Радослав Панталеев: На световното не бях във форма, но, като отидох там, си повярвах

След 2009 година България отново има медал от световното първенство по олимпийски бокс. На шампионата на планетата в Русия през септември Радослав Пантелеев завоюва бронз. С тизо свой жляскав успех той се нареди на седма позиция в престижната класация "Спортист на годината". Радо участва п предаването "Тази събота", където разказа историята си:

Боят Кубрат Пулев - Антъни Джошуа все по-сигурен

Олександър Усик ще се бие през март в Дерек Чисора

Вярвам, че трудът през годините един ден се възнаграждава. Наистина така стана. Толкова години сме тренирали, имали сме проблеми, контузии. Той ми казваше, че в един ден всичко ще се върне. Сега започнахме да берем плодовете. Доста ме болеше ръката, отидохме на лекар и той каза, че е доста зле, за операция. Нещо не се получиха както трябва нещата, още една операция. Близо година не бях на 100%.

Още от малък, като почнах да тренирам, се надъхах много. 9-10 годишен влязох в залата, баща ми ме заведе. Първият ми треньор беше Георги Тончев от "Спартак" Плевен, при него почнах. Тренирах там до 8 клас, но в Плевен условията не бяха добри. Отидох в ЦСКА и вече съм там 11 години. На Световното не бях в топ форма заради ръката, но, като отидох там, си повярвах, че може да се случи", сподели Панталеев.

Неотлъчно до Радослав през годините е треньорът Михаил Таков - един от най-добрите боксови специалисти у нас, работил и с братята Кубрат и Тервел Пулеви.

"Няма точна формула как да се правят шампиони и да бъдат хора, които да стъпят в живота нормално. На всеки един се дава възможност на избор на цел, за да я преследват, да усетят, че имат криле и могат да направят това, което всеки един състезател мечтае. Треньорът се надява той да бъде най-добрият. Много е хубаво един треньор, когато погледне назад, вижда, че не напразно е бил с тези момчета на 14-15 години, а сега са зрели мъже.

Имаме възможност да си помагаме и всеки един да върви нагоре, както и Радослав. Той трябва да направи това, което е нужно, с опита, с рутината, с медала, да има шанс за квалификациите", каза Таков, добавяйки:

"Във всяко едно състезание, в което той участва, винаги се надявам и винаги нещо мъничко не му е достигало. Мислил съм си да не се обезвери в даден момент. В един много хубав момент, срещу кубинеца, взе мечтан медал, който от 10 години не сме имали", завърши легендарния треньор.