от тях. Обнародване на вписването Чл. 6. (1) Съдът обнародва в "Държавен вестник" вписванията в търговския регистър, когато това е предвидено в закон. (2) (Отм. - ДВ, бр. 103 от 1993 г.). Глава трета ТЪРГОВСКА ФИРМА И СЕДАЛИЩЕ Определение Чл. 7. (1) Фирма е наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва. (2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1993 г.) Всяка фирма освен предписаното от закона необходимо съдържание може да включва означение за предмета на дейност, участвуващите лица, както и свободно избрана добавка. Фирмата трябва да отговаря на истината, да не въвежда в заблуждение и да не накърнява обществения ред и морала. (3) (Нова - ДВ, бр. 103 от 1993 г.) Търговецът изписва фирмата си задължително на български език. Той може да я изписва допълнително и на чужд език. Фирма на клон Чл. 8. Фирмата на клона включва фирмата на търговеца и добавката "клон". Фирма при ликвидация Чл. 9. (Доп. - ДВ, бр. 63 от 1994 г.) При обявяване на търговеца в ликвидация фирмата съдържа добавката "в ликвидация", а при обявяване в несъстоятелност - "в несъстоятелност". Промяна на фирмата Чл. 10. (1) Фирмата може да бъде променена по искане на търговеца, който я е регистрирал. (2) Когато фирмата съдържа името на напускащ съдружник, тя може да се запази само с негово съгласие. Изключително право Чл. 11. (1) Фирмата може да се употребява само от търговеца, който я е регистрирал. (2) При използуване на чужда фирма заинтересуваните лица могат да искат прекратяване на по-нататъшното й използуване и обезщетение за вредите. Седалище и адрес Чл. 12. (1) Седалището на търговеца е населеното място, където се намира управлението на дейността му. (2) Адресът на търговеца е адресът на управлението на дейността му. Задължение за посочване на данни Чл. 13. (1) (Предишен текст на чл. 13 - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) Търговецът е длъжен да посочва в търговската си кореспонденция: фирмата; седалището и адреса на управлението; съда, където е регистриран; номера на регистрацията и банковата сметка. Търговецът може да посочва и адрес за съобщения. (2) (Нова - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) В търговската кореспонденция на клона 2 освен данните по ал. 1 за търговеца, който е открил клона, задължително се посочват и съдът в търговския регистър, към който клонът е вписан, както и номерът на неговата регистрация. Промяна на седалището Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) (1) Преместването на управлението на дейността на търговеца в друго населено място трябва да бъде заявено за вписване в съда, където е регистрацията на търговеца. (2) Когато новото седалище е в района на друг съд, съдът по първоначалната регистрация на търговеца вписва промяната и изпраща служебно фирменото дело на съда по новото седалище. (3) Съдът по новото седалище открива партида на търговеца в търговския регистър въз основа на решението по ал. 2 служебно или когато то е представено от лице, оправомощено да заяви вписването. (4) Когато промяната на седалището подлежи на обнародване, то се извършва от съда по първоначалната регистрация на търговеца и от съда по новото седалище. Глава четвърта ПРЕДПРИЯТИЯ И СДЕЛКИ С ТЯХ Сделки с предприятие Чл. 15. (1) Предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения може да бъде прехвърлено чрез сделка, извършена писмено с нотариална заверка на подписите. Отчуждителят е длъжен да уведоми кредиторите и длъжниците за извършеното прехвърляне. (2) (Нова - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Когато се прехвърля цялото предприятие на търговско дружество, за прехвърлянето е необходимо решение, взето съгласно чл. 262п. (3) (Предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) При прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права. Кредиторите на търсими задължения са длъжни да се обърнат първо към отчуждителя на предприятието. Вписване Чл. 16. (1) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Прехвърлянето на предприятие се вписва в търговския регистър по партидата на отчуждителя и на правоприемника. (2) (Нова - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Когато седалищата на отчуждителя и на правоприемника са в района на различни съдилища, прехвърлянето се вписва от съда, където е регистрацията на отчуждителя. Съдът по регистрацията на правоприемника вписва прехвърлянето въз основа на решението на съда по регистрацията на отчуждителя служебно или когато то е представено от лице, оправомощено да заяви вписването. (3) (Нова - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Вписванията по предходните алинеи се обнародват в "Държавен вестник" от съда по седалището на отчуждителя и от съда по седалището на правоприемника. (4) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г., предишна ал. 2, бр. 58 от 2003 г.) Когато с договора се прехвърля недвижим имот или вещно право върху такъв имот, договорът се вписва и в службата по вписванията. Обезпечение на кредиторите Чл. 16а. (Нов - ДВ, бр. 42 от 1999 г., изм., бр. 58 от 2003 г.) (1) Правоприемникът управлява отделно преминалото върху него търговско предприятие за срок 6 месеца. Срокът тече отделно за кредиторите на отчуждителя от датата на обнародване на прехвърлянето от съда по седалището на отчуждит
runi
на 13.09.2006 в 00:21:42 #511ТЪРГОВСКИ ЗАКОН Обн., ДВ, бр. 48 от 18.06.1991 г., в сила от 1.07.1991 г., изм., бр. 25 от 27.03.1992 г., изм. и доп., бр. 61 от 16.07.1993 г., бр. 103 от 7.12.1993 г., бр. 63 от 5.08.1994 г., изм., бр. 63 от 14.07.1995 г., изм. и доп., бр. 42 от 15.05.1996 г., в сила от 15.05.1996 г., изм., бр. 59 от 12.07.1996 г., в сила от 1.07.1996 г., изм. и доп., бр. 83 от 1.10.1996 г., в сила от 1.11.1996 г., изм., бр. 86 от 11.10.1996 г., в сила от 1.01.1997 г., бр. 104 от 6.12.1996 г., в сила от 6.01.1997 г., бр. 58 от 22.07.1997 г., в сила от 22.07.1997 г., изм. и доп., бр. 100 от 31.10.1997 г., бр. 124 от 23.12.1997 г., в сила от 1.03.1998 г., доп., бр. 39 от 7.04.1998 г., бр. 52 от 8.05.1998 г., изм. и доп., бр. 70 от 19.06.1998 г., изм., бр. 33 от 9.04.1999 г., доп., бр. 42 от 5.05.1999 г., изм., бр. 64 от 16.07.1999 г., изм. и доп., бр. 81 от 14.09.1999 г., в сила от 15.12.1999 г., изм., бр. 90 от 15.10.1999 г., доп., бр. 103 от 30.11.1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. и доп., бр. 114 от 30.12.1999 г., в сила от 31.01.2000 г., бр. 84 от 13.10.2000 г., изм., бр. 28 от 19.03.2002 г., изм. и доп., бр. 61 от 21.06.2002 г., доп., бр. 96 от 11.10.2002 г., изм., бр. 19 от 28.02.2003 г., изм. и доп., бр. 31 от 4.04.2003 г., в сила от 4.04.2003 г., бр. 58 от 27.06.2003 г. кн. 7/91 г., стр. 248; кн. 5/92 г., стр. 5; кн. 10/93 г., стр. 7; кн. 1/94 г., стр. 173; кн. 9/94 г., стр. 7; кн. 8/95 г., стр. 145; кн. 8/96 г., стр. 316; кн. 11/96 г., стр. 103; кн. 8/97 г., стр. 204; кн. 11/97 г., стр. 135; кн. 6/98 г., стр. 237; кн. 7/98 г., стр. 219; кн. 5/99 г., стр. 160; кн. 6/99 г., стр. 64 кн. 8/99 г., стр. 524; кн. 1/2000 г., стр. 335 кн. 11/2000 г., стр. 175; кн. 7/2002 г., стр. 391; кн. 5/2003 г., стр. 230; том III/91 г., стр. 388 т. 8, р. 1, № 61 ЧАСТ ПЪРВА ОБЩА ЧАСТ Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Търговец Чл. 1. (1) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от следните сделки: 1. покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид; 2. продажба на стоки от собствено производство; 3. покупка на ценни книги с цел да ги продаде; 4. търговско представителство и посредничество; 5. комисионни, спедиционни и превозни сделки; 6. застрахователни сделки; 7. банкови и валутни сделки; 8. менителници, записи на заповед и чекове; 9. складови сделки; 10. лицензионни сделки; 11. стоков контрол; 12. сделки с интелектуална собственост; 13. хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски или други услуги; 14. покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба; 15. лизинг. (2) Търговци са: 1. търговските дружества; 2. кооперациите с изключение на жилищностроителните кооперации. (3) За търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин даже ако дейността му не е посочена в ал. 1. Лица, които не са търговци Чл. 2. Не се смятат за търговци: 1. физическите лица, занимаващи се със селскостопанска дейност; 2. занаятчиите, лицата, извършващи услуги с личен труд или упражняващи свободна професия, освен ако тяхната дейност може да се определи като предприятие по смисъла на чл. 1, ал. 3; 3. лицата, извършващи хотелиерски услуги чрез предоставяне на стаи в обитаваните от тях жилища. Глава втора ТЪРГОВСКИ РЕГИСТЪР 1 Водене на търговски регистър Чл. 3. (1) Към окръжните съдилища се води търговски регистър, в който се вписват всички търговци и свързаните с тях обстоятелства, предвидени в този закон. (2) В случаи, определени със закон, могат да се водят и други регистри за отделни видове търговци. Задължение за вписване Чл. 4. (1) Всеки търговец е длъжен да поиска да бъде вписан в търговския регистър, като заяви обстоятелствата, определени съгласно предходния член. (2) Лицата, които са длъжни да заявят обстоятелствата, подлежащи на вписване, се определят със закон. (3) Всяко лице, което е задължено да поиска вписване или съответно представяне на книжа или подписи, предвидени в този закон, трябва да извърши това в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството освен ако законът определя друг срок. Действие на вписването Чл. 4а. (Нов - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) Третите лица могат да се позовават на всички подлежащи на вписване обстоятелства, макар вписването още да не е извършено, освен ако закон изрично предвижда те да проявят действия след вписването. Публичност на търговския регистър Чл. 5. Всеки има право да преглежда търговския регистър и документите, въз основа на които са извършени вписванията, както и да получи преписи от тях. Обнародване на вписването Чл. 6. (1) Съдът обнародва в "Държавен вестник" вписванията в търговския регистър, когато това е предвидено в закон. (2) (Отм. - ДВ, бр. 103 от 1993 г.). Глава трета ТЪРГОВСКА ФИРМА И СЕДАЛИЩЕ Определение Чл. 7. (1) Фирма е наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва. (2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1993 г.) Всяка фирма освен предписаното от закона необходимо съдържание може да включва означение за предмета на дейност, участвуващите лица, както и свободно избрана добавка. Фирмата трябва да отговаря на истината, да не въвежда в заблуждение и да не накърнява обществения ред и морала. (3) (Нова - ДВ, бр. 103 от 1993 г.) Търговецът изписва фирмата си задължително на български език. Той може да я изписва допълнително и на чужд език. Фирма на клон Чл. 8. Фирмата на клона включва фирмата на търговеца и добавката "клон". Фирма при ликвидация Чл. 9. (Доп. - ДВ, бр. 63 от 1994 г.) При обявяване на търговеца в ликвидация фирмата съдържа добавката "в ликвидация", а при обявяване в несъстоятелност - "в несъстоятелност". Промяна на фирмата Чл. 10. (1) Фирмата може да бъде променена по искане на търговеца, който я е регистрирал. (2) Когато фирмата съдържа името на напускащ съдружник, тя може да се запази само с негово съгласие. Изключително право Чл. 11. (1) Фирмата може да се употребява само от търговеца, който я е регистрирал. (2) При използуване на чужда фирма заинтересуваните лица могат да искат прекратяване на по-нататъшното й използуване и обезщетение за вредите. Седалище и адрес Чл. 12. (1) Седалището на търговеца е населеното място, където се намира управлението на дейността му. (2) Адресът на търговеца е адресът на управлението на дейността му. Задължение за посочване на данни Чл. 13. (1) (Предишен текст на чл. 13 - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) Търговецът е длъжен да посочва в търговската си кореспонденция: фирмата; седалището и адреса на управлението; съда, където е регистриран; номера на регистрацията и банковата сметка. Търговецът може да посочва и адрес за съобщения. (2) (Нова - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) В търговската кореспонденция на клона 2 освен данните по ал. 1 за търговеца, който е открил клона, задължително се посочват и съдът в търговския регистър, към който клонът е вписан, както и номерът на неговата регистрация. Промяна на седалището Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) (1) Преместването на управлението на дейността на търговеца в друго населено място трябва да бъде заявено за вписване в съда, където е регистрацията на търговеца. (2) Когато новото седалище е в района на друг съд, съдът по първоначалната регистрация на търговеца вписва промяната и изпраща служебно фирменото дело на съда по новото седалище. (3) Съдът по новото седалище открива партида на търговеца в търговския регистър въз основа на решението по ал. 2 служебно или когато то е представено от лице, оправомощено да заяви вписването. (4) Когато промяната на седалището подлежи на обнародване, то се извършва от съда по първоначалната регистрация на търговеца и от съда по новото седалище. Глава четвърта ПРЕДПРИЯТИЯ И СДЕЛКИ С ТЯХ Сделки с предприятие Чл. 15. (1) Предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения може да бъде прехвърлено чрез сделка, извършена писмено с нотариална заверка на подписите. Отчуждителят е длъжен да уведоми кредиторите и длъжниците за извършеното прехвърляне. (2) (Нова - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Когато се прехвърля цялото предприятие на търговско дружество, за прехвърлянето е необходимо решение, взето съгласно чл. 262п. (3) (Предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) При прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права. Кредиторите на търсими задължения са длъжни да се обърнат първо към отчуждителя на предприятието. Вписване Чл. 16. (1) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Прехвърлянето на предприятие се вписва в търговския регистър по партидата на отчуждителя и на правоприемника. (2) (Нова - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Когато седалищата на отчуждителя и на правоприемника са в района на различни съдилища, прехвърлянето се вписва от съда, където е регистрацията на отчуждителя. Съдът по регистрацията на правоприемника вписва прехвърлянето въз основа на решението на съда по регистрацията на отчуждителя служебно или когато то е представено от лице, оправомощено да заяви вписването. (3) (Нова - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Вписванията по предходните алинеи се обнародват в "Държавен вестник" от съда по седалището на отчуждителя и от съда по седалището на правоприемника. (4) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г., предишна ал. 2, бр. 58 от 2003 г.) Когато с договора се прехвърля недвижим имот или вещно право върху такъв имот, договорът се вписва и в службата по вписванията. Обезпечение на кредиторите Чл. 16а. (Нов - ДВ, бр. 42 от 1999 г., изм., бр. 58 от 2003 г.) (1) Правоприемникът управлява отделно преминалото върху него търговско предприятие за срок 6 месеца. Срокът тече отделно за кредиторите на отчуждителя от датата на обнародване на прехвърлянето от съда по седалището на отчуждит
runi
на 13.09.2006 в 00:21:41 #510ТЪРГОВСКИ ЗАКОН Обн., ДВ, бр. 48 от 18.06.1991 г., в сила от 1.07.1991 г., изм., бр. 25 от 27.03.1992 г., изм. и доп., бр. 61 от 16.07.1993 г., бр. 103 от 7.12.1993 г., бр. 63 от 5.08.1994 г., изм., бр. 63 от 14.07.1995 г., изм. и доп., бр. 42 от 15.05.1996 г., в сила от 15.05.1996 г., изм., бр. 59 от 12.07.1996 г., в сила от 1.07.1996 г., изм. и доп., бр. 83 от 1.10.1996 г., в сила от 1.11.1996 г., изм., бр. 86 от 11.10.1996 г., в сила от 1.01.1997 г., бр. 104 от 6.12.1996 г., в сила от 6.01.1997 г., бр. 58 от 22.07.1997 г., в сила от 22.07.1997 г., изм. и доп., бр. 100 от 31.10.1997 г., бр. 124 от 23.12.1997 г., в сила от 1.03.1998 г., доп., бр. 39 от 7.04.1998 г., бр. 52 от 8.05.1998 г., изм. и доп., бр. 70 от 19.06.1998 г., изм., бр. 33 от 9.04.1999 г., доп., бр. 42 от 5.05.1999 г., изм., бр. 64 от 16.07.1999 г., изм. и доп., бр. 81 от 14.09.1999 г., в сила от 15.12.1999 г., изм., бр. 90 от 15.10.1999 г., доп., бр. 103 от 30.11.1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. и доп., бр. 114 от 30.12.1999 г., в сила от 31.01.2000 г., бр. 84 от 13.10.2000 г., изм., бр. 28 от 19.03.2002 г., изм. и доп., бр. 61 от 21.06.2002 г., доп., бр. 96 от 11.10.2002 г., изм., бр. 19 от 28.02.2003 г., изм. и доп., бр. 31 от 4.04.2003 г., в сила от 4.04.2003 г., бр. 58 от 27.06.2003 г. кн. 7/91 г., стр. 248; кн. 5/92 г., стр. 5; кн. 10/93 г., стр. 7; кн. 1/94 г., стр. 173; кн. 9/94 г., стр. 7; кн. 8/95 г., стр. 145; кн. 8/96 г., стр. 316; кн. 11/96 г., стр. 103; кн. 8/97 г., стр. 204; кн. 11/97 г., стр. 135; кн. 6/98 г., стр. 237; кн. 7/98 г., стр. 219; кн. 5/99 г., стр. 160; кн. 6/99 г., стр. 64 кн. 8/99 г., стр. 524; кн. 1/2000 г., стр. 335 кн. 11/2000 г., стр. 175; кн. 7/2002 г., стр. 391; кн. 5/2003 г., стр. 230; том III/91 г., стр. 388 т. 8, р. 1, № 61 ЧАСТ ПЪРВА ОБЩА ЧАСТ Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Търговец Чл. 1. (1) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от следните сделки: 1. покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид; 2. продажба на стоки от собствено производство; 3. покупка на ценни книги с цел да ги продаде; 4. търговско представителство и посредничество; 5. комисионни, спедиционни и превозни сделки; 6. застрахователни сделки; 7. банкови и валутни сделки; 8. менителници, записи на заповед и чекове; 9. складови сделки; 10. лицензионни сделки; 11. стоков контрол; 12. сделки с интелектуална собственост; 13. хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски или други услуги; 14. покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба; 15. лизинг. (2) Търговци са: 1. търговските дружества; 2. кооперациите с изключение на жилищностроителните кооперации. (3) За търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин даже ако дейността му не е посочена в ал. 1. Лица, които не са търговци Чл. 2. Не се смятат за търговци: 1. физическите лица, занимаващи се със селскостопанска дейност; 2. занаятчиите, лицата, извършващи услуги с личен труд или упражняващи свободна професия, освен ако тяхната дейност може да се определи като предприятие по смисъла на чл. 1, ал. 3; 3. лицата, извършващи хотелиерски услуги чрез предоставяне на стаи в обитаваните от тях жилища. Глава втора ТЪРГОВСКИ РЕГИСТЪР 1 Водене на търговски регистър Чл. 3. (1) Към окръжните съдилища се води търговски регистър, в който се вписват всички търговци и свързаните с тях обстоятелства, предвидени в този закон. (2) В случаи, определени със закон, могат да се водят и други регистри за отделни видове търговци. Задължение за вписване Чл. 4. (1) Всеки търговец е длъжен да поиска да бъде вписан в търговския регистър, като заяви обстоятелствата, определени съгласно предходния член. (2) Лицата, които са длъжни да заявят обстоятелствата, подлежащи на вписване, се определят със закон. (3) Всяко лице, което е задължено да поиска вписване или съответно представяне на книжа или подписи, предвидени в този закон, трябва да извърши това в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството освен ако законът определя друг срок. Действие на вписването Чл. 4а. (Нов - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) Третите лица могат да се позовават на всички подлежащи на вписване обстоятелства, макар вписването още да не е извършено, освен ако закон изрично предвижда те да проявят действия след вписването. Публичност на търговския регистър Чл. 5. Всеки има право да преглежда търговския регистър и документите, въз основа на които са извършени вписванията, както и да получи преписи от тях. Обнародване на вписването Чл. 6. (1) Съдът обнародва в "Държавен вестник" вписванията в търговския регистър, когато това е предвидено в закон. (2) (Отм. - ДВ, бр. 103 от 1993 г.). Глава трета ТЪРГОВСКА ФИРМА И СЕДАЛИЩЕ Определение Чл. 7. (1) Фирма е наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва. (2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1993 г.) Всяка фирма освен предписаното от закона необходимо съдържание може да включва означение за предмета на дейност, участвуващите лица, както и свободно избрана добавка. Фирмата трябва да отговаря на истината, да не въвежда в заблуждение и да не накърнява обществения ред и морала. (3) (Нова - ДВ, бр. 103 от 1993 г.) Търговецът изписва фирмата си задължително на български език. Той може да я изписва допълнително и на чужд език. Фирма на клон Чл. 8. Фирмата на клона включва фирмата на търговеца и добавката "клон". Фирма при ликвидация Чл. 9. (Доп. - ДВ, бр. 63 от 1994 г.) При обявяване на търговеца в ликвидация фирмата съдържа добавката "в ликвидация", а при обявяване в несъстоятелност - "в несъстоятелност". Промяна на фирмата Чл. 10. (1) Фирмата може да бъде променена по искане на търговеца, който я е регистрирал. (2) Когато фирмата съдържа името на напускащ съдружник, тя може да се запази само с негово съгласие. Изключително право Чл. 11. (1) Фирмата може да се употребява само от търговеца, който я е регистрирал. (2) При използуване на чужда фирма заинтересуваните лица могат да искат прекратяване на по-нататъшното й използуване и обезщетение за вредите. Седалище и адрес Чл. 12. (1) Седалището на търговеца е населеното място, където се намира управлението на дейността му. (2) Адресът на търговеца е адресът на управлението на дейността му. Задължение за посочване на данни Чл. 13. (1) (Предишен текст на чл. 13 - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) Търговецът е длъжен да посочва в търговската си кореспонденция: фирмата; седалището и адреса на управлението; съда, където е регистриран; номера на регистрацията и банковата сметка. Търговецът може да посочва и адрес за съобщения. (2) (Нова - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) В търговската кореспонденция на клона 2 освен данните по ал. 1 за търговеца, който е открил клона, задължително се посочват и съдът в търговския регистър, към който клонът е вписан, както и номерът на неговата регистрация. Промяна на седалището Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) (1) Преместването на управлението на дейността на търговеца в друго населено място трябва да бъде заявено за вписване в съда, където е регистрацията на търговеца. (2) Когато новото седалище е в района на друг съд, съдът по първоначалната регистрация на търговеца вписва промяната и изпраща служебно фирменото дело на съда по новото седалище. (3) Съдът по новото седалище открива партида на търговеца в търговския регистър въз основа на решението по ал. 2 служебно или когато то е представено от лице, оправомощено да заяви вписването. (4) Когато промяната на седалището подлежи на обнародване, то се извършва от съда по първоначалната регистрация на търговеца и от съда по новото седалище. Глава четвърта ПРЕДПРИЯТИЯ И СДЕЛКИ С ТЯХ Сделки с предприятие Чл. 15. (1) Предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения може да бъде прехвърлено чрез сделка, извършена писмено с нотариална заверка на подписите. Отчуждителят е длъжен да уведоми кредиторите и длъжниците за извършеното прехвърляне. (2) (Нова - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Когато се прехвърля цялото предприятие на търговско дружество, за прехвърлянето е необходимо решение, взето съгласно чл. 262п. (3) (Предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) При прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права. Кредиторите на търсими задължения са длъжни да се обърнат първо към отчуждителя на предприятието. Вписване Чл. 16. (1) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Прехвърлянето на предприятие се вписва в търговския регистър по партидата на отчуждителя и на правоприемника. (2) (Нова - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Когато седалищата на отчуждителя и на правоприемника са в района на различни съдилища, прехвърлянето се вписва от съда, където е регистрацията на отчуждителя. Съдът по регистрацията на правоприемника вписва прехвърлянето въз основа на решението на съда по регистрацията на отчуждителя служебно или когато то е представено от лице, оправомощено да заяви вписването. (3) (Нова - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Вписванията по предходните алинеи се обнародват в "Държавен вестник" от съда по седалището на отчуждителя и от съда по седалището на правоприемника. (4) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г., предишна ал. 2, бр. 58 от 2003 г.) Когато с договора се прехвърля недвижим имот или вещно право върху такъв имот, договорът се вписва и в службата по вписванията. Обезпечение на кредиторите Чл. 16а. (Нов - ДВ, бр. 42 от 1999 г., изм., бр. 58 от 2003 г.) (1) Правоприемникът управлява отделно преминалото върху него търговско предприятие за срок 6 месеца. Срокът тече отделно за кредиторите на отчуждителя от датата на обнародване на прехвърлянето от съда по седалището на отчуждителя, а за кредиторите на правоприемника - от датата на обнародване на прехвърлянето от съда по седалището на правоприемника. (2) В срока по ал. 1 всеки кредитор на отчуждителя или правоприемника, чието вземане не е обезпечено и е възникнало преди датата на съответното вписване на прехвърлянето, може да поиска изпълнение или обезпечение съобразно правата си. Ако искането не бъде удовлетворено, кредиторът се ползва с право на предпочтително удовлетворение от правата, принадлежали на неговия длъжник. (3) Членовете на управителния орган на правоприемника отговарят солидарно пред кредиторите за отделното управление. Глава пета КЛОНОВЕ Клон Чл. 17. (1) Всеки търговец може да открие клон извън населеното място, където се намира неговото седалище. (2) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Клонът се вписва в търговския регистър при съда по седалището на търговеца въз основа на писмено заявление, което съдържа: 1. седалище и предмет на дейност на клона; 3 2. данни за лицето, което управлява клона, и за обема на представителната му власт. (3) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2003 %E
runi
на 13.09.2006 в 00:21:40 #509ТЪРГОВСКИ ЗАКОН Обн., ДВ, бр. 48 от 18.06.1991 г., в сила от 1.07.1991 г., изм., бр. 25 от 27.03.1992 г., изм. и доп., бр. 61 от 16.07.1993 г., бр. 103 от 7.12.1993 г., бр. 63 от 5.08.1994 г., изм., бр. 63 от 14.07.1995 г., изм. и доп., бр. 42 от 15.05.1996 г., в сила от 15.05.1996 г., изм., бр. 59 от 12.07.1996 г., в сила от 1.07.1996 г., изм. и доп., бр. 83 от 1.10.1996 г., в сила от 1.11.1996 г., изм., бр. 86 от 11.10.1996 г., в сила от 1.01.1997 г., бр. 104 от 6.12.1996 г., в сила от 6.01.1997 г., бр. 58 от 22.07.1997 г., в сила от 22.07.1997 г., изм. и доп., бр. 100 от 31.10.1997 г., бр. 124 от 23.12.1997 г., в сила от 1.03.1998 г., доп., бр. 39 от 7.04.1998 г., бр. 52 от 8.05.1998 г., изм. и доп., бр. 70 от 19.06.1998 г., изм., бр. 33 от 9.04.1999 г., доп., бр. 42 от 5.05.1999 г., изм., бр. 64 от 16.07.1999 г., изм. и доп., бр. 81 от 14.09.1999 г., в сила от 15.12.1999 г., изм., бр. 90 от 15.10.1999 г., доп., бр. 103 от 30.11.1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. и доп., бр. 114 от 30.12.1999 г., в сила от 31.01.2000 г., бр. 84 от 13.10.2000 г., изм., бр. 28 от 19.03.2002 г., изм. и доп., бр. 61 от 21.06.2002 г., доп., бр. 96 от 11.10.2002 г., изм., бр. 19 от 28.02.2003 г., изм. и доп., бр. 31 от 4.04.2003 г., в сила от 4.04.2003 г., бр. 58 от 27.06.2003 г. кн. 7/91 г., стр. 248; кн. 5/92 г., стр. 5; кн. 10/93 г., стр. 7; кн. 1/94 г., стр. 173; кн. 9/94 г., стр. 7; кн. 8/95 г., стр. 145; кн. 8/96 г., стр. 316; кн. 11/96 г., стр. 103; кн. 8/97 г., стр. 204; кн. 11/97 г., стр. 135; кн. 6/98 г., стр. 237; кн. 7/98 г., стр. 219; кн. 5/99 г., стр. 160; кн. 6/99 г., стр. 64 кн. 8/99 г., стр. 524; кн. 1/2000 г., стр. 335 кн. 11/2000 г., стр. 175; кн. 7/2002 г., стр. 391; кн. 5/2003 г., стр. 230; том III/91 г., стр. 388 т. 8, р. 1, № 61 ЧАСТ ПЪРВА ОБЩА ЧАСТ Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Търговец Чл. 1. (1) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от следните сделки: 1. покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид; 2. продажба на стоки от собствено производство; 3. покупка на ценни книги с цел да ги продаде; 4. търговско представителство и посредничество; 5. комисионни, спедиционни и превозни сделки; 6. застрахователни сделки; 7. банкови и валутни сделки; 8. менителници, записи на заповед и чекове; 9. складови сделки; 10. лицензионни сделки; 11. стоков контрол; 12. сделки с интелектуална собственост; 13. хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски или други услуги; 14. покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба; 15. лизинг. (2) Търговци са: 1. търговските дружества; 2. кооперациите с изключение на жилищностроителните кооперации. (3) За търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин даже ако дейността му не е посочена в ал. 1. Лица, които не са търговци Чл. 2. Не се смятат за търговци: 1. физическите лица, занимаващи се със селскостопанска дейност; 2. занаятчиите, лицата, извършващи услуги с личен труд или упражняващи свободна професия, освен ако тяхната дейност може да се определи като предприятие по смисъла на чл. 1, ал. 3; 3. лицата, извършващи хотелиерски услуги чрез предоставяне на стаи в обитаваните от тях жилища. Глава втора ТЪРГОВСКИ РЕГИСТЪР 1 Водене на търговски регистър Чл. 3. (1) Към окръжните съдилища се води търговски регистър, в който се вписват всички търговци и свързаните с тях обстоятелства, предвидени в този закон. (2) В случаи, определени със закон, могат да се водят и други регистри за отделни видове търговци. Задължение за вписване Чл. 4. (1) Всеки търговец е длъжен да поиска да бъде вписан в търговския регистър, като заяви обстоятелствата, определени съгласно предходния член. (2) Лицата, които са длъжни да заявят обстоятелствата, подлежащи на вписване, се определят със закон. (3) Всяко лице, което е задължено да поиска вписване или съответно представяне на книжа или подписи, предвидени в този закон, трябва да извърши това в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството освен ако законът определя друг срок. Действие на вписването Чл. 4а. (Нов - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) Третите лица могат да се позовават на всички подлежащи на вписване обстоятелства, макар вписването още да не е извършено, освен ако закон изрично предвижда те да проявят действия след вписването. Публичност на търговския регистър Чл. 5. Всеки има право да преглежда търговския регистър и документите, въз основа на които са извършени вписванията, както и да получи преписи от тях. Обнародване на вписването Чл. 6. (1) Съдът обнародва в "Държавен вестник" вписванията в търговския регистър, когато това е предвидено в закон. (2) (Отм. - ДВ, бр. 103 от 1993 г.). Глава трета ТЪРГОВСКА ФИРМА И СЕДАЛИЩЕ Определение Чл. 7. (1) Фирма е наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва. (2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1993 г.) Всяка фирма освен предписаното от закона необходимо съдържание може да включва означение за предмета на дейност, участвуващите лица, както и свободно избрана добавка. Фирмата трябва да отговаря на истината, да не въвежда в заблуждение и да не накърнява обществения ред и морала. (3) (Нова - ДВ, бр. 103 от 1993 г.) Търговецът изписва фирмата си задължително на български език. Той може да я изписва допълнително и на чужд език. Фирма на клон Чл. 8. Фирмата на клона включва фирмата на търговеца и добавката "клон". Фирма при ликвидация Чл. 9. (Доп. - ДВ, бр. 63 от 1994 г.) При обявяване на търговеца в ликвидация фирмата съдържа добавката "в ликвидация", а при обявяване в несъстоятелност - "в несъстоятелност". Промяна на фирмата Чл. 10. (1) Фирмата може да бъде променена по искане на търговеца, който я е регистрирал. (2) Когато фирмата съдържа името на напускащ съдружник, тя може да се запази само с негово съгласие. Изключително право Чл. 11. (1) Фирмата може да се употребява само от търговеца, който я е регистрирал. (2) При използуване на чужда фирма заинтересуваните лица могат да искат прекратяване на по-нататъшното й използуване и обезщетение за вредите. Седалище и адрес Чл. 12. (1) Седалището на търговеца е населеното място, където се намира управлението на дейността му. (2) Адресът на търговеца е адресът на управлението на дейността му. Задължение за посочване на данни Чл. 13. (1) (Предишен текст на чл. 13 - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) Търговецът е длъжен да посочва в търговската си кореспонденция: фирмата; седалището и адреса на управлението; съда, където е регистриран; номера на регистрацията и банковата сметка. Търговецът може да посочва и адрес за съобщения. (2) (Нова - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) В търговската кореспонденция на клона 2 освен данните по ал. 1 за търговеца, който е открил клона, задължително се посочват и съдът в търговския регистър, към който клонът е вписан, както и номерът на неговата регистрация. Промяна на седалището Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) (1) Преместването на управлението на дейността на търговеца в друго населено място трябва да бъде заявено за вписване в съда, където е регистрацията на търговеца. (2) Когато новото седалище е в района на друг съд, съдът по първоначалната регистрация на търговеца вписва промяната и изпраща служебно фирменото дело на съда по новото седалище. (3) Съдът по новото седалище открива партида на търговеца в търговския регистър въз основа на решението по ал. 2 служебно или когато то е представено от лице, оправомощено да заяви вписването. (4) Когато промяната на седалището подлежи на обнародване, то се извършва от съда по първоначалната регистрация на търговеца и от съда по новото седалище. Глава четвърта ПРЕДПРИЯТИЯ И СДЕЛКИ С ТЯХ Сделки с предприятие Чл. 15. (1) Предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения може да бъде прехвърлено чрез сделка, извършена писмено с нотариална заверка на подписите. Отчуждителят е длъжен да уведоми кредиторите и длъжниците за извършеното прехвърляне. (2) (Нова - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Когато се прехвърля цялото предприятие на търговско дружество, за прехвърлянето е необходимо решение, взето съгласно чл. 262п. (3) (Предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) При прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права. Кредиторите на търсими задължения са длъжни да се обърнат първо към отчуждителя на предприятието. Вписване Чл. 16. (1) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Прехвърлянето на предприятие се вписва в търговския регистър по партидата на отчуждителя и на правоприемника. (2) (Нова - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Когато седалищата на отчуждителя и на правоприемника са в района на различни съдилища, прехвърлянето се вписва от съда, където е регистрацията на отчуждителя. Съдът по регистрацията на правоприемника вписва прехвърлянето въз основа на решението на съда по регистрацията на отчуждителя служебно или когато то е представено от лице, оправомощено да заяви вписването. (3) (Нова - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Вписванията по предходните алинеи се обнародват в "Държавен вестник" от съда по седалището на отчуждителя и от съда по седалището на правоприемника. (4) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г., предишна ал. 2, бр. 58 от 2003 г.) Когато с договора се прехвърля недвижим имот или вещно право върху такъв имот, договорът се вписва и в службата по вписванията. Обезпечение на кредиторите Чл. 16а. (Нов - ДВ, бр. 42 от 1999 г., изм., бр. 58 от 2003 г.) (1) Правоприемникът управлява отделно преминалото върху него търговско предприятие за срок 6 месеца. Срокът тече отделно за кредиторите на отчуждителя от датата на обнародване на прехвърлянето от съда по седалището на отчуждителя, а за кредиторите на правоприемника - от датата на обнародване на прехвърлянето от съда по седалището на правоприемника. (2) В срока по ал. 1 всеки кредитор на отчуждителя или правоприемника, чието вземане не е обезпечено и е възникнало преди датата на съответното вписване на прехвърлянето, може да поиска изпълнение или обезпечение съобразно правата си. Ако искането не бъде удовлетворено, кредиторът се ползва с право на предпочтително удовлетворение от правата, принадлежали на неговия длъжник. (3) Членовете на управителния орган на правоприемника отговарят солидарно пред кредиторите за отделното управление. Глава пета КЛОНОВЕ Клон Чл. 17. (1) Всеки търговец може да открие клон извън населеното място, където се намира неговото седалище. (2) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Клонът се вписва в търговския регистър при съда по седалището на търговеца въз основа на писмено заявление, което съдържа: 1. седалище и предмет на дейност на клона; 3 2. данни за лицето, което управлява клона, и за обема на представителната му власт. (3) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Към заявлението по ал. 2 се прилага и нотариално заверено съгласие с образец от подписа на лицето, което управлява клона. (4) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Съдът по седалището на търговеца изпраща незабавно на съда по седалището на клона препис от решението за вписване на клона заедно с препис от партидата на търговеца в търговския регистър. Клонът се вписва от съда по неговото седалище въз основа на решението по ал. 2 служебно или когато то е представено от лице, оправомощено да заяви вписването. (5) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Всички промени за клона се вписват от съда по седалището му. След вписването той изпраща незабавно препис от решението на съда по седалището на търговеца за отбелязване в партидата на търговеца. (6) (Нова - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Съдът по седалището на търговеца изпраща служебно на съда по седалището на клона препис от всяко решение, с което се вписват промени за търговеца, за отбелязване в партидата на клона. (7) (Нова - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Клон на чуждестранно лице, регистрирано с право да извършва търговска дейност според националния си закон, %F
runi
на 13.09.2006 в 00:21:40 #508ТЪРГОВСКИ ЗАКОН Обн., ДВ, бр. 48 от 18.06.1991 г., в сила от 1.07.1991 г., изм., бр. 25 от 27.03.1992 г., изм. и доп., бр. 61 от 16.07.1993 г., бр. 103 от 7.12.1993 г., бр. 63 от 5.08.1994 г., изм., бр. 63 от 14.07.1995 г., изм. и доп., бр. 42 от 15.05.1996 г., в сила от 15.05.1996 г., изм., бр. 59 от 12.07.1996 г., в сила от 1.07.1996 г., изм. и доп., бр. 83 от 1.10.1996 г., в сила от 1.11.1996 г., изм., бр. 86 от 11.10.1996 г., в сила от 1.01.1997 г., бр. 104 от 6.12.1996 г., в сила от 6.01.1997 г., бр. 58 от 22.07.1997 г., в сила от 22.07.1997 г., изм. и доп., бр. 100 от 31.10.1997 г., бр. 124 от 23.12.1997 г., в сила от 1.03.1998 г., доп., бр. 39 от 7.04.1998 г., бр. 52 от 8.05.1998 г., изм. и доп., бр. 70 от 19.06.1998 г., изм., бр. 33 от 9.04.1999 г., доп., бр. 42 от 5.05.1999 г., изм., бр. 64 от 16.07.1999 г., изм. и доп., бр. 81 от 14.09.1999 г., в сила от 15.12.1999 г., изм., бр. 90 от 15.10.1999 г., доп., бр. 103 от 30.11.1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. и доп., бр. 114 от 30.12.1999 г., в сила от 31.01.2000 г., бр. 84 от 13.10.2000 г., изм., бр. 28 от 19.03.2002 г., изм. и доп., бр. 61 от 21.06.2002 г., доп., бр. 96 от 11.10.2002 г., изм., бр. 19 от 28.02.2003 г., изм. и доп., бр. 31 от 4.04.2003 г., в сила от 4.04.2003 г., бр. 58 от 27.06.2003 г. кн. 7/91 г., стр. 248; кн. 5/92 г., стр. 5; кн. 10/93 г., стр. 7; кн. 1/94 г., стр. 173; кн. 9/94 г., стр. 7; кн. 8/95 г., стр. 145; кн. 8/96 г., стр. 316; кн. 11/96 г., стр. 103; кн. 8/97 г., стр. 204; кн. 11/97 г., стр. 135; кн. 6/98 г., стр. 237; кн. 7/98 г., стр. 219; кн. 5/99 г., стр. 160; кн. 6/99 г., стр. 64 кн. 8/99 г., стр. 524; кн. 1/2000 г., стр. 335 кн. 11/2000 г., стр. 175; кн. 7/2002 г., стр. 391; кн. 5/2003 г., стр. 230; том III/91 г., стр. 388 т. 8, р. 1, № 61 ЧАСТ ПЪРВА ОБЩА ЧАСТ Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Търговец Чл. 1. (1) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от следните сделки: 1. покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид; 2. продажба на стоки от собствено производство; 3. покупка на ценни книги с цел да ги продаде; 4. търговско представителство и посредничество; 5. комисионни, спедиционни и превозни сделки; 6. застрахователни сделки; 7. банкови и валутни сделки; 8. менителници, записи на заповед и чекове; 9. складови сделки; 10. лицензионни сделки; 11. стоков контрол; 12. сделки с интелектуална собственост; 13. хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски или други услуги; 14. покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба; 15. лизинг. (2) Търговци са: 1. търговските дружества; 2. кооперациите с изключение на жилищностроителните кооперации. (3) За търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин даже ако дейността му не е посочена в ал. 1. Лица, които не са търговци Чл. 2. Не се смятат за търговци: 1. физическите лица, занимаващи се със селскостопанска дейност; 2. занаятчиите, лицата, извършващи услуги с личен труд или упражняващи свободна професия, освен ако тяхната дейност може да се определи като предприятие по смисъла на чл. 1, ал. 3; 3. лицата, извършващи хотелиерски услуги чрез предоставяне на стаи в обитаваните от тях жилища. Глава втора ТЪРГОВСКИ РЕГИСТЪР 1 Водене на търговски регистър Чл. 3. (1) Към окръжните съдилища се води търговски регистър, в който се вписват всички търговци и свързаните с тях обстоятелства, предвидени в този закон. (2) В случаи, определени със закон, могат да се водят и други регистри за отделни видове търговци. Задължение за вписване Чл. 4. (1) Всеки търговец е длъжен да поиска да бъде вписан в търговския регистър, като заяви обстоятелствата, определени съгласно предходния член. (2) Лицата, които са длъжни да заявят обстоятелствата, подлежащи на вписване, се определят със закон. (3) Всяко лице, което е задължено да поиска вписване или съответно представяне на книжа или подписи, предвидени в този закон, трябва да извърши това в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството освен ако законът определя друг срок. Действие на вписването Чл. 4а. (Нов - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) Третите лица могат да се позовават на всички подлежащи на вписване обстоятелства, макар вписването още да не е извършено, освен ако закон изрично предвижда те да проявят действия след вписването. Публичност на търговския регистър Чл. 5. Всеки има право да преглежда търговския регистър и документите, въз основа на които са извършени вписванията, както и да получи преписи от тях. Обнародване на вписването Чл. 6. (1) Съдът обнародва в "Държавен вестник" вписванията в търговския регистър, когато това е предвидено в закон. (2) (Отм. - ДВ, бр. 103 от 1993 г.). Глава трета ТЪРГОВСКА ФИРМА И СЕДАЛИЩЕ Определение Чл. 7. (1) Фирма е наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва. (2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1993 г.) Всяка фирма освен предписаното от закона необходимо съдържание може да включва означение за предмета на дейност, участвуващите лица, както и свободно избрана добавка. Фирмата трябва да отговаря на истината, да не въвежда в заблуждение и да не накърнява обществения ред и морала. (3) (Нова - ДВ, бр. 103 от 1993 г.) Търговецът изписва фирмата си задължително на български език. Той може да я изписва допълнително и на чужд език. Фирма на клон Чл. 8. Фирмата на клона включва фирмата на търговеца и добавката "клон". Фирма при ликвидация Чл. 9. (Доп. - ДВ, бр. 63 от 1994 г.) При обявяване на търговеца в ликвидация фирмата съдържа добавката "в ликвидация", а при обявяване в несъстоятелност - "в несъстоятелност". Промяна на фирмата Чл. 10. (1) Фирмата може да бъде променена по искане на търговеца, който я е регистрирал. (2) Когато фирмата съдържа името на напускащ съдружник, тя може да се запази само с негово съгласие. Изключително право Чл. 11. (1) Фирмата може да се употребява само от търговеца, който я е регистрирал. (2) При използуване на чужда фирма заинтересуваните лица могат да искат прекратяване на по-нататъшното й използуване и обезщетение за вредите. Седалище и адрес Чл. 12. (1) Седалището на търговеца е населеното място, където се намира управлението на дейността му. (2) Адресът на търговеца е адресът на управлението на дейността му. Задължение за посочване на данни Чл. 13. (1) (Предишен текст на чл. 13 - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) Търговецът е длъжен да посочва в търговската си кореспонденция: фирмата; седалището и адреса на управлението; съда, където е регистриран; номера на регистрацията и банковата сметка. Търговецът може да посочва и адрес за съобщения. (2) (Нова - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) В търговската кореспонденция на клона 2 освен данните по ал. 1 за търговеца, който е открил клона, задължително се посочват и съдът в търговския регистър, към който клонът е вписан, както и номерът на неговата регистрация. Промяна на седалището Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) (1) Преместването на управлението на дейността на търговеца в друго населено място трябва да бъде заявено за вписване в съда, където е регистрацията на търговеца. (2) Когато новото седалище е в района на друг съд, съдът по първоначалната регистрация на търговеца вписва промяната и изпраща служебно фирменото дело на съда по новото седалище. (3) Съдът по новото седалище открива партида на търговеца в търговския регистър въз основа на решението по ал. 2 служебно или когато то е представено от лице, оправомощено да заяви вписването. (4) Когато промяната на седалището подлежи на обнародване, то се извършва от съда по първоначалната регистрация на търговеца и от съда по новото седалище. Глава четвърта ПРЕДПРИЯТИЯ И СДЕЛКИ С ТЯХ Сделки с предприятие Чл. 15. (1) Предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения може да бъде прехвърлено чрез сделка, извършена писмено с нотариална заверка на подписите. Отчуждителят е длъжен да уведоми кредиторите и длъжниците за извършеното прехвърляне. (2) (Нова - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Когато се прехвърля цялото предприятие на търговско дружество, за прехвърлянето е необходимо решение, взето съгласно чл. 262п. (3) (Предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) При прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права. Кредиторите на търсими задължения са длъжни да се обърнат първо към отчуждителя на предприятието. Вписване Чл. 16. (1) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Прехвърлянето на предприятие се вписва в търговския регистър по партидата на отчуждителя и на правоприемника. (2) (Нова - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Когато седалищата на отчуждителя и на правоприемника са в района на различни съдилища, прехвърлянето се вписва от съда, където е регистрацията на отчуждителя. Съдът по регистрацията на правоприемника вписва прехвърлянето въз основа на решението на съда по регистрацията на отчуждителя служебно или когато то е представено от лице, оправомощено да заяви вписването. (3) (Нова - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Вписванията по предходните алинеи се обнародват в "Държавен вестник" от съда по седалището на отчуждителя и от съда по седалището на правоприемника. (4) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г., предишна ал. 2, бр. 58 от 2003 г.) Когато с договора се прехвърля недвижим имот или вещно право върху такъв имот, договорът се вписва и в службата по вписванията. Обезпечение на кредиторите Чл. 16а. (Нов - ДВ, бр. 42 от 1999 г., изм., бр. 58 от 2003 г.) (1) Правоприемникът управлява отделно преминалото върху него търговско предприятие за срок 6 месеца. Срокът тече отделно за кредиторите на отчуждителя от датата на обнародване на прехвърлянето от съда по седалището на отчуждит
runi
на 13.09.2006 в 00:21:39 #507ТЪРГОВСКИ ЗАКОН Обн., ДВ, бр. 48 от 18.06.1991 г., в сила от 1.07.1991 г., изм., бр. 25 от 27.03.1992 г., изм. и доп., бр. 61 от 16.07.1993 г., бр. 103 от 7.12.1993 г., бр. 63 от 5.08.1994 г., изм., бр. 63 от 14.07.1995 г., изм. и доп., бр. 42 от 15.05.1996 г., в сила от 15.05.1996 г., изм., бр. 59 от 12.07.1996 г., в сила от 1.07.1996 г., изм. и доп., бр. 83 от 1.10.1996 г., в сила от 1.11.1996 г., изм., бр. 86 от 11.10.1996 г., в сила от 1.01.1997 г., бр. 104 от 6.12.1996 г., в сила от 6.01.1997 г., бр. 58 от 22.07.1997 г., в сила от 22.07.1997 г., изм. и доп., бр. 100 от 31.10.1997 г., бр. 124 от 23.12.1997 г., в сила от 1.03.1998 г., доп., бр. 39 от 7.04.1998 г., бр. 52 от 8.05.1998 г., изм. и доп., бр. 70 от 19.06.1998 г., изм., бр. 33 от 9.04.1999 г., доп., бр. 42 от 5.05.1999 г., изм., бр. 64 от 16.07.1999 г., изм. и доп., бр. 81 от 14.09.1999 г., в сила от 15.12.1999 г., изм., бр. 90 от 15.10.1999 г., доп., бр. 103 от 30.11.1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. и доп., бр. 114 от 30.12.1999 г., в сила от 31.01.2000 г., бр. 84 от 13.10.2000 г., изм., бр. 28 от 19.03.2002 г., изм. и доп., бр. 61 от 21.06.2002 г., доп., бр. 96 от 11.10.2002 г., изм., бр. 19 от 28.02.2003 г., изм. и доп., бр. 31 от 4.04.2003 г., в сила от 4.04.2003 г., бр. 58 от 27.06.2003 г. кн. 7/91 г., стр. 248; кн. 5/92 г., стр. 5; кн. 10/93 г., стр. 7; кн. 1/94 г., стр. 173; кн. 9/94 г., стр. 7; кн. 8/95 г., стр. 145; кн. 8/96 г., стр. 316; кн. 11/96 г., стр. 103; кн. 8/97 г., стр. 204; кн. 11/97 г., стр. 135; кн. 6/98 г., стр. 237; кн. 7/98 г., стр. 219; кн. 5/99 г., стр. 160; кн. 6/99 г., стр. 64 кн. 8/99 г., стр. 524; кн. 1/2000 г., стр. 335 кн. 11/2000 г., стр. 175; кн. 7/2002 г., стр. 391; кн. 5/2003 г., стр. 230; том III/91 г., стр. 388 т. 8, р. 1, № 61 ЧАСТ ПЪРВА ОБЩА ЧАСТ Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Търговец Чл. 1. (1) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от следните сделки: 1. покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид; 2. продажба на стоки от собствено производство; 3. покупка на ценни книги с цел да ги продаде; 4. търговско представителство и посредничество; 5. комисионни, спедиционни и превозни сделки; 6. застрахователни сделки; 7. банкови и валутни сделки; 8. менителници, записи на заповед и чекове; 9. складови сделки; 10. лицензионни сделки; 11. стоков контрол; 12. сделки с интелектуална собственост; 13. хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски или други услуги; 14. покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба; 15. лизинг. (2) Търговци са: 1. търговските дружества; 2. кооперациите с изключение на жилищностроителните кооперации. (3) За търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин даже ако дейността му не е посочена в ал. 1. Лица, които не са търговци Чл. 2. Не се смятат за търговци: 1. физическите лица, занимаващи се със селскостопанска дейност; 2. занаятчиите, лицата, извършващи услуги с личен труд или упражняващи свободна професия, освен ако тяхната дейност може да се определи като предприятие по смисъла на чл. 1, ал. 3; 3. лицата, извършващи хотелиерски услуги чрез предоставяне на стаи в обитаваните от тях жилища. Глава втора ТЪРГОВСКИ РЕГИСТЪР 1 Водене на търговски регистър Чл. 3. (1) Към окръжните съдилища се води търговски регистър, в който се вписват всички търговци и свързаните с тях обстоятелства, предвидени в този закон. (2) В случаи, определени със закон, могат да се водят и други регистри за отделни видове търговци. Задължение за вписване Чл. 4. (1) Всеки търговец е длъжен да поиска да бъде вписан в търговския регистър, като заяви обстоятелствата, определени съгласно предходния член. (2) Лицата, които са длъжни да заявят обстоятелствата, подлежащи на вписване, се определят със закон. (3) Всяко лице, което е задължено да поиска вписване или съответно представяне на книжа или подписи, предвидени в този закон, трябва да извърши това в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството освен ако законът определя друг срок. Действие на вписването Чл. 4а. (Нов - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) Третите лица могат да се позовават на всички подлежащи на вписване обстоятелства, макар вписването още да не е извършено, освен ако закон изрично предвижда те да проявят действия след вписването. Публичност на търговския регистър Чл. 5. Всеки има право да преглежда търговския регистър и документите, въз основа на които са извършени вписванията, както и да получи преписи от тях. Обнародване на вписването Чл. 6. (1) Съдът обнародва в "Държавен вестник" вписванията в търговския регистър, когато това е предвидено в закон. (2) (Отм. - ДВ, бр. 103 от 1993 г.). Глава трета ТЪРГОВСКА ФИРМА И СЕДАЛИЩЕ Определение Чл. 7. (1) Фирма е наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва. (2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1993 г.) Всяка фирма освен предписаното от закона необходимо съдържание може да включва означение за предмета на дейност, участвуващите лица, както и свободно избрана добавка. Фирмата трябва да отговаря на истината, да не въвежда в заблуждение и да не накърнява обществения ред и морала. (3) (Нова - ДВ, бр. 103 от 1993 г.) Търговецът изписва фирмата си задължително на български език. Той може да я изписва допълнително и на чужд език. Фирма на клон Чл. 8. Фирмата на клона включва фирмата на търговеца и добавката "клон". Фирма при ликвидация Чл. 9. (Доп. - ДВ, бр. 63 от 1994 г.) При обявяване на търговеца в ликвидация фирмата съдържа добавката "в ликвидация", а при обявяване в несъстоятелност - "в несъстоятелност". Промяна на фирмата Чл. 10. (1) Фирмата може да бъде променена по искане на търговеца, който я е регистрирал. (2) Когато фирмата съдържа името на напускащ съдружник, тя може да се запази само с негово съгласие. Изключително право Чл. 11. (1) Фирмата може да се употребява само от търговеца, който я е регистрирал. (2) При използуване на чужда фирма заинтересуваните лица могат да искат прекратяване на по-нататъшното й използуване и обезщетение за вредите. Седалище и адрес Чл. 12. (1) Седалището на търговеца е населеното място, където се намира управлението на дейността му. (2) Адресът на търговеца е адресът на управлението на дейността му. Задължение за посочване на данни Чл. 13. (1) (Предишен текст на чл. 13 - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) Търговецът е длъжен да посочва в търговската си кореспонденция: фирмата; седалището и адреса на управлението; съда, където е регистриран; номера на регистрацията и банковата сметка. Търговецът може да посочва и адрес за съобщения. (2) (Нова - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) В търговската кореспонденция на клона 2 освен данните по ал. 1 за търговеца, който е открил клона, задължително се посочват и съдът в търговския регистър, към който клонът е вписан, както и номерът на неговата регистрация. Промяна на седалището Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) (1) Преместването на управлението на дейността на търговеца в друго населено място трябва да бъде заявено за вписване в съда, където е регистрацията на търговеца. (2) Когато новото седалище е в района на друг съд, съдът по първоначалната регистрация на търговеца вписва промяната и изпраща служебно фирменото дело на съда по новото седалище. (3) Съдът по новото седалище открива партида на търговеца в търговския регистър въз основа на решението по ал. 2 служебно или когато то е представено от лице, оправомощено да заяви вписването. (4) Когато промяната на седалището подлежи на обнародване, то се извършва от съда по първоначалната регистрация на търговеца и от съда по новото седалище. Глава четвърта ПРЕДПРИЯТИЯ И СДЕЛКИ С ТЯХ Сделки с предприятие Чл. 15. (1) Предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения може да бъде прехвърлено чрез сделка, извършена писмено с нотариална заверка на подписите. Отчуждителят е длъжен да уведоми кредиторите и длъжниците за извършеното прехвърляне. (2) (Нова - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Когато се прехвърля цялото предприятие на търговско дружество, за прехвърлянето е необходимо решение, взето съгласно чл. 262п. (3) (Предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) При прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права. Кредиторите на търсими задължения са длъжни да се обърнат първо към отчуждителя на предприятието. Вписване Чл. 16. (1) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Прехвърлянето на предприятие се вписва в търговския регистър по партидата на отчуждителя и на правоприемника. (2) (Нова - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Когато седалищата на отчуждителя и на правоприемника са в района на различни съдилища, прехвърлянето се вписва от съда, където е регистрацията на отчуждителя. Съдът по регистрацията на правоприемника вписва прехвърлянето въз основа на решението на съда по регистрацията на отчуждителя служебно или когато то е представено от лице, оправомощено да заяви вписването. (3) (Нова - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Вписванията по предходните алинеи се обнародват в "Държавен вестник" от съда по седалището на отчуждителя и от съда по седалището на правоприемника. (4) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г., предишна ал. 2, бр. 58 от 2003 г.) Когато с договора се прехвърля недвижим имот или вещно право върху такъв имот, договорът се вписва и в службата по вписванията. Обезпечение на кредиторите Чл. 16а. (Нов - ДВ, бр. 42 от 1999 г., изм., бр. 58 от 2003 г.) (1) Правоприемникът управлява отделно преминалото върху него търговско предприятие за срок 6 месеца. Срокът тече отделно за кредиторите на отчуждителя от датата на обнародване на прехвърлянето от съда по седалището на отчуждителя, а за кредиторите на правоприемника - от датата на обнародване на прехвърлянето от съда по седалището на правоприемника. (2) В срока по ал. 1 всеки кредитор на отчуждителя или правоприемника, чието вземане не е обезпечено и е възникнало преди датата на съответното вписване на прехвърлянето, може да поиска изпълнение или обезпечение съобразно правата си. Ако искането не бъде удовлетворено, кредиторът се ползва с право на предпочтително удовлетворение от правата, принадлежали на неговия длъжник. (3) Членовете на управителния орган на правоприемника отговарят солидарно пред кредиторите за отделното управление. Глава пета КЛОНОВЕ Клон Чл. 17. (1) Всеки търговец може да открие клон извън населеното място, където се намира неговото седалище. (2) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Клонът се вписва в търговския регистър при съда по седалището на търговеца въз основа на писмено заявление, което съдържа: 1. седалище и предмет на дейност на клона; 3 2. данни за лицето, което управлява клона, и за обема на представителната му власт. (3) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2003 %E
runi
на 13.09.2006 в 00:21:38 #506ТЪРГОВСКИ ЗАКОН Обн., ДВ, бр. 48 от 18.06.1991 г., в сила от 1.07.1991 г., изм., бр. 25 от 27.03.1992 г., изм. и доп., бр. 61 от 16.07.1993 г., бр. 103 от 7.12.1993 г., бр. 63 от 5.08.1994 г., изм., бр. 63 от 14.07.1995 г., изм. и доп., бр. 42 от 15.05.1996 г., в сила от 15.05.1996 г., изм., бр. 59 от 12.07.1996 г., в сила от 1.07.1996 г., изм. и доп., бр. 83 от 1.10.1996 г., в сила от 1.11.1996 г., изм., бр. 86 от 11.10.1996 г., в сила от 1.01.1997 г., бр. 104 от 6.12.1996 г., в сила от 6.01.1997 г., бр. 58 от 22.07.1997 г., в сила от 22.07.1997 г., изм. и доп., бр. 100 от 31.10.1997 г., бр. 124 от 23.12.1997 г., в сила от 1.03.1998 г., доп., бр. 39 от 7.04.1998 г., бр. 52 от 8.05.1998 г., изм. и доп., бр. 70 от 19.06.1998 г., изм., бр. 33 от 9.04.1999 г., доп., бр. 42 от 5.05.1999 г., изм., бр. 64 от 16.07.1999 г., изм. и доп., бр. 81 от 14.09.1999 г., в сила от 15.12.1999 г., изм., бр. 90 от 15.10.1999 г., доп., бр. 103 от 30.11.1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. и доп., бр. 114 от 30.12.1999 г., в сила от 31.01.2000 г., бр. 84 от 13.10.2000 г., изм., бр. 28 от 19.03.2002 г., изм. и доп., бр. 61 от 21.06.2002 г., доп., бр. 96 от 11.10.2002 г., изм., бр. 19 от 28.02.2003 г., изм. и доп., бр. 31 от 4.04.2003 г., в сила от 4.04.2003 г., бр. 58 от 27.06.2003 г. кн. 7/91 г., стр. 248; кн. 5/92 г., стр. 5; кн. 10/93 г., стр. 7; кн. 1/94 г., стр. 173; кн. 9/94 г., стр. 7; кн. 8/95 г., стр. 145; кн. 8/96 г., стр. 316; кн. 11/96 г., стр. 103; кн. 8/97 г., стр. 204; кн. 11/97 г., стр. 135; кн. 6/98 г., стр. 237; кн. 7/98 г., стр. 219; кн. 5/99 г., стр. 160; кн. 6/99 г., стр. 64 кн. 8/99 г., стр. 524; кн. 1/2000 г., стр. 335 кн. 11/2000 г., стр. 175; кн. 7/2002 г., стр. 391; кн. 5/2003 г., стр. 230; том III/91 г., стр. 388 т. 8, р. 1, № 61 ЧАСТ ПЪРВА ОБЩА ЧАСТ Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Търговец Чл. 1. (1) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от следните сделки: 1. покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид; 2. продажба на стоки от собствено производство; 3. покупка на ценни книги с цел да ги продаде; 4. търговско представителство и посредничество; 5. комисионни, спедиционни и превозни сделки; 6. застрахователни сделки; 7. банкови и валутни сделки; 8. менителници, записи на заповед и чекове; 9. складови сделки; 10. лицензионни сделки; 11. стоков контрол; 12. сделки с интелектуална собственост; 13. хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски или други услуги; 14. покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба; 15. лизинг. (2) Търговци са: 1. търговските дружества; 2. кооперациите с изключение на жилищностроителните кооперации. (3) За търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин даже ако дейността му не е посочена в ал. 1. Лица, които не са търговци Чл. 2. Не се смятат за търговци: 1. физическите лица, занимаващи се със селскостопанска дейност; 2. занаятчиите, лицата, извършващи услуги с личен труд или упражняващи свободна професия, освен ако тяхната дейност може да се определи като предприятие по смисъла на чл. 1, ал. 3; 3. лицата, извършващи хотелиерски услуги чрез предоставяне на стаи в обитаваните от тях жилища. Глава втора ТЪРГОВСКИ РЕГИСТЪР 1 Водене на търговски регистър Чл. 3. (1) Към окръжните съдилища се води търговски регистър, в който се вписват всички търговци и свързаните с тях обстоятелства, предвидени в този закон. (2) В случаи, определени със закон, могат да се водят и други регистри за отделни видове търговци. Задължение за вписване Чл. 4. (1) Всеки търговец е длъжен да поиска да бъде вписан в търговския регистър, като заяви обстоятелствата, определени съгласно предходния член. (2) Лицата, които са длъжни да заявят обстоятелствата, подлежащи на вписване, се определят със закон. (3) Всяко лице, което е задължено да поиска вписване или съответно представяне на книжа или подписи, предвидени в този закон, трябва да извърши това в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството освен ако законът определя друг срок. Действие на вписването Чл. 4а. (Нов - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) Третите лица могат да се позовават на всички подлежащи на вписване обстоятелства, макар вписването още да не е извършено, освен ако закон изрично предвижда те да проявят действия след вписването. Публичност на търговския регистър Чл. 5. Всеки има право да преглежда търговския регистър и документите, въз основа на които са извършени вписванията, както и да получи преписи от тях. Обнародване на вписването Чл. 6. (1) Съдът обнародва в "Държавен вестник" вписванията в търговския регистър, когато това е предвидено в закон. (2) (Отм. - ДВ, бр. 103 от 1993 г.). Глава трета ТЪРГОВСКА ФИРМА И СЕДАЛИЩЕ Определение Чл. 7. (1) Фирма е наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва. (2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1993 г.) Всяка фирма освен предписаното от закона необходимо съдържание може да включва означение за предмета на дейност, участвуващите лица, както и свободно избрана добавка. Фирмата трябва да отговаря на истината, да не въвежда в заблуждение и да не накърнява обществения ред и морала. (3) (Нова - ДВ, бр. 103 от 1993 г.) Търговецът изписва фирмата си задължително на български език. Той може да я изписва допълнително и на чужд език. Фирма на клон Чл. 8. Фирмата на клона включва фирмата на търговеца и добавката "клон". Фирма при ликвидация Чл. 9. (Доп. - ДВ, бр. 63 от 1994 г.) При обявяване на търговеца в ликвидация фирмата съдържа добавката "в ликвидация", а при обявяване в несъстоятелност - "в несъстоятелност". Промяна на фирмата Чл. 10. (1) Фирмата може да бъде променена по искане на търговеца, който я е регистрирал. (2) Когато фирмата съдържа името на напускащ съдружник, тя може да се запази само с негово съгласие. Изключително право Чл. 11. (1) Фирмата може да се употребява само от търговеца, който я е регистрирал. (2) При използуване на чужда фирма заинтересуваните лица могат да искат прекратяване на по-нататъшното й използуване и обезщетение за вредите. Седалище и адрес Чл. 12. (1) Седалището на търговеца е населеното място, където се намира управлението на дейността му. (2) Адресът на търговеца е адресът на управлението на дейността му. Задължение за посочване на данни Чл. 13. (1) (Предишен текст на чл. 13 - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) Търговецът е длъжен да посочва в търговската си кореспонденция: фирмата; седалището и адреса на управлението; съда, където е регистриран; номера на регистрацията и банковата сметка. Търговецът може да посочва и адрес за съобщения. (2) (Нова - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) В търговската кореспонденция на клона 2 освен данните по ал. 1 за търговеца, който е открил клона, задължително се посочват и съдът в търговския регистър, към който клонът е вписан, както и номерът на неговата регистрация. Промяна на седалището Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) (1) Преместването на управлението на дейността на търговеца в друго населено място трябва да бъде заявено за вписване в съда, където е регистрацията на търговеца. (2) Когато новото седалище е в района на друг съд, съдът по първоначалната регистрация на търговеца вписва промяната и изпраща служебно фирменото дело на съда по новото седалище. (3) Съдът по новото седалище открива партида на търговеца в търговския регистър въз основа на решението по ал. 2 служебно или когато то е представено от лице, оправомощено да заяви вписването. (4) Когато промяната на седалището подлежи на обнародване, то се извършва от съда по първоначалната регистрация на търговеца и от съда по новото седалище. Глава четвърта ПРЕДПРИЯТИЯ И СДЕЛКИ С ТЯХ Сделки с предприятие Чл. 15. (1) Предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения може да бъде прехвърлено чрез сделка, извършена писмено с нотариална заверка на подписите. Отчуждителят е длъжен да уведоми кредиторите и длъжниците за извършеното прехвърляне. (2) (Нова - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Когато се прехвърля цялото предприятие на търговско дружество, за прехвърлянето е необходимо решение, взето съгласно чл. 262п. (3) (Предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) При прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права. Кредиторите на търсими задължения са длъжни да се обърнат първо към отчуждителя на предприятието. Вписване Чл. 16. (1) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Прехвърлянето на предприятие се вписва в търговския регистър по партидата на отчуждителя и на правоприемника. (2) (Нова - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Когато седалищата на отчуждителя и на правоприемника са в района на различни съдилища, прехвърлянето се вписва от съда, където е регистрацията на отчуждителя. Съдът по регистрацията на правоприемника вписва прехвърлянето въз основа на решението на съда по регистрацията на отчуждителя служебно или когато то е представено от лице, оправомощено да заяви вписването. (3) (Нова - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Вписванията по предходните алинеи се обнародват в "Държавен вестник" от съда по седалището на отчуждителя и от съда по седалището на правоприемника. (4) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г., предишна ал. 2, бр. 58 от 2003 г.) Когато с договора се прехвърля недвижим имот или вещно право върху такъв имот, договорът се вписва и в службата по вписванията. Обезпечение на кредиторите Чл. 16а. (Нов - ДВ, бр. 42 от 1999 г., изм., бр. 58 от 2003 г.) (1) Правоприемникът управлява отделно преминалото върху него търговско предприятие за срок 6 месеца. Срокът тече отделно за кредиторите на отчуждителя от датата на обнародване на прехвърлянето от съда по седалището на отчуждит
runi
на 13.09.2006 в 00:21:38 #505ТЪРГОВСКИ ЗАКОН Обн., ДВ, бр. 48 от 18.06.1991 г., в сила от 1.07.1991 г., изм., бр. 25 от 27.03.1992 г., изм. и доп., бр. 61 от 16.07.1993 г., бр. 103 от 7.12.1993 г., бр. 63 от 5.08.1994 г., изм., бр. 63 от 14.07.1995 г., изм. и доп., бр. 42 от 15.05.1996 г., в сила от 15.05.1996 г., изм., бр. 59 от 12.07.1996 г., в сила от 1.07.1996 г., изм. и доп., бр. 83 от 1.10.1996 г., в сила от 1.11.1996 г., изм., бр. 86 от 11.10.1996 г., в сила от 1.01.1997 г., бр. 104 от 6.12.1996 г., в сила от 6.01.1997 г., бр. 58 от 22.07.1997 г., в сила от 22.07.1997 г., изм. и доп., бр. 100 от 31.10.1997 г., бр. 124 от 23.12.1997 г., в сила от 1.03.1998 г., доп., бр. 39 от 7.04.1998 г., бр. 52 от 8.05.1998 г., изм. и доп., бр. 70 от 19.06.1998 г., изм., бр. 33 от 9.04.1999 г., доп., бр. 42 от 5.05.1999 г., изм., %0
runi
на 13.09.2006 в 00:21:37 #504ТЪРГОВСКИ ЗАКОН Обн., ДВ, бр. 48 от 18.06.1991 г., в сила от 1.07.1991 г., изм., бр. 25 от 27.03.1992 г., изм. и доп., бр. 61 от 16.07.1993 г., бр. 103 от 7.12.1993 г., бр. 63 от 5.08.1994 г., изм., бр. 63 от 14.07.1995 г., изм. и доп., бр. 42 от 15.05.1996 г., в сила от 15.05.1996 г., изм., бр. 59 от 12.07.1996 г., в сила от 1.07.1996 г., изм. и доп., бр. 83 от 1.10.1996 г., в сила от 1.11.1996 г., изм., бр. 86 от 11.10.1996 г., в сила от 1.01.1997 г., бр. 104 от 6.12.1996 г., в сила от 6.01.1997 г., бр. 58 от 22.07.1997 г., в сила от 22.07.1997 г., изм. и доп., бр. 100 от 31.10.1997 г., бр. 124 от 23.12.1997 г., в сила от 1.03.1998 г., доп., бр. 39 от 7.04.1998 г., бр. 52 от 8.05.1998 г., изм. и доп., бр. 70 от 19.06.1998 г., изм., бр. 33 от 9.04.1999 г., доп., бр. 42 от 5.05.1999 г., изм., бр. 64 от 16.07.1999 г., изм. и доп., бр. 81 от 14.09.1999 г., в сила от 15.12.1999 г., изм., бр. 90 от 15.10.1999 г., доп., бр. 103 от 30.11.1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. и доп., бр. 114 от 30.12.1999 г., в сила от 31.01.2000 г., бр. 84 от 13.10.2000 г., изм., бр. 28 от 19.03.2002 г., изм. и доп., бр. 61 от 21.06.2002 г., доп., бр. 96 от 11.10.2002 г., изм., бр. 19 от 28.02.2003 г., изм. и доп., бр. 31 от 4.04.2003 г., в сила от 4.04.2003 г., бр. 58 от 27.06.2003 г. кн. 7/91 г., стр. 248; кн. 5/92 г., стр. 5; кн. 10/93 г., стр. 7; кн. 1/94 г., стр. 173; кн. 9/94 г., стр. 7; кн. 8/95 г., стр. 145; кн. 8/96 г., стр. 316; кн. 11/96 г., стр. 103; кн. 8/97 г., стр. 204; кн. 11/97 г., стр. 135; кн. 6/98 г., стр. 237; кн. 7/98 г., стр. 219; кн. 5/99 г., стр. 160; кн. 6/99 г., стр. 64 кн. 8/99 г., стр. 524; кн. 1/2000 г., стр. 335 кн. 11/2000 г., стр. 175; кн. 7/2002 г., стр. 391; кн. 5/2003 г., стр. 230; том III/91 г., стр. 388 т. 8, р. 1, № 61 ЧАСТ ПЪРВА ОБЩА ЧАСТ Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Търговец Чл. 1. (1) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от следните сделки: 1. покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид; 2. продажба на стоки от собствено производство; 3. покупка на ценни книги с цел да ги продаде; 4. търговско представителство и посредничество; 5. комисионни, спедиционни и превозни сделки; 6. застрахователни сделки; 7. банкови и валутни сделки; 8. менителници, записи на заповед и чекове; 9. складови сделки; 10. лицензионни сделки; 11. стоков контрол; 12. сделки с интелектуална собственост; 13. хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски или други услуги; 14. покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба; 15. лизинг. (2) Търговци са: 1. търговските дружества; 2. кооперациите с изключение на жилищностроителните кооперации. (3) За търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин даже ако дейността му не е посочена в ал. 1. Лица, които не са търговци Чл. 2. Не се смятат за търговци: 1. физическите лица, занимаващи се със селскостопанска дейност; 2. занаятчиите, лицата, извършващи услуги с личен труд или упражняващи свободна професия, освен ако тяхната дейност може да се определи като предприятие по смисъла на чл. 1, ал. 3; 3. лицата, извършващи хотелиерски услуги чрез предоставяне на стаи в обитаваните от тях жилища. Глава втора ТЪРГОВСКИ РЕГИСТЪР 1 Водене на търговски регистър Чл. 3. (1) Към окръжните съдилища се води търговски регистър, в който се вписват всички търговци и свързаните с тях обстоятелства, предвидени в този закон. (2) В случаи, определени със закон, могат да се водят и други регистри за отделни видове търговци. Задължение за вписване Чл. 4. (1) Всеки търговец е длъжен да поиска да бъде вписан в търговския регистър, като заяви обстоятелствата, определени съгласно предходния член. (2) Лицата, които са длъжни да заявят обстоятелствата, подлежащи на вписване, се определят със закон. (3) Всяко лице, което е задължено да поиска вписване или съответно представяне на книжа или подписи, предвидени в този закон, трябва да извърши това в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството освен ако законът определя друг срок. Действие на вписването Чл. 4а. (Нов - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) Третите лица могат да се позовават на всички подлежащи на вписване обстоятелства, макар вписването още да не е извършено, освен ако закон изрично предвижда те да проявят действия след вписването. Публичност на търговския регистър Чл. 5. Всеки има право да преглежда търговския регистър и документите, въз основа на които са извършени вписванията, както и да получи преписи от тях. Обнародване на вписването Чл. 6. (1) Съдът обнародва в "Държавен вестник" вписванията в търговския регистър, когато това е предвидено в закон. (2) (Отм. - ДВ, бр. 103 от 1993 г.). Глава трета ТЪРГОВСКА ФИРМА И СЕДАЛИЩЕ Определение Чл. 7. (1) Фирма е наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва. (2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1993 г.) Всяка фирма освен предписаното от закона необходимо съдържание може да включва означение за предмета на дейност, участвуващите лица, както и свободно избрана добавка. Фирмата трябва да отговаря на истината, да не въвежда в заблуждение и да не накърнява обществения ред и морала. (3) (Нова - ДВ, бр. 103 от 1993 г.) Търговецът изписва фирмата си задължително на български език. Той може да я изписва допълнително и на чужд език. Фирма на клон Чл. 8. Фирмата на клона включва фирмата на търговеца и добавката "клон". Фирма при ликвидация Чл. 9. (Доп. - ДВ, бр. 63 от 1994 г.) При обявяване на търговеца в ликвидация фирмата съдържа добавката "в ликвидация", а при обявяване в несъстоятелност - "в несъстоятелност". Промяна на фирмата Чл. 10. (1) Фирмата може да бъде променена по искане на търговеца, който я е регистрирал. (2) Когато фирмата съдържа името на напускащ съдружник, тя може да се запази само с негово съгласие. Изключително право Чл. 11. (1) Фирмата може да се употребява само от търговеца, който я е регистрирал. (2) При използуване на чужда фирма заинтересуваните лица могат да искат прекратяване на по-нататъшното й използуване и обезщетение за вредите. Седалище и адрес Чл. 12. (1) Седалището на търговеца е населеното място, където се намира управлението на дейността му. (2) Адресът на търговеца е адресът на управлението на дейността му. Задължение за посочване на данни Чл. 13. (1) (Предишен текст на чл. 13 - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) Търговецът е длъжен да посочва в търговската си кореспонденция: фирмата; седалището и адреса на управлението; съда, където е регистриран; номера на регистрацията и банковата сметка. Търговецът може да посочва и адрес за съобщения. (2) (Нова - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) В търговската кореспонденция на клона 2 освен данните по ал. 1 за търговеца, който е открил клона, задължително се посочват и съдът в търговския регистър, към който клонът е вписан, както и номерът на неговата регистрация. Промяна на седалището Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) (1) Преместването на управлението на дейността на търговеца в друго населено място трябва да бъде заявено за вписване в съда, където е регистрацията на търговеца. (2) Когато новото седалище е в района на друг съд, съдът по първоначалната регистрация на търговеца вписва промяната и изпраща служебно фирменото дело на съда по новото седалище. (3) Съдът по новото седалище открива партида на търговеца в търговския регистър въз основа на решението по ал. 2 служебно или когато то е представено от лице, оправомощено да заяви вписването. (4) Когато промяната на седалището подлежи %E
runi
на 13.09.2006 в 00:21:36 #503ТЪРГОВСКИ ЗАКОН Обн., ДВ, бр. 48 от 18.06.1991 г., в сила от 1.07.1991 г., изм., бр. 25 от 27.03.1992 г., изм. и доп., бр. 61 от 16.07.1993 г., бр. 103 от 7.12.1993 г., бр. 63 от 5.08.1994 г., изм., бр. 63 от 14.07.1995 г., изм. и доп., бр. 42 от 15.05.1996 г., в сила от 15.05.1996 г., изм., бр. 59 от 12.07.1996 г., в сила от 1.07.1996 г., изм. и доп., бр. 83 от 1.10.1996 г., в сила от 1.11.1996 г., изм., бр. 86 от 11.10.1996 г., в сила от 1.01.1997 г., бр. 104 от 6.12.1996 г., в сила от 6.01.1997 г., бр. 58 от 22.07.1997 г., в сила от 22.07.1997 г., изм. и доп., бр. 100 от 31.10.1997 г., бр. 124 от 23.12.1997 г., в сила от 1.03.1998 г., доп., бр. 39 от 7.04.1998 г., бр. 52 от 8.05.1998 г., изм. и доп., бр. 70 от 19.06.1998 г., изм., бр. 33 от 9.04.1999 г., доп., бр. 42 от 5.05.1999 г., изм., бр. 64 от 16.07.1999 г., изм. и доп., бр. 81 от 14.09.1999 г., в сила от 15.12.1999 г., изм., бр. 90 от 15.10.1999 г., доп., бр. 103 от 30.11.1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. и доп., бр. 114 от 30.12.1999 г., в сила от 31.01.2000 г., бр. 84 от 13.10.2000 г., изм., бр. 28 от 19.03.2002 г., изм. и доп., бр. 61 от 21.06.2002 г., доп., бр. 96 от 11.10.2002 г., изм., бр. 19 от 28.02.2003 г., изм. и доп., бр. 31 от 4.04.2003 г., в сила от 4.04.2003 г., бр. 58 от 27.06.2003 г. кн. 7/91 г., стр. 248; кн. 5/92 г., стр. 5; кн. 10/93 г., стр. 7; кн. 1/94 г., стр. 173; кн. 9/94 г., стр. 7; кн. 8/95 г., стр. 145; кн. 8/96 г., стр. 316; кн. 11/96 г., стр. 103; кн. 8/97 г., стр. 204; кн. 11/97 г., стр. 135; кн. 6/98 г., стр. 237; кн. 7/98 г., стр. 219; кн. 5/99 г., стр. 160; кн. 6/99 г., стр. 64 кн. 8/99 г., стр. 524; кн. 1/2000 г., стр. 335 кн. 11/2000 г., стр. 175; кн. 7/2002 г., стр. 391; кн. 5/2003 г., стр. 230; том III/91 г., стр. 388 т. 8, р. 1, № 61 ЧАСТ ПЪРВА ОБЩА ЧАСТ Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Търговец Чл. 1. (1) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от следните сделки: 1. покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид; 2. продажба на стоки от собствено производство; 3. покупка на ценни книги с цел да ги продаде; 4. търговско представителство и посредничество; 5. комисионни, спедиционни и превозни сделки; 6. застрахователни сделки; 7. банкови и валутни сделки; 8. менителници, записи на заповед и чекове; 9. складови сделки; 10. лицензионни сделки; 11. стоков контрол; 12. сделки с интелектуална собственост; 13. хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски или други услуги; 14. покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба; 15. лизинг. (2) Търговци са: 1. търговските дружества; 2. кооперациите с изключение на жилищностроителните кооперации. (3) За търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин даже ако дейността му не е посочена в ал. 1. Лица, които не са търговци Чл. 2. Не се смятат за търговци: 1. физическите лица, занимаващи се със селскостопанска дейност; 2. занаятчиите, лицата, извършващи услуги с личен труд или упражняващи свободна професия, освен ако тяхната дейност може да се определи като предприятие по смисъла на чл. 1, ал. 3; 3. лицата, извършващи хотелиерски услуги чрез предоставяне на стаи в обитаваните от тях жилища. Глава втора ТЪРГОВСКИ РЕГИСТЪР 1 Водене на търговски регистър Чл. 3. (1) Към окръжните съдилища се води търговски регистър, в който се вписват всички търговци и свързаните с тях обстоятелства, предвидени в този закон. (2) В случаи, определени със закон, могат да се водят и други регистри за отделни видове търговци. Задължение за вписване Чл. 4. (1) Всеки търговец е длъжен да поиска да бъде вписан в търговския регистър, като заяви обстоятелствата, определени съгласно предходния член. (2) Лицата, които са длъжни да заявят обстоятелствата, подлежащи на вписване, се определят със закон. (3) Всяко лице, което е задължено да поиска вписване или съответно представяне на книжа или подписи, предвидени в този закон, трябва да извърши това в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството освен ако законът определя друг срок. Действие на вписването Чл. 4а. (Нов - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) Третите лица могат да се позовават на всички подлежащи на вписване обстоятелства, макар вписването още да не е извършено, освен ако закон изрично предвижда те да проявят действия след вписването. Публичност на търговския регистър Чл. 5. Всеки има право да преглежда търговския регистър и документите, въз основа на които са извършени вписванията, както и да получи преписи от тях. Обнародване на вписването Чл. 6. (1) Съдът обнародва в "Държавен вестник" вписванията в търговския регистър, когато това е предвидено в закон. (2) (Отм. - ДВ, бр. 103 от 1993 г.). Глава трета ТЪРГОВСКА ФИРМА И СЕДАЛИЩЕ Определение Чл. 7. (1) Фирма е наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва. (2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1993 г.) Всяка фирма освен предписаното от закона необходимо съдържание може да включва означение за предмета на дейност, участвуващите лица, както и свободно избрана добавка. Фирмата трябва да отговаря на истината, да не въвежда в заблуждение и да не накърнява обществения ред и морала. (3) (Нова - ДВ, бр. 103 от 1993 г.) Търговецът изписва фирмата си задължително на български език. Той може да я изписва допълнително и на чужд език. Фирма на клон Чл. 8. Фирмата на клона включва фирмата на търговеца и добавката "клон". Фирма при ликвидация Чл. 9. (Доп. - ДВ, бр. 63 от 1994 г.) При обявяване на търговеца в ликвидация фирмата съдържа добавката "в ликвидация", а при обявяване в несъстоятелност - "в несъстоятелност". Промяна на фирмата Чл. 10. (1) Фирмата може да бъде променена по искане на търговеца, който я е регистрирал. (2) Когато фирмата съдържа името на напускащ съдружник, тя може да се запази само с негово съгласие. Изключително право Чл. 11. (1) Фирмата може да се употребява само от търговеца, който я е регистрирал. (2) При използуване на чужда фирма заинтересуваните лица могат да искат прекратяване на по-нататъшното й използуване и обезщетение за вредите. Седалище и адрес Чл. 12. (1) Седалището на търговеца е населеното място, където се намира управлението на дейността му. (2) Адресът на търговеца е адресът на управлението на дейността му. Задължение за посочване на данни Чл. 13. (1) (Предишен текст на чл. 13 - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) Търговецът е длъжен да посочва в търговската си корес%E
runi
на 13.09.2006 в 00:21:36 #502ТЪРГОВСКИ ЗАКОН Обн., ДВ, бр. 48 от 18.06.1991 г., в сила от 1.07.1991 г., изм., бр. 25 от 27.03.1992 г., изм. и доп., бр. 61 от 16.07.1993 г., бр. 103 от 7.12.1993 г., бр. 63 от 5.08.1994 г., изм., бр. 63 от 14.07.1995 г., изм. и доп., бр. 42 от 15.05.1996 г., в сила от 15.05.1996 г., изм., бр. 59 от 12.07.1996 г., в сила от 1.07.1996 г., изм. и доп., бр. 83 от 1.10.1996 г., в сила от 1.11.1996 г., изм., бр. 86 от 11.10.1996 г., в сила от 1.01.1997 г., бр. 104 от 6.12.1996 г., в сила от 6.01.1997 г., бр. 58 от 22.07.1997 г., в сила от 22.07.1997 г., изм. и доп., бр. 100 от 31.10.1997 г., бр. 124 от 23.12.1997 г., в сила от 1.03.1998 г., доп., бр. 39 от 7.04.1998 г., бр. 52 от 8.05.1998 г., изм. и доп., бр. 70 от 19.06.1998 г., изм., бр. 33 от 9.04.1999 г., доп., бр. 42 от 5.05.1999 г., изм., бр. 64 от 16.07.1999 г., изм. и доп., бр. 81 от 14.09.1999 г., в сила от 15.12.1999 г., изм., бр. 90 от 15.10.1999 г., доп., бр. 103 от 30.11.1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. и доп., бр. 114 от 30.12.1999 г., в сила от 31.01.2000 г., бр. 84 от 13.10.2000 г., изм., бр. 28 от 19.03.2002 г., изм. и доп., бр. 61 от 21.06.2002 г., доп., бр. 96 от 11.10.2002 г., изм., бр. 19 от 28.02.2003 г., изм. и доп., бр. 31 от 4.04.2003 г., в сила от 4.04.2003 г., бр. 58 от 27.06.2003 г. кн. 7/91 г., стр. 248; кн. 5/92 г., стр. 5; кн. 10/93 г., стр. 7; кн. 1/94 г., стр. 173; кн. 9/94 г., стр. 7; кн. 8/95 г., стр. 145; кн. 8/96 г., стр. 316; кн. 11/96 г., стр. 103; кн. 8/97 г., стр. 204; кн. 11/97 г., стр. 135; кн. 6/98 г., стр. 237; кн. 7/98 г., стр. 219; кн. 5/99 г., стр. 160; кн. 6/99 г., стр. 64 кн. 8/99 г., стр. 524; кн. 1/2000 г., стр. 335 кн. 11/2000 г., стр. 175; кн. 7/2002 г., стр. 391; кн. 5/2003 г., стр. 230; том III/91 г., стр. 388 т. 8, р. 1, № 61 ЧАСТ ПЪРВА ОБЩА ЧАСТ Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Търговец Чл. 1. (1) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от следните сделки: 1. покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид; 2. продажба на стоки от собствено производство; 3. покупка на ценни книги с цел да ги продаде; 4. търговско представителство и посредничество; 5. комисионни, спедиционни и превозни сделки; 6. застрахователни сделки; 7. банкови и валутни сделки; 8. менителници, записи на заповед и чекове; 9. складови сделки; 10. лицензионни сделки; 11. стоков контрол; 12. сделки с интелектуална собственост; 13. хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски или други услуги; 14. покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба; 15. лизинг. (2) Търговци са: 1. търговските дружества; 2. кооперациите с изключение на жилищностроителните кооперации. (3) За търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин даже ако дейността му не е посочена в ал. 1. Лица, които не са търговци Чл. 2. Не се смятат за търговци: 1. физическите лица, занимаващи се със селскостопанска дейност; 2. занаятчиите, лицата, извършващи услуги с личен труд или упражняващи свободна професия, освен ако тяхната дейност може да се определи като предприятие по смисъла на чл. 1, ал. 3; 3. л%E
runi
на 13.09.2006 в 00:21:35 #501ТЪРГОВСКИ ЗАКОН Обн., ДВ, бр. 48 от 18.06.1991 г., в сила от 1.07.1991 г., изм., бр. 25 от 27.03.1992 г., изм. и доп., бр. 61 от 16.07.1993 г., бр. 103 от 7.12.1993 г., бр. 63 от 5.08.1994 г., изм., бр. 63 от 14.07.1995 г., изм. и доп., бр. 42 от 15.05.1996 г., в сила от 15.05.1996 г., изм., бр. 59 от 12.07.1996 г., в сила от 1.07.1996 г., изм. и доп., бр. 83 от 1.10.1996 г., в сила от 1.11.1996 г., изм., бр. 86 от 11.10.1996 г., в сила от 1.01.1997 г., бр. 104 от 6.12.1996 г., в сила от 6.01.1997 г., бр. 58 от 22.07.1997 г., в сила от 22.07.1997 г., изм. и доп., бр. 100 от 31.10.1997 г., бр. 124 от 23.12.1997 г., в сила от 1.03.1998 г., доп., бр. 39 от 7.04.1998 г., бр. 52 от 8.05.1998 г., изм. и доп., бр. 70 от 19.06.1998 г., изм., бр. 33 от 9.04.1999 г., доп., бр. 42 от 5.05.1999 г., изм., бр. 64 от 16.07.1999 г., изм. и доп., бр. 81 от 14.09.1999 г., в сила от 15.12.1999 г., изм., бр. 90 от 15.10.1999 г., доп., бр. 103 от 30.11.1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. и доп., бр. 114 от 30.12.1999 г., в сила от 31.01.2000 г., бр. 84 от 13.10.2000 г., изм., бр. 28 от 19.03.2002 г., изм. и доп., бр. 61 от 21.06.2002 г., доп., бр. 96 от 11.10.2002 г., изм., бр. 19 от 28.02.2003 г., изм. и доп., бр. 31 от 4.04.2003 г., в сила от 4.04.2003 г., бр. 58 от 27.06.2003 г. кн. 7/91 г., стр. 248; кн. 5/92 г., стр. 5; кн. 10/93 г., стр. 7; кн. 1/94 г., стр. 173; кн. 9/94 г., стр. 7; кн. 8/95 г., стр. 145; кн. 8/96 г., стр. 316; кн. 11/96 г., стр. 103; кн. 8/97 г., стр. 204; кн. 11/97 г., стр. 135; кн. 6/98 г., стр. 237; кн. 7/98 г., стр. 219; кн. 5/99 г., стр. 160; кн. 6/99 г., стр. 64 кн. 8/99 г., стр. 524; кн. 1/2000 г., стр. 335 кн. 11/2000 г., стр. 175; кн. 7/2002 г., стр. 391; кн. 5/2003 г., стр. 230; том III/91 г., стр. 388 т. 8, р. 1, № 61 ЧАСТ ПЪРВА ОБЩА ЧАСТ Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Търговец Чл. 1. (1) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от следните сделки: 1. покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид; 2. продажба на стоки от собствено производство; 3. покупка на ценни книги с цел да ги продаде; 4. търговско представителство и посредничество; 5. комисионни, спедиционни и превозни сделки; 6. застрахователни сделки; 7. банкови и валутни сделки; 8. менителници, записи на заповед и чекове; 9. складови сделки; 10. лицензионни сделки; 11. стоков контрол; 12. сделки с интелектуална собственост; 13. хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски или други услуги; 14. покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба; 15. лизинг. (2) Търговци са: 1. търговските дружества; 2. кооперациите с изключение на жилищностроителните кооперации. (3) За търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин даже ако дейността му не е посочена в ал. 1. Лица, които не са търговци Чл. 2. Не се смятат за търговци: 1. физическите лица, занимаващи се със селскостопанска дейност; 2. занаятчиите, лицата, извършващи услуги с личен труд или упражняващи свободна професия, освен ако тяхната дейност може да се определи като предприятие по смисъла на чл. 1, ал. 3; 3. л%E
runi
на 13.09.2006 в 00:21:35 #500ТЪРГОВСКИ ЗАКОН Обн., ДВ, бр. 48 от 18.06.1991 г., в сила от 1.07.1991 г., изм., бр. 25 от 27.03.1992 г., изм. и доп., бр. 61 от 16.07.1993 г., бр. 103 от 7.12.1993 г., бр. 63 от 5.08.1994 г., изм., бр. 63 от 14.07.1995 г., изм. и доп., бр. 42 от 15.05.1996 г., в сила от 15.05.1996 г., изм., бр. 59 от 12.07.1996 г., в сила от 1.07.1996 г., изм. и доп., бр. 83 от 1.10.1996 г., в сила от 1.11.1996 г., изм., бр. 86 от 11.10.1996 г., в сила от 1.01.1997 г., бр. 104 от 6.12.1996 г., в сила от 6.01.1997 г., бр. 58 от 22.07.1997 г., в сила от 22.07.1997 г., изм. и доп., бр. 100 от 31.10.1997 г., бр. 124 от 23.12.1997 г., в сила от 1.03.1998 г., доп., бр. 39 от 7.04.1998 г., бр. 52 от 8.05.1998 г., изм. и доп., бр. 70 от 19.06.1998 г., изм., бр. 33 от 9.04.1999 г., доп., бр. 42 от 5.05.1999 г., изм., бр. 64 от 16.07.1999 г., изм. и доп., бр. 81 от 14.09.1999 г., в сила от 15.12.1999 г., изм., бр. 90 от 15.10.1999 г., доп., бр. 103 от 30.11.1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. и доп., бр. 114 от 30.12.1999 г., в сила от 31.01.2000 г., бр. 84 от 13.10.2000 г., изм., бр. 28 от 19.03.2002 г., изм. и доп., бр. 61 от 21.06.2002 г., доп., бр. 96 от 11.10.2002 г., изм., бр. 19 от 28.02.2003 г., изм. и доп., бр. 31 от 4.04.2003 г., в сила от 4.04.2003 г., бр. 58 от 27.06.2003 г. кн. 7/91 г., стр. 248; кн. 5/92 г., стр. 5; кн. 10/93 г., стр. 7; кн. 1/94 г., стр. 173; кн. 9/94 г., стр. 7; кн. 8/95 г., стр. 145; кн. 8/96 г., стр. 316; кн. 11/96 г., стр. 103; кн. 8/97 г., стр. 204; кн. 11/97 г., стр. 135; кн. 6/98 г., стр. 237; кн. 7/98 г., стр. 219; кн. 5/99 г., стр. 160; кн. 6/99 г., стр. 64 кн. 8/99 г., стр. 524; кн. 1/2000 г., стр. 335 кн. 11/2000 г., стр. 175; кн. 7/2002 г., стр. 391; кн. 5/2003 г., стр. 230; том III/91 г., стр. 388 т. 8, р. 1, № 61 ЧАСТ ПЪРВА ОБЩА ЧАСТ Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Търговец Чл. 1. (1) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от следните сделки: 1. покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид; 2. продажба на стоки от собствено производство; 3. покупка на ценни книги с цел да ги продаде; 4. търговско представителство и посредничество; 5. комисионни, спедиционни и превозни сделки; 6. застрахователни сделки; 7. банкови и валутни сделки; 8. менителници, записи на заповед и чекове; 9. складови сделки; 10. лицензионни сделки; 11. стоков контрол; 12. сделки с интелектуална собственост; 13. хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски или други услуги; 14. покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба; 15. лизинг. (2) Търговци са: 1. търговските дружества; 2. кооперациите с изключение на жилищностроителните кооперации. (3) За търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин даже ако дейността му не е посочена в ал. 1. Лица, които не са търговци Чл. 2. Не се смятат за търговци: 1. физическите лица, занимаващи се със селскостопанска дейност; 2. занаятчиите, лицата, извършващи услуги с личен труд или упражняващи свободна професия, освен ако тяхната дейност може да се определи като предприятие по смисъла на чл. 1, ал. 3; 3. лицата, извършващи хотелиерски услуги чрез предоставяне на стаи в обитаваните от тях жилища. Глава втора ТЪРГОВСКИ РЕГИСТЪР 1 Водене на търговски регистър Чл. 3. (1) Към окръжните съдилища се води търговски регистър, в който се вписват всички търговци и свързаните с тях обстоятелства, предвидени в този закон. (2) В случаи, определени със закон, могат да се водят и други регистри за отделни видове търговци. Задължение за вписване Чл. 4. (1) Всеки търговец е длъжен да поиска да бъде вписан в търговския регистър, като заяви обстоятелствата, определени съгласно предходния член. (2) Лицата, които са длъжни да заявят обстоятелствата, подлежащи на вписване, се определят със закон. (3) Всяко лице, което е задължено да поиска вписване или съответно представяне на книжа или подписи, предвидени в този закон, трябва да извърши това в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството освен ако законът определя друг срок. Действие на вписването Чл. 4а. (Нов - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) Третите лица могат да се позовават на всички подлежащи на вписване обстоятелства
runi
на 13.09.2006 в 00:21:34 #499ТЪРГОВСКИ ЗАКОН Обн., ДВ, бр. 48 от 18.06.1991 г., в сила от 1.07.1991 г., изм., бр. 25 от 27.03.1992 г., изм. и доп., бр. 61 от 16.07.1993 г., бр. 103 от 7.12.1993 г., бр. 63 от 5.08.1994 г., изм., бр. 63 от 14.07.1995 г., изм. и доп., бр. 42 от 15.05.1996 г., в сила от 15.05.1996 г., изм., бр. 59 от 12.07.1996 г., в сила от 1.07.1996 г., изм. и доп., бр. 83 от 1.10.1996 г., в сила от 1.11.1996 г., изм., бр. 86 от 11.10.1996 г., в сила от 1.01.1997 г., бр. 104 от 6.12.1996 г., в сила от 6.01.1997 г., бр. 58 от 22.07.1997 г., в сила от 22.07.1997 г., изм. и доп., бр. 100 от 31.10.1997 г., бр. 124 от 23.12.1997 г., в сила от 1.03.1998 г., доп., бр. 39 от 7.04.1998 г., бр. 52 от 8.05.1998 г., изм. и доп., бр. 70 от 19.06.1998 г., изм., бр. 33 от 9.04.1999 г., доп., бр. 42 от 5.05.1999 г., изм., бр. 64 от 16.07.1999 г., изм. и доп., бр. 81 от 14.09.1999 г., в сила от 15.12.1999 г., изм., бр. 90 от 15.10.1999 г., доп., бр. 103 от 30.11.1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. и доп., бр. 114 от 30.12.1999 г., в сила от 31.01.2000 г., бр. 84 от 13.10.2000 г., изм., бр. 28 от 19.03.2002 г., изм. и доп., бр. 61 от 21.06.2002 г., доп., бр. 96 от 11.10.2002 г., изм., бр. 19 от 28.02.2003 г., изм. и доп., бр. 31 от 4.04.2003 г., в сила от 4.04.2003 г., бр. 58 от 27.06.2003 г. кн. 7/91 г., стр. 248; кн. 5/92 г., стр. 5; кн. 10/93 г., стр. 7; кн. 1/94 г., стр. 173; кн. 9/94 г., стр. 7; кн. 8/95 г., стр. 145; кн. 8/96 г., стр. 316; кн. 11/96 г., стр. 103; кн. 8/97 г., стр. 204; кн. 11/97 г., стр. 135; кн. 6/98 г., стр. 237; кн. 7/98 г., стр. 219; кн. 5/99 г., стр. 160; кн. 6/99 г., стр. 64 кн. 8/99 г., стр. 524; кн. 1/2000 г., стр. 335 кн. 11/2000 г., стр. 175; кн. 7/2002 г., стр. 391; кн. 5/2003 г., стр. 230; том III/91 г., стр. 388 т. 8, р. 1, № 61 ЧАСТ ПЪРВА ОБЩА ЧАСТ Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Търговец Чл. 1. (1) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от следните сделки: 1. покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид; 2. продажба на стоки от собствено производство; 3. покупка на ценни книги с цел да ги продаде; 4. търговско представителство и посредничество; 5. комисионни, спедиционни и превозни сделки; 6. застрахователни сделки; 7. банкови и валутни сделки; 8. менителници, записи на заповед и чекове; 9. складови сделки; 10. лицензионни сделки; 11. стоков контрол; 12. сделки с интелектуална собственост; 13. хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски или други услуги; 14. покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба; 15. лизинг. (2) Търговци са: 1. търговските дружества; 2. кооперациите с изключение на жилищностроителните кооперации. (3) За търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин даже ако дейността му не е посочена в ал. 1. Лица, които не са търговци Чл. 2. Не се смятат за търговци: 1. физическите лица, занимаващи се със селскостопанска дейност; 2. занаятчиите, лицата, извършващи услуги с личен труд или упражняващи свободна професия, освен ако тяхната дейност може да се определи като предприятие по смисъла на чл. 1, ал. 3; 3. лицата, извършващи хотелиерски услуги чрез предоставяне на стаи в обитаваните от тях жилища. Глава втора ТЪРГОВСКИ РЕГИСТЪР 1 Водене на търговски регистър Чл. 3. (1) Към окръжните съдилища се води търговски регистър, в който се вписват всички търговци и свързаните с тях обстоятелства, предвидени в този закон. (2) В случаи, определени със закон, могат да се водят и други регистри за отделни видове търговци. Задължение за вписване Чл. 4. (1) Всеки търговец е длъжен да поиска да бъде вписан в търговския регистър, като заяви обстоятелствата, определени съгласно предходния член. (2) Лицата, които са длъжни да заявят обстоятелствата, подлежащи на вписване, се определят със закон. (3) Всяко лице, което е задължено да поиска вписване или съответно представяне на книжа или подписи, предвидени в този закон, трябва да извърши това в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството освен ако законът определя друг срок. Действие на вписването Чл. 4а. (Нов - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) Третите лица могат да се позовават на всички подлежащи на вписване обстоятелства, макар вписването още да не е извършено, освен ако закон изрично предвижда те да проявят действия след вписването. Публичност на търговския регистър Чл. 5. Всеки има право да преглежда търговския регистър и документите, въз основа на които са извършени вписванията, както и да получи преписи от тях. Обнародване на вписването Чл. 6. (1) Съдът обнародва в "Държавен вестник" вписванията в търговския регистър, когато това е предвидено в закон. (2) (Отм. - ДВ, бр. 103 от 1993 г.). Глава трета ТЪРГОВСКА ФИРМА И СЕДАЛИЩЕ Определение Чл. 7. (1) Фирма е наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва. (2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1993 г.) Всяка фирма освен предписаното от закона необходимо съдържание може да включва означение за предмета на дейност, участвуващите лица, както и свободно избрана добавка. Фирмата трябва да отговаря на истината, да не въвежда в заблуждение и да не накърнява обществения ред и морала. (3) (Нова - ДВ, бр. 103 от 1993 г.) Търговецът изписва фирмата си задължително на български език. Той може да я изписва допълнително и на чужд език. Фирма на клон Чл. 8. Фирмата на клона включва фирмата на търговеца и добавката "клон". Фирма при ликвидация Чл. 9. (Доп. - ДВ, бр. 63 от 1994 г.) При обявяване на търговеца в ликвидация фирмата съдържа добавката "в ликвидация", а при обявяване в несъстоятелност - "в несъстоятелност". Промяна на фирмата Чл. 10. (1) Фирмата може да бъде променена по искане на търговеца, който я е регистрирал. (2) Когато фирмата съдържа името на напускащ съдружник, тя може да се запази само с негово съгласие. Изключително право Чл. 11. (1) Фирмата може да се употребява само от търговеца, който я е регистрирал. (2) При използуване на чужда фирма заинтересуваните лица могат да искат прекратяване на по-нататъшното й използуване и обезщетение за вредите. Седалище и адрес Чл. 12. (1) Седалището на търговеца е населеното място, където се намира управлението на дейността му. (2) Адресът на търговеца е адресът на управлението на дейността му. Задължение за посочване на данни Чл. 13. (1) (Предишен текст на чл. 13 - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) Търговецът е длъжен да посочва в търговската си кореспонденция: фирмата; седалището и адреса на управлението; съда, където е регистриран; номера на регистрацията и банковата сметка. Търговецът може да посочва и адрес за съобщения. (2) (Нова - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) В търговската кореспонденция на клона 2 освен данните по ал. 1 за търговеца, който е открил клона, задължително се посочват и съдът в търговския регистър, към който клонът е вписан, както и номерът на неговата регистрация. Промяна на седалището Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) (1) Преместването на управлението на дейността на търговеца в друго населено място трябва да бъде заявено за вписване в съда, където е регистрацията на търговеца. (2) Когато новото седалище е в района на друг съд, съдът по първоначалната регистрация на търговеца вписва промяната и изпраща служебно фирменото дело на съда по новото седалище. (3) Съдът по новото седалище открива партида на търговеца в търговския регистър въз основа на решението по ал. 2 служебно или когато то е представено от лице, оправомощено да заяви вписването. (4) Когато промяната на седалището подлежи %E
runi
на 13.09.2006 в 00:21:34 #498ТЪРГОВСКИ ЗАКОН Обн., ДВ, бр. 48 от 18.06.1991 г., в сила от 1.07.1991 г., изм., бр. 25 от 27.03.1992 г., изм. и доп., бр. 61 от 16.07.1993 г., бр. 103 от 7.12.1993 г., бр. 63 от 5.08.1994 г., изм., бр. 63 от 14.07.1995 г., изм. и доп., бр. 42 от 15.05.1996 г., в сила от 15.05.1996 г., изм., бр. 59 от 12.07.1996 г., в сила от 1.07.1996 г., изм. и доп., бр. 83 от 1.10.1996 г., в сила от 1.11.1996 г., изм., бр. 86 от 11.10.1996 г., в сила от 1.01.1997 г., бр. 104 от 6.12.1996 г., в сила от 6.01.1997 г., бр. 58 от 22.07.1997 г., в сила от 22.07.1997 г., изм. и доп., бр. 100 от 31.10.1997 г., бр. 124 от 23.12.1997 г., в сила от 1.03.1998 г., доп., бр. 39 от 7.04.1998 г., бр. 52 от 8.05.1998 г., изм. и доп., бр. 70 от 19.06.1998 г., изм., бр. 33 от 9.04.1999 г., доп., бр. 42 от 5.05.1999 г., изм., бр. 64 от 16.07.1999 г., изм. и доп., бр. 81 от 14.09.1999 г., в сила от 15.12.1999 г., изм., бр. 90 от 15.10.1999 г., доп., бр. 103 от 30.11.1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. и доп., бр. 114 от 30.12.1999 г., в сила от 31.01.2000 г., бр. 84 от 13.10.2000 г., изм., бр. 28 от 19.03.2002 г., изм. и доп., бр. 61 от 21.06.2002 г., доп., бр. 96 от 11.10.2002 г., изм., бр. 19 от 28.02.2003 г., изм. и доп., бр. 31 от 4.04.2003 г., в сила от 4.04.2003 г., бр. 58 от 27.06.2003 г. кн. 7/91 г., стр. 248; кн. 5/92 г., стр. 5; кн. 10/93 г., стр. 7; кн. 1/94 г., стр. 173; кн. 9/94 г., стр. 7; кн. 8/95 г., стр. 145; кн. 8/96 г., стр. 316; кн. 11/96 г., стр. 103; кн. 8/97 г., стр. 204; кн. 11/97 г., стр. 135; кн. 6/98 г., стр. 237; кн. 7/98 г., стр. 219; кн. 5/99 г., стр. 160; кн. 6/99 г., стр. 64 кн. 8/99 г., стр. 524; кн. 1/2000 г., стр. 335 кн. 11/2000 г., стр. 175; кн. 7/2002 г., стр. 391; кн. 5/2003 г., стр. 230; том III/91 г., стр. 388 т. 8, р. 1, № 61 ЧАСТ ПЪРВА ОБЩА ЧАСТ Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Търговец Чл. 1. (1) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от следните сделки: 1. покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид; 2. продажба на стоки от собствено производство; 3. покупка на ценни книги с цел да ги продаде; 4. търговско представителство и посредничество; 5. комисионни, спедиционни и превозни сделки; 6. застрахователни сделки; 7. банкови и валутни сделки; 8. менителници, записи на заповед и чекове; 9. складови сделки; 10. лицензионни сделки; 11. стоков контрол; 12. сделки с интелектуална собственост; 13. хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски или други услуги; 14. покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба; 15. лизинг. (2) Търговци са: 1. търговските дружества; 2. кооперациите с изключение на жилищностроителните кооперации. (3) За търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин даже ако дейността му не е посочена в ал. 1. Лица, които не са търговци Чл. 2. Не се смятат за търговци: 1. физическите лица, занимаващи се със селскостопанска дейност; 2. занаятчиите, лицата, извършващи услуги с личен труд или упражняващи свободна професия, освен ако тяхната дейност може да се определи като предприятие по смисъла на чл. 1, ал. 3; 3. л%E