38 години изминаха, откакто Интер за последно игра финал в най-престижното европейско клубно състезание, но мъчителното чакане приключи. През 1972-а италианският клуб отстъпи на финала пред вдъхновения от Йохан Кройф Аякс в Ротердам - 0:2.

45 пък години пък е дистанцията във времето от втората и последна засега Купа на европейските шампиони, спечелена от Интер. Тя е вдигната от великия тим на аржентинеца Хеленио Херера след победа с 1:0 над... португалския гранд Бенфика. Дали сега един португалец в лицето на Жозе Мауриньо ще се провикне в стила на лозунга на нашата Демокрация "45 години стигат"?


На 22 май тази година в Мадрид "нерадзурите" ще се изправят срещу Байерн. В сряда - с чуждестранен треньор и без нито един италианец на терена Интернационале се добра до директен спор за европейската купа за пръв път в ерата на Шампионската лига.
Хората на Специалния отстраниха властващия шампион Барселона с общ резултат 3:2, въпреки че загубиха реванша на "Камп Ноу" с 0:1 пред 93 000 каталунски фенове. Атаката на Интер успя да гарантира крайния успех с блестящо представяне в първия мач преди седмица в Милано (3:1).

Барселона притежаваше топката в 75% от времето и отправи 12 удара към вратата на съперника срещу само 1 от страна на Интер. Колкото и да опитваха обаче, Лео Меси и компания не можаха да постигнат двата чисти гола, от които се нуждаят, за да спечелят полуфинала. След последния сигнал Мауриньо изтича на терена, вдигна ръце и посочи към небето. Самообявилият се за Специалния беше назначен в Интер с конкретната цел да върне "нерадзурите" на върха в европейския футбол и за две години успя да го постигне.

Твърдо, упорито, смело и решително. Представянето на Интер в реванша с Барселона може да бъде определено с много епитети, макар и без "атрактивно" между тях. Хората на Жозе обаче нямаха друг избор, след като останаха с 10 души в 28-ата минута. Полузащитникът Тиаго Мота пресилено получи червен картон, когато, преследван от Серджи Бускетс, реши да го избута с ръка, но докосна лицето му. Младият полузащитник на Барса се строполи като след боксов удар.

Интер заигра с осем души зад топката от самия старт - четирима бранители и четирима полузащитници бяха ангажирани с отблъскването на домакините. Все пак Барса се добра до попадение 6 минути преди края, когато Жерард Пике вкара при съмнение за засада. Голът беше зачетен, но белгийският съдия Франк де Блеекере отмени друг по-късно - на Боян Къркич, отсъждайки игра с ръка на Яя Туре. Миналия сезон каталунците се класираха на финала с късен гол на Андрес Иниеста срещу Челси на "Стамфорд Бридж", но този път не беше писано да стане така.

Отпадането на испанския тим спази традицията в ерата на Шампионската лига никога европейският първенец да не успее да защити трофея си. Последният крал на континента, който успя да съхрани титлата, беше Милан (1989 и 1990) още във времената на КЕШ.

Сблъсъкът на "Камп Ноу" в сряда се превърна в южноамериканска афера. Бразилският вратар на Интер Жулио Сезар направи великолепно спасяване срещу Меси в 33-ата минута, малко след изгонването на Тиаго, и това беше определящ момент. Други двама бразилци - защитниците Майкон и Лусио,  бяха отлични, както и аржентинците от другата страна на четворката в отбрана - Валтер Самуел и Хавиер Санети.

Всъщност 8 от стартовите 11 на Моуриньо бяха южноамериканци, а капитанът на Бразилия Лусио ще се изправи срещу клуба, който го изтъргува на Интер миналото лято, Байерн. Това ще е втори финал за бранителя след загубения с 1:2 от Реал през 2002-а. Тогава Лусио вкара гола за Леверкузен, на чиято врата бе настоящият вратар на... Байерн Ханс Йорг Бут. Един от двамата сега вече ще стъпи на европейския връх. В онзи Леверкузен бе и Димитър Бербатов.

С човек по-малко Интер успя да покаже най-обединената отбрана, която някога футболът е виждал, и демонстрира, че да се браниш все още може да бъде изкуство в тази игра. За Барселона, който запазва шансовете си за домашна слава, треньорът Пеп Гуардиола трябва да премисли собствените си решения като ходовете си на пазара миналото лято и изборът на състав за първия мач с Интер. Моуриньо не само тактически прибра конкурента в малкия си джоб, но и използва парите от продажбата на Златан Ибрахимович на Барселона през лятото за покупката на Мота, Диего Милито, Лусио, Снайдер и, разбира се, Самуел Ето'о...