В сряда Левски ще излезе на "Везерщадион" в третия си мач в Шампионската лига. Играчите на Станимир Стоилов ще имат за съперник не само временния водач в Бундеслигата, но и един доста комплексен отбор. Сърцето на този тим е 21-годишният Диего.

Той е сочен като един от най-обещаващите бразилски играчи. Офанзивен полузащитник с поглед върху играта и типичната бразилска изобретателност, а отлично владеене на топката го прави опасен, когато излиза с противников играч един на един.

Диего Рибас да Куня е роден на 18 февруари 1985 г. в Рибейрао Прето, Сао Пауло. Още от малко момче той показва футболния си талант. Когато е на 6 години започва да тренира в Комерсиал Рибейрао Прето при треньора Педро Кардели - Педрао.

На 9 вече е поканен в Сао Карлос, където взема участие в международни турнири в Аржентина и Чили. На 11-годишна възраст обаче решава да помисли за футболното си бъдеще и преминава в школата на Сантос.

Там израства заедно с други талантливи момчето, като Елано (Шахтьор Д) и Робиньо (Реал М). Още в юношеските формации за него почват да говорят като за "бразилския Диего". И сякаш в това няма нищо случайно, след като баща му Жаир го е кръстил с това име, впечатлен от качествата на гениалния аржентинец Диего Марадона.

До 16-ата си година защитава единствено цветовете на Сантос. Не отнема много време, за да бъде видян талантът му и получава повиквателна за националния отбор до 17 години. Точно с тази формация той печели и първите си трофеи.

През януари 2001 г. заема първото място във втория турнир за купата Жоао Хавеланж в Рио де Жанейро. По-късно печели и южноамериканската купа в Перу, турнира на Канарските острови, където на финала вкарва победното попадение срещу Барселона. На тази надпревара той бележи 12 от 23-те гола на своя тим. Печели и турнира в италианския град Салерно.

Талантът на младия халф не остава скрит и за треньора на първия отбор на Сантос Селсо Рот и едва 16-годишен през 2001 година Диего облича святия за всеки фен на отбора екип с номер 10 - фланелкатана Пеле в официален мач от шампионата Рио-Сао Пауло и скоро показва, че е заслужил тази огромна чест.

През 2002-а новият треньор на отбора Емерсон Лео продължава да налага младия халф, а в края на шампионата печели и държавното първенство Кампеонато Бразилейро.

За отбора на Бразилия (до 20 г.) играе само на турнира в Тулон през май 2002, където отново "селесао" печели трофея. За селекцията до 23 години отбелязва 2 гола на Златната купа за победите с 2:1 над Хондурас и САЩ. Участва и на предолимпийския турнир в Чили през 2004 г., където бележи попадения във вратите на Венецуела, Парагвай и Чили.

Юношеските формации са едно, съвсем друго е да играеш в първия тим на Бразилия. Диего много добре знае това, когато получава първата си повиквателна за "селесао" за контролната среща с Мексико на 30 април 2003 г. Оттогава той има вече 14 мача със златистата фланелка и печели Копа Америка през 2004-а.

Диего дори бележи от бялата точка на финала срещу Аржентина, спечелен от "селесао" след дузпи. Още оттогава датира интересът на големите отбори към него. Реал (Мадрид) праща Валдано да го гледа, Ювентус действа чрез бившия бразилски национал Алемао.

През лятото на 2004-а обаче Диего парафира с Порто срещу 7 млн. евро. Още с пристигането си на "Драгао" на него му е гарантирано титулярното място. В тима на "драконите" обаче Диего има трудната задача да замести идола на феновете - Деко, който току-що е преминал в Барселона.

Редувайки силни със слаби игра в Порто, Диего все по-често остава извън полезрението на селекционера на националния отбор на Бразилия Карлос Алберто Парейра. Като резултат на това Диего не попада сред 23-ата избрани да носят златистата фланелка на Мондиал 2006.
За два сезона в Порто Диего има само 7 гола, но европейските клубове не са забравили за качествата му и интересът им към него е подновен.

За подписа на талантливия бразилец успява да се пребори Вердер. В Бремен отново има задачата да замести току-що напусналия организатор на играта на тима. Този път това е французинът Йоан Мику, който се бе превърнал в любимец на феновете на "зелено-белите". Още с първите си игри за Вердер Диего влиза в сърцата на феновете, а във втория си официален мач за тима печели купата на лигата на Германия след победа с 2:0 над Байерн.

ПРОФИЛ
Име: Диего Рибас да Куня
Роден на 28.02.1985 г. в Рибейрао Прето (Сао Пауло)
Ръст: 175 см
Тегло: 76 кг
Пост на терена: халф
Отбор: Вердер
Номер на фланелката: 10
Предишни отбори: Порто, Сантос
КАРИЕРА:
Мачове/голове за Сантос: 64/21
Мачове/голове за Порто: 48/4
Мачове/голове за Вердер: 12/3
Мачове/голове за Бразилия: 14/2
УСПЕХИ:
С Вердер: носител на купата на лигата на Германия (2006)
С Порто: Шампион на Португалия (2006), Суперкупа на Португалия (2004), Междуконтиненталната купа (2004)
Със Сантос: Шампион на Бразилия (2002)
С Бразилия: Шампион на Копа Америка (2004)

ТРИ ВЪПРОСА
- Имахте много предложения, защо избрахте Вердер?
- Главно заради отношението, което показаха към мен. Когато водех преговори с клуб, винаги разговарях с президента или с Клаус Алофс (генералния мениджър на Вердер). Друга причина, но не маловажна, е стилът на игра на тима. Цялата схема на Вердер е изградена върху атаката, аз харесвам този стил.
- Как ще се представи Вердер? Играете за първенство и Шампионска лига...
- Вече взех купата на лигата с Вердер, сега очаквам да прескочим групите на Шампионската лига, а в края на сезона защо да не вземем и сребърната салатиера като първенци на Бундеслигата.
- Напуснахте ли Порто обиден?
- Не, аз не мога да се сърдя на никого в Порто. Там усетих любовта на всички, свързани с клуба. Феновете ме подкрепяха и когато не играех добре, и дори когато бях на пейката. Бих желал да знаят, че завинаги останаха в сърцето ми.