От журналистическa гледна точка най-голямата новина около предстоящия конгрес на БФС е несъстоялата се кандидатура за президент на най-богатия българин г-н Васил Божков. Експериментът с човек от бизнеса може би щеше да е добър за родния футбол, защото се оказа работещ модел в други спортни федерации - ски, баскетбол, шахмат.

Най-успелият във финансово отношение българин г-н Божков имаше шанса като ръководител да се води от благородната идея да добави към репутацията си признанието за консенсусна личност, върнала славата на най-популярния спорт и обединила за каузата разнородните футболни лобита. Безкористното защитаване на принципи, а не на частни интереси с цел лесна печалба - това е големият проблем в управлението на родния спорт.

В него всичко за съжаление е подчинено само на корупционния принцип - ти на мене, аз на тебе. На българския футбол и на българския спорт му трябват богати и реализирани в живота ръководители, а не самозвани спортни деятели, които цял живот лапат на богатата обществена трапеза.

След мистерията с кандидатурата на Васил Божков досегашният лидер на футбола г-н Борислав Михайлов остана без алтернатива. Той отива на един предварително спечелен конгрес. Сред легендите на българския футбол малцина са тези, които имат организаторските качества на Боби и неговите международни контакти.

Той е един от малкото ръководители в българския спорт, добре приет в лично качество на големите европейски и световни форуми. Проблемът е, че неговият по-мек стил и нежелание за взимане на кардинални мерки бавят реформите в българския футбол. Досега той предпочиташе да лавира между интересите на различните лобита вместо, ако е необходимо, със силна ръка да ги подчини на общата кауза за правилното развитие на българския футбол.

Михайлов обаче получи втори шанс и като всеки мъдър мъж е извадил поуките си от първия мандат. В професионалния футбол пластовете изглеждат нагласени. С изключение на Ботев всеки клуб в "А" група разчита на стабилен благодетел и на комфортен бюджет. Останалите президенти трябва да се поучат от методите за управление на Гриша Ганчев и Венцеслав Стефанов и да въведат пазарните правила в българския футбол.

Не е нормално на стадиона да идват 50 - 100 души публика, а на терена да ритат звезди, чиято издръжка струва 1 млн. евро. Откъде тогава идват парите за заплати? Крайно време е да научим резултатите от проверките, които данъчните власти и ДАНС проведоха в българските футболни клубове. Българският футбол ще се развива правилно само ако вложените в него средства отговарят на качеството на мачовете, зрителския интерес и спортно-техническите възможности на състезателите.

Друг огромен проблем пред големите клубове са уредените мачове и поръчковото съдийство. Леков и Борислав Александров омаскариха първия мандат на Борислав Михайлов и той трябва да е много бдителен, за да не го повлекат съдиите към дъното. За да се справи с корупцията на съдиите, Михайлов трябва да потърси съдействието на прокуратурата, която под лупа да наблюдава всеки сигнал за опорочен мач.

Боби Михайлов трябва да убеди футболните президенти, че най-губещи от уредените съдии са техните инвестиции в клубовете. Милионите, които се изсипват в българския клубен футбол, вместо да напълнят стадионите с щастливи зрители, отиват в дълбоките джобове на самозвани звезди от всички краища на планетата и няколко поръчкови рефери. Дано екипът, който ще ръководи БФС, бъде добре подбран от новия президент с оглед тези цели, а не на принципа на шуробаджанащината и задоволяване на нечии апетити.

Задължително е около бъдещия президент да има хора от различни сфери - нека бъдат бизнесмени, магистрати, политици, защо не и журналисти и хора, които разбират от реклама. Българският футбол има нужда от всяка помощ и интелект, за да излезе от блатото на съмненията и скандалите. Професионалният футбол е само върхът на айсберга. Отдолу са скрити другите два огромни проблема - материално-техническата база на клубовете и състоянието на националните футболни отбори.

Деца, аматьори и дори професионалисти ритат топката в голяма мизерия, кал и прахоляци. Новото ръководство на БФС трябва да се пребори и спортната база да се върне за стопанисване и управление на самите клубове. Това е пазарното и работещото решение, друго няма. Стопанисването на футболните бази от общини и от държавата ражда само мизерия, хаос и корупция.

За съжаление тези субекти не се оказаха добър стопанин и без инвестиции спортните бази рухнаха през последните 20 години. Без нови модерни и на световно ниво стадиони поне в 5-6 града на страната сме обречени да бъдем на опашката на европейския футбол. Правим си устата да организираме ЕП, а нямаме и 3 стадиона, които да стават за работническа спартакиада с международно участие.

Там, където държавата и общината не могат да предадат директно владението на спортната база в ръцете на клубовете, би трябвало да се помисли за вариант като в Сливен - общините и държавата да получат процентно участие във футболните клубове, включително Левски, ЦСКА, Ботев, Локомотив (Пд), срещу предоставянето на спортната база.

Елате да видите какво стана във втория по големина град на България и ще разберете, че колосите Ботев и Локомотив няма как да припарят в Европа със съборетините си, които се водят техни стадиони. Националният отбор също е на кръстопът.

Ясно е - трябва треньор на изключително ниво, защото насреща имаме един-два изключителни таланти като Митко Бербатов. Без пари няма кой да ни дойде, затова държавата и едрият бизнес трябва да помагат.

Г-н Михайлов да не се чуди, а да побърза да убеди няколко големи фирми като "Лукойл", "Петрол" и "Еврофутбол" да осигурят половината заплата на Авраам Грант, а държавата да даде останалото. Така направиха руснаците и докараха в Москва Гус Хидинк.

Кризата в нашия футбол е голяма и половинчати мерки няма да ни извадят. Човекът е Боби Михайлов, но трябва да действа с твърда ръка и да не прави компромис, колкото и да му е трудно. Неслучайно Христо Стоичков му го каза най-добре - най-големият противник на Боби Михайлов е самият Боби Михайлов.

Забележка: Материалът е публикуван във вестник "7 дни спорт".